Разказват за един шотландец, който изкарвал прехраната си, като превозвал хора с лодката си през едно езеро в Шотландия.
Един от пътниците забелязал, че на едното весло била изрязана думата „вяра“, а на другото „дела“.
Това го заинтригувало и той попитал лодкаря:
– Защо сте изрязали точно тези две думи на греблата си?
Лодкарят махнал едното гребло, на което било написано „вяра“ и лодката започнала да се върти в кръг. След това той оставил само това гребло, а другото с изписаната дума „дела“ премахнал и лодката започнала да се върти само, че в обратна посока.
А когато започнал да гребе и с двете гребла, лодката заплувала по правилния курс.
Нещо подобно става и в живота на християнина, когато той недооценява вярата или делата. Вярата и делата трябва да се движат в живота на човека заедно.
Вярата е един вид решение, акт на послушание и подчинение на Христовото благовестие. Тя е началото на целия ни християнски живот. Това е първата стъпка по пътя ни към Христос. Нищо не е така нужно на човека, както вярата.
Това засяга не само щастието на бъдещия ни живот, но също така и благосъстоянието на настоящия ни живот и не само благоденствието на всеки един от нас, но и на благосъстоянието на цели общества.
Вяра е душата на народа. Когато тя угасне в него, той става безжизнен.
Да вярваш, това означава да се довериш на Бога, да Му се предадеш и да Му се подчиняваш, да се съобразяваш с Него и да разчиташ на Него.
С вяра, получаваме спасение и безплатен вход за царството на нашия Небесен Отец, и това е „не чрез дела, за да не се похвали никой“.
Чрез вяра ние сме оправдани, чрез добрите дела, ние прославят Исус Христос. Нашата вяра трябва да се прояви в делата ни.
Действията на човека и неговата вяра са неразривно свързани.
