Драгомир и Милен влязоха в стаята. Три от стените бяха окичени с лавици, с плътно наредени една до друга книги, които стигаха до тавана. На четвъртата стена бяха подредени папки и бележници.
Двамата се огледаха внимателно.
– От къде да започваме? – попита Драгомир.
– Всички книги, папки и бележници отдавна са преровени и изследвани, – каза Милен.
– Тогава какво ще правим?
– Ще търсим там, където никой не е търсил досега, – отговори съвсем сериозно Милен.
– И къде е това там? – намръщи се Драгомир. – Тук има само една огромна стая наблъскана с книжа.
– Николаев е бил интересен тип. Той е от хората, които крият тайните си на очевидни места, – започна да разсъждава на глас Милен. – Ако ти бе на негово място къде би скрил нещо, което не искаш другите да намерят?
– Май трябва да се елиминира всеки къс изписана хартия и стелажите, – почеса се по главата Добромир.
– Много точно, – съгласи се Милен.
– Може би някое тайно чекмедже, тухла край камината? – подхвърли като идея Добромир, като погледът му започна подробно да изучава детайлите около камината.
– Ти подценяваш Николаев. Той е бил човек с богато въображение. Тайните чекмеджета и отвор край камината са отдавна известни прийоми, – подчерта Милен.
– Вграден тайник в мебел или зад картина на стената? – опита се да гадае Добромир.
– Мебелите и картините не са добро решение, защото могат да се подменят или преместят. Трябва да мислим за нещо, което е неизменно, – замисли се Милен.
Изведнъж лицето на Добромир светна и той погледна към краката си.
– Подът! – извика той.
– Хайде да съберем килимите, – предложи Милен.
След като операцията приключи, Милен нареди:
– Внимателно огледай отворите между дъските. Търси място, което изглежда протрито и малко износено.
Двамата обхождаха пода и внимателно го оглеждаха. Измина малко повече от половин час, когато Добромир вдигна глава и се усмихна. Извади един жетон от джоба си и го пусна между две дъски, след това внимателно повдигна едната.
– Намерихме го! – възкликна Добромир развълнувано.
Милен легна на пода и надникна в образувалия се отвор. Вътре имаше кожен пакет. Милен го хвана много внимателно и го изтегли навън. Постави го на масата и двамата замръзнаха в очакване.
Милен със страхопочитание отвори пакета. От него извади бележник с дебелина около шест сантиметра.
Внимателно го разтвори. Вътре имаше чертежи и обяснения към тях. За Милен нямаше проблем с разчитането на написаното, защото той знаеше около десетина езика писмено и говоримо и още толкова, макар и не толкова добре.
– Това е, – засмя се Милен. – Намерихме изобретенията на Николаев. Това наистина са откритията му, които не е искал да сподели със света. Той се е страхувал, че те могат да донесат разруха на хората, а не благоденствие.
Това бяха ценни изобретения и изследвания. Въпросът бе: „Как и за какво ще се използват по-нататък“?
Дали този бележник не трябва да изчезне отново, така че хора с лоши намерения, да не протягат ръце към него? Това бе трудна дилема за решаване ….
