Марк бе на средна възраст и като добър християнин, той редовно четеше Библията си.

Тази сутрин съпругата му надникна през рамото му и изрази загрижеността си:

– Марк, много непристойни материали четеш.

– Какво говориш, Диди? – възрази Марк. – Чета „Песен на песните“, за да изуча духовните метафори в нея.

– Знам аз за какво я четеш? – размаха ръце Диди.

– Скъпа, чета го само за доктрината. Прескачам всички неща за… ами… ъъ… нали знаеш.

– А защо си подчертал пасаж, сравняващ любовта на автора „с кобила сред колесниците на царя“ …….

Когато Марк бе притиснат, той започна да уверява съпругата си:

– Просто изучавам любовта, която Бог проявява към децата на Израел и определено не разглежда нито един от…хм… непристойните пасажи.

През вековете множество тинейджъри са откривали в „Песен на песните“ много от нещата, които не са знаели. Например, че Библията съдържа израз за мъже, които прескачат по хълмовете като газели или пък „най-отбраните плодове“ на жените.

Тази книга в Писанието е много отдавна спорна. Мнозина поставят под съмнение нейната духовна достоверност, докато други твърдят:

– Ние я разглеждаме, за да си напишем статиите.

Диди продължаваше да натяква на мъжа си:

– Кого заблуждаваш?! Мигар не те знам ….

– Рядко чета „Песен на песните“, – взе да се оправдава Марк. – Надзърнах в нея само този път, за да видя дали има някакви добри евангелски аналогии, които съм пропуснал при предишните разглеждания. Не съм гадняр. Какво? … Не съм.

Диди попита съпруга си:

– Би ли настроил съдържанието в Библията, така че да се ограничи изкушението по време на бъдещи ти сесии за изучаване?

Марк се почеса по глава, а след това бавно отговори:

– Ще си помисля за това, но определено нямам проблем. Мога всякога да спра да чета „Песен на песните“, когато пожелая.

Настъпи, поне за сега, примирие.

Нако трябваше да премине през първата сесия по химиотерапия. Бе доста напрегнат и притеснен.

Наложи се да прекара десет часа с няколко пациента, докато чакаше да го повикат.

Лора бе болна от рак от доста време. Медицинската сестра дойде до нея ѝ обясни:

– Терапията ви бе неуспешна. Ще се наложи да дойдете пак след два дена.

Лора се усмихна уморено и добави:

– Разбирам. Случват се такива неща. Ще се видим пак след два дена.

Тя взе бастуна си и понечи да си тръгва.

Когато мина край Нако, Лора забеляза страха му, изписан на лицето му. Спря се и му подаде един лист, като прибави:

– Надявам тези стихове да ви донесат утеха, както дадоха на мен.

А там пишеше:

„„Да бъде благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостта и Бог на всяка утеха, Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме онези, които понасят различни мъки, с утехата, с която самите ние сме утешавани от Бога“.

Докато Нако бе в болницата, по докторските кабинети, центровете за лечение, оперативните зали и в дома си, той си спомняше стиховете подарени му от Лора.

В Ленинградската област се е родил най-малкият кон в света, нарекли го Гъливер.

Новороденото жребче е два пъти по-малко от останалите коне. Това е уникален случай, защото нито в Европа, нито в Америка са се раждали такива малки кончета,

Ценността на Гъливер в това, че въпреки своя малък ръст не е джудже и няма физически аномалии. По размери напомня на възрастна котка.

При мини конете понякога се раждат супер малки понита. Например, в Америка се развъждат такива, но всичките били с дефекти, а при Гъливер няма такива. Той може да се използва. Много смел е.

Ръстът на мъника е 30 см в холката, тежи 3 кг. Родителите на жребчето имали нормални размери – по 70 см.

За 12- те години от създаването си във фермата за първи път се случва такова нещо.

Обикновено малките коне се използват за терапевтични цели. Те преминават специална лечебна подготовка. Понитата посещават болници и детски домове.

Но въпреки всичко, Гъливер ще стане медийна персона.Той не се бои от камерите, участва и във фото сесии.

Навярно той ще попадне в Книгата на рекордите на Гинес.

Един ден Петров се отпусна и започна да разказва за студентските си години:

– Когато бях студент, имах един преподавател, които обичаше много да чете вестници. Той беше много строг, не даваше да се преписва.

Всеки от слушащите леко се усмихваше, като си спомняше за подобни преподаватели, с които се бе сблъсквал.

– Наближаваше сесията, – продължи да разказва Петров. – Моят приятел Илия Тодоров предложи, да му купим вестници. Речено сторено.

– Подейства ли номера ви? – попита Дамянов.

– Започна изпитът, преподавателят се закри с вестника и започна да чете. – Петров леко се усмихна. – От време на време той казваше: „Обръщам“. И так всеки път сам ни предупреждаваше.

– За всеки може да се намери подход. – обади се Каменов.

В кратера на действуващ подводен вулкан американски учени забелязали акули от два вида и скат. Животните добре са се чувствали, въпреки високата температура и повишената киселиност на средата.

Поради екстремните условия вътре в кратера на вулкана Кавачи, на юг в Тихия океан, учените могли да потопят камера максимум за един час.

По време на една от сесиите на дълбочина 45 метра вътре в кратера океанографите са видели два вида акули, бронзова акула чук и копринена акули, и ската Hexatrygon bickelli, медузи и няколко риби.

„Големите морски животни живеят в много гореща вода с високи нива на киселинност. Остава само да разберем как те са се адаптирали към тази екстремна среда „, – е казал инженер, който е провел изследването.

Кавачи е един от най-активните вулкани в подводната югозападна част на Тихия океан. Той се намира на юг от острова Вангун. Започвайки с първото записано изригване през 1939 г. вулканът се издигал и падал под морското равнище осем пъти. По време на вулканично изригване през 2003 г. се оформил остров от 15 кв.м., но скоро изчезнал.