Продавачката в магазина довършваше декорацията на червени и бели карамфили. Тогава влезе Миглена. Жена на средна възраст с добродушна непринуденост, печелеща симпатиите на околните с благия си и мек глас.
– Добър ден, – поздрави тя продавачката. – Какви красиви цветя. Тези ще стоят чудесно на църковния олтар утре.
– Църква! – възкликна продавачката, – нека им сложа панделка тогава!
Тя уви кошничката с красива панделка. Допълни малко зелени клончета и сложи няколко малки цветчета.
– Стана още по-красива, – каза Миглена. – Какво ви дължа за допълнителната декорация?
– Нищо, – отвърна продавачката и се усмихна. – Събирам точки за небето.
Миглена разбра, че продавачката се шегува, но нещо я бодна в сърцето.
„Колко много хора се заблуждават, че могат с нещо да спечелят Божието благоволение и вечния живот“, – помисли си Миглена.
Продавачката я гледаше приветливо.
– Няма нужда да събирате точки, – каза Миглена, – просто трябва да повярвате, че Исус Христос е умрял на кръста за хората и конкретно за вас самата.
Продавачката се посмути малко и каза объркано:
– Да, да …. има някаква сила ……
Миглена тъжно поклати глава.
„Още една душа, която не познава Бога, – каза си тя. – Но нали Исус иска от нас, тези които сме Го познали, да занесем Благата вест до всички, до които тази истина не е достигнала или не са я схванали. Не бива да пропускам тази възможност“.
– Бих искала да споделя с вас, – каза Миглена на продавачката. – че съм спасена и че това е дар от Бога.
В следващите десетина минути Миглена разказа на Станка, така се казваше продавачката, кой е Исус Христос и какво е направил за нас. Тя сподели с нея как Бог я е срещнал и изцерил от рак на стомаха.
В очите на Станка се появиха сълзи, докато слушаше Миглена. Двете доста си поприказваха. Тази среща завърши с гореща молитва, отправена към Бога, от двете жени.
Навярно днес е имало празник на небето, защото още една душа се е спасила.
