Ако мечтаете за нещо как да го направите и то е нужно, това е добре., но лошо е да се седи и да се мечтае, когато трябва да се действа.

След като Господ откри на Своите ученици истината, Той не ги остави да се уединят и да размишляват над нея.

Нужно е да влезем във връзка с Бога, за да разберем, какво иска Той от нас. Ако Господ вече ни е казал какво е нужно, а ние бездействаме и мечтаем, то това което правим е напразно и е безполезно, от него не можем да очакваме благословение.

Бог непременно ще ни раздвижи, да не седим, нито да стоим, Той задължително ще ни изпрати някъде.
Бъдете внимателни и не се отдавайте на безполезни мечти, когато Бог всичко вече ви е казал.

Позволете на Господа да стане източник на всичките ви мечти, радости и възторзи, а след това идете и действайте според това, което Той ви каже.

Ако сте влюбени, няма просто да седите и да мечтаете за любимия си, а ще се постараете да направите нещо за него. Това очаква от нас и Исус Христос. Щом Бог всичко нужно вече ние казал, нека му се доверим и да не бездействаме.

 – Симеон Петров, чух, че ходите на църква?
– Да, ходя.
– На кого се молите там?
– На Отец, Сина и Святият Дух.
– На друг?
– Исус Христос.
– И още на кого?
– На Отец в името на Исус.
– Ясно, сектант.

Групата бавно вървеше в колона. Всички очакваха, че първите познават пътя. Но след като обиколиха мястото няколко пъти, един младеж от средата на колоната попита:

– Ей, вие отпред знаете ли накъде вървите?

Оказа се, че и те не знаели посоката, а другите вървели след тях, като си мислили обратното.

Понякога и ние така си мислим, щом хората следват даден човек, той е правилният. Много рядко проверяваме, дали той наистина води останалите в правилната посока.

Единственият водач, в Когото можем да бъдем сигурни е Исус Христос. Само Той може да ни отведе в правилната посока, към вечния живот.

Ние сме поколение с болести, които никой не може да изцели, поколение с проблеми, които никой не може да реши. Всичките ни краткотрайни успехи се поглъщат от сянката на нова и ужасна криза.

Това се случва не само с невярващите, но и с вярващите. Така не трябва да бъде, но то се случва. Вярващите умират от същите болести, които разрушават хората от този свят. Измъчват ги същите проблеми. Много вярващи живеят без надежда, както и останалия свят.

Защо? Защото единствената надежда на човека е вярата в Исус Христос. А повечето от християните не знаят как да живеят с вяра.

Вместо да изпълняват Божието Слово и да живеят с вяра, те са натъпкани с религиозни традиции и предразсъдъци.

И когато дяволът застава срещу тях с немощ, болести, депресия или развод, те се оказват безпомощни в тази ситуация и позволяват тя да ги разруши. Те просто не знаят какво да правят.

„Людете Ми загинаха от нямане знание“.

Но вие знаете, че вашата надежда е Исус Христос. Доверете му се. И кажете на хората от този свят, че тяхната надежда е в Исус.

 В един голям и прочут град живееха две сестри. По-малката Марта бе инвалид и не можеше да посещава богослуженията на местната църква.

– О, не съжалявай много за това, Марта, – успокояваше я сестра ѝ Евгения. – Нивото на духовният живот в църквата е много нисък. Няма съживление. Сатана е увлякъл много души и ги води към гибел. Там не би се чувствала добре.

И Марта реши:

– Ще се моля на Господа, да изпрати помазан от Него проповедник, който да приведе хората към искрено покаяние.

Минала цяла година, ……. но Марта упорито продължаваше да се моли.

След едно неделно богослужение Евгения изтича при сестра си със сияещо сърце и сподели:

– Дошъл е един от най-големите проповедници в града ни.

Марта наведе глава и тихо прошепна:

– Благодаря ти, Господи, за отговора на молитвата ми, а сега започни, моля Те, делото на съживление и в нашия град.

Господин Ангелов сподели рано сутринта:

– Тук духовната работа върви много трудно.

Вечерта той застана за амвона и проповядва с ентусиазъм. Когато свърши проповедта каза:

– Всички, които искат да приемат Исус Христос за свой Господ нека се изправят.

На неговия призив се изправиха почти всички присъстващи.

Ангелов си помисли, че не са го разбрали добре, за това повтори призива си по друг начин:

– Нека станат тези, които искат да оставят греховния си живот.

Отново станаха почти всички.

Ангелов, за да бъде сигурен, че това не е грешка каза накрая:

– Тези от вас, които искат да оставят греха и да следват Христос, нека станат и отидат в другата стая.

Мощна вълна от хора се отприщи като бент към малката стая. Всеки един от тях осъзнаваше, че има нужда от спасение.

Ангелов благодари на Бога, за Неговото благословение.

На следващата сутрин той си замина, но скоро получи телеграма:

„Моля върнете се! Тълпи от хора изпълват църквата, жадни за спасение“.

Той се върна и проповядва почти цяла седмица. Накрая преди да си тръгне Евгения го покани да посети сестра ѝ Марта.

Когато се срещна с нея, той разбра нещо важно. Божието благословение се бе изляло над този град, благодарение на молитвите на тази слаба и болна жена.