Крум изстреля поредния си въпрос:

– Бог срамували се от материалния свят.

Живко веднага реагира:

– Едва ли, Той е дошъл в него. Въплъщението на Исус Христос ни говори, че обикновените неща, като дом, храна, аромати и докосване, могат да се превърнат в място за среща с Рая.

– Често си мисля, че духовните неща са далечни и дори невидими, – сподели Крум.

– Но Бог действа дори в простите „земни“ неща, – възрази Живко. – Той е създал света и е казал: „Беше добро“. След, което самият Той е дошъл тук, за да сподели нашата радост и умора, нашите празненства и нашата болка.

– Може би си прав, – съгласи се Крум.- Когато вдишвам аромата на канелата, гледам блестящите светлини на града или пия горещ чай, забелязвам, че това не са просто обикновени вещи, а знак за Божията доброта.

– Материалните неща не ни отдалечават от Бога. Те могат да ни приближат до Него, ако ги приемаме с благодарност, – констатира Живко. – Затова се наслаждавайте на красотата на този свят, не като временна наслада, а като част от Божия план. Всяко творение не е пречка за човешката вяра, а доказателство за любовта на Създателя, Който иска да бъде до нас.

Нека тези стъпки на любовта ни помогнат днес да видим Божията благодат в обикновените неща.

Ирина имаше две големи котки. Един ден се смили над две малки котенца, които жално мяучеха и ги прибра в дома си.

Когато започна да им приготвя храната, котетата бяха неспокойни.

И четирите животни не откъсваха поглед от Ирина.

Едно от малките котенца се опита да скочи на масата. Ирина два – три пъти го събори от масата.

Тя видя, че котето се готви отново да скочи.

Ирина се ядоса и се обърна към най-голямата котка:

– Докато това малкото скача на масата, няма да ви раздам храната.

И тя продължи работата си. Повече никой не я смущаваше.

Когато погледна към животните Ирина разбра, че е имало опит за скок, но е бил неуспешен.

Опашката на малкото коте бе притисната към пода от лапата на голямата котка.

Малката все пак успяваше за малко да се отлепи, но не стигаше много далече.

След няколко такива проби да избяга, последва:

– Р-р-р-р

И оголване на зъбите срещу малкото коте.

Ирина се засмя, погали голямата котка и добави:

– Благодаря за помощта.

Като повечето деца Веска жадуваше за обичта и вниманието на родителите си, но баща ѝ обичаше повече алкохола.

За да се справи с тези отклоненията в дома си, тя се научи да жадува за храна.

Тази техника на оцеляване я подведе. От нещастна се превърна в безнадеждна.

Хранителното разстройство разруши тялото и живота ѝ.

От отличничка, вицепрезидент на студентския съюз, звезда от софбола, се превърна в отпаднала от колежа и резервна скамейка.

– Уморих се да живея живот ориентиран към постижения, – крещеше Веска.

Отчаяна за отговори, тя се регистрира в център за лечение.

Там Веска за първи път чу:

– Има само Един, който може да промени живота ти.

Тя предаде живота си на Исус. От този момент следваше Неговите напътствия за всяка стъпка на възстановяване.

Днес тя благодари на Господа за благодатта и новия си живот.

– Който не е перфектен, – усмихваше се Веска, – но е прекрасен. Само Исус може да задоволи нуждите ми за приемане, утвърждаване, одобрение и обич.

Животът в Христос наистина е пътят към възстановяване на живота. Той обещава мир и го дава, когато го търсим за тази цел.

Ели нарани безимения си пръст. Минаха няколко месеца в болка, докато нараненият прът си възвърна пълните си функции.

Тя редовно изпълняваше предписаните ѝ упражнения, но забеляза нещо учудващо със съседния си пръст.

Ели сподели с лекаря си:

– Когато правя упражнения за безимения пръст, съседният пулсира.

– Това е болка от съчувствие, – каза лекарят. – Разклонението между нервите на безименния и кутрето причинява зависимост един от друг. Ако единият пръст го боли, другият му „съчувства“.

Когато протягаше ръка, за да поздрави някого или вземаше лъжицата, за да приготвим храна за гостите, Ели забелязваше напрежението, както в безимения си пръст, така и в кутрето.

Различните части на физическото ни тяло работят заедно. Една от тях има ли болка, другите я усещат, но те се укрепват взаимно до оздравяването.

Бог ни разкрива нуждата от връзка помежду ни в Неговото духовно тяло – църквата чрез съчувствие и болка.

Нека бъдем отворени за страданията и болките на братята и сестрите, и взаимно да се укрепяваме.

Пространството между ушите на Венелин бе около петнадесет сантиметра.

То бръмчеше от непрестанна активност.

Обработваше данни. Издаваше команди. Правеше избори.

То съществуваше, за да филтрира фактите и да взема решения.

Проектирано бе и създадено от Бог.

Така се определяше хода на живота на Венелин.

– Едно правило е по-важно от всички останали, – разсъждаваше на глас Венелин. – И това е истината. Добрите решения зависят от надеждна информация. За това всяка мисъл трябва да бъде добре обмислена.

– Не правим така с храната, – усмихна се предизвикателно сестра му Петрана. – Това, че виждаш шоколад, не означава, че трябва да го ядеш. Здравият разум ни насърчава да практикуваме дискретно хранене.

– Мислите ни също не заслужават пълна свобода, – отбеляза Милан. – Само защото имате мисъл, не е нужно да ѝ даваме ход. Нека да практикуваме придирчиво мислене.