Може ли да се направи от картоф батерия?
Звучи безумно!
Но в действителност учените са го направили.
Батерия от обикновен картоф и светодиоди, може да осветява стаята в продължение на повече от месец.
За целта ще са ви необходими: 2 картофа, 2 медни проводника, 2 дълги подцинковани гвоздея и 2 скоби крокодилчета.
В действителност, в страни, където има недостиг на електроенергия, има проблема и с недостиг на храна, така че полезността на изобретението е много спорна.
Децата играеха на улицата и вдигаха страхотен шум. Клаксони се надпреварваха на натовареното шосе. На телевизора говорителят съобщаваше днешните новини.
Григор влезе в стаята погледна очакващо сина си и попита:
– Какъв искаш да станеш като порастнеш?
– Искам да работя в полицията, – възторжено и с блеснали очи отговори Огнян.
– Полицай?! – лицето на Григор почервеня, а очите му едва не изкочиха от орбитите. – Ти да не си полудял? Навярно се шегуваш.
Огнян отдавна мечтаеше за това. В мечтите си бе виждал как спасява хора, залавя престъпници, помага за откриването на истината, ……
– Искам да стана детектив. Имам голямо желание да помагам на хората.
Григор снисходително се усмихна, той смяташе, че синът му е много малък и още не разбира съвсем нещата, затова толкова лесно се е заблудила детската му душа.
– Знаеш ли колко взима един полицай? Как ще издържаш семейство с такава заплата?
– Ще се справя. Освен това не желая да се женя. Полицейската работа е много интересна. Ще разкривам престъпления и убийства. Знам, че в това ще бъда много добър, – уверено каза Огнян.
– Това е глупава идея, – махна с ръка Григор. – Ченгетата нямат пари, за това всеки може да ги купи. Нима не си чул, че си докарват нещо от страни. Шайка рушветчии.
– Но, татко, ……
– Ти си твърде умен, за да станеш един от тях, – Григор впери невиждащ поглед в прозореца и добави. – Виждам те като човек, които притежава най-малко един милион долара или евро.
– Не, татко следователите са страхотни, защо ги оченяш толкова много, – възпротиви се Огнян.
– Ти ще се захванеш с бизнес, ясно ли е, – викна Григор – и не какъв да е бизнес. Ти си млад човек и ако се ориентираш добре, ще можеш да печелиш по милион на година.
– Тук не става въпрос само за пари, – възмути се Огнян. – Освен пари в този живот има и други неща ….
Григор замахна и ударът му попадна върху ухото на момчето. Това беше доста неочаквано за Огнян.
– Какво знаеш ти за парите? – Григор изригна като вулкан. – Нищо. Парите са единственото нещо, което има значение. Парите са на първо място. След това вече ще мислиш за жена, семейство, приятели, …. Щом си мой син, няма да ставаш никакъв си следовател. Ясно ли е?
– Да, – едва изрече Огнян.
– А така те искам, моето момче. Сега ми кажи какъв ще станеш като порастнеш?
– Бизнесмен, – но като си спомни за плесницата, се поправи, – искам да кажа банкер.
– Какъв банкер? – попита бащата с гордост, защото смяташе, че синът му е възприел правилно урока, който му даде.
– По инвестициите, – смънка Огнян.
– Браво, моето момче, – Григор потупа сина си по рамото. – И никакви полицаи и следователи в главата ти, разбрахме се нали?
И без да дочака отговора на Огнян, Григор усмихнат напусна стаята.
В древни времена спално бельо изобщо не е съществувало. Хората са спели на кожи, слама, вълна и всичко, което е ставало за целта.
Идеята за появата на спалните като индивидуални стаи за спане, се преписва на шумерите, които са живели в IV-III хилядолетие пр.Хр. на територията на днешна Ирак.
Между другото, шумерите са измислили не само леглата, но и часовниците, клиновидно писмо, на тях се дължи и първото записване на числата.
Смята се, че чаршафите са се появили в древен Египет. Там за първи път започнали да се използват бели чаршафи украсени с цветя, плодове, растения, и т. н.
След това спалното бельо попаднало в Древен Рим, но от Египет са купували платове за направата му.
Разбира се, в тези дни спално бельо са си позволявали само много богатите хора, тъй като е било много скъпо.
В Европа употреба спално бельо е навлязла през XV век, но разбира само за много богатите хора.
Модата на дантелите и различните орнаменти върху спалното бельо били въведени от маркиз дьо Помпадур, любовница на Луи XV. По нейно време тя е диктувала модата. Въвела е стила „a la Reine“ – „като кралица“.
Ники е само на 2 години. Той все събира нещо по пода и го „опитва“.
Майка му забеляза, че Ники се разхожда из стаята и нещо премята в устата си. Приличаше ѝ на голямо копче. Тя се уплаши да не го глътне и да се задави с него.
Хвана детето и му извика:
– Ники, плюй.
И малкото момче каза:
– Пфу…..
На пода падна голямо мънисто, страно такова.
Майката посегна да го вземе, но то се изправи на крака и избяга…..
Оказа се голям паяк кръстоносец….
Навярно паекът се е уплашил много, но майката още повече.
Вера и Люба бяха приятелки още от малки, самите те не помнеха точно от кога. Учеха в един и същи клас, а живееха в два съседни апартамента.
Заедно играеха и се разхождаха по магазините.
Днес денят беше горещ и те се скриха в клоните на плачещата върба пред входа на блока.
– Знаеш ли, – започна Люба, – когато бях на 5 години, мислех, че когато татко си дойде от работа скучае, докато гледа телевизия.
– И ти какво правеше? – Заблестя палаво пламъче в очите на Вера.
– Отивах в стаята си, – гласът на Люба зазвуча някак тайнствено – и с едно малко чукче, което бях зела от инструментите на татко, чупех всичките си играчки.
– Не те ли поступваха малко за това? – засмя се Вера.
– Не. Когато занасях повредените играчки при татко, той ги ремонтираше.
– Баща ти е много добър човек, щом е изтърпявал такава лудетина като теб.
– Най-странното е, че мислех, че по този начин правех баща си щастлив.
– Е, навярно се е радвал, че може с нещо да ти помогне, но едва ли се е радвал на унищожителните ти действия. Може би е имал голямо търпение спрямо теб.
– По-скоро е искал да ми покаже и да ме научи на нещо, което едва сега след толкова години осъзнавам истински.
Момичетата плеснаха дланите си и се засмяха.
– Колко глупави сме били, – почти в един глас извикаха и двете.