Мирон бе навел глава:

– Израснал съм с убеждението, че това колко струвам, трябва да се заслужи. Много рано научих, че добрите резултати носят похвала, когато се провалиш всички те гледат накриво.

– И ти смяташ, че Бог действа по същия начин? – попита го Павлин.

– Живял съм до сега така, сякаш Неговото удоволствие зависи от моята последователност, дисциплина или доколко съм бил полезен.

– Бог не те е избрал, защото си много впечатляващ, – коригира го Павлин. – Божият избор е започнал от Неговото сърце. Много преди да си го осъзнал, Той те е познавал, мислил е за теб. Господ решава да станеш част от Неговото семейство, а не твоята автобиография.

– Нима това обезсмисля усилията ми? – попита плахо Мирон.

– Ти се подчиняваш, служиш и растеш, не за да получиш Божието признание …..

– А за какво? – прекъсна го Мирон.

– Ти вече го имаш, – плесна с ръце Павлин.

– И сега какво? – Мирон стоеше объркан пред приятеля си.

– Твоят живот е започнал не с постиженията ти в него, а с Божието желание да те нарече Свой. Запомни това и го положи дълбоко в сърцето си, – посъветва го Павлин.

– Изглежда трябва да поправям много неща, които грешно съм усвоил, – поклати тъжно глава Мирон.

– Господ във всичко това ще бъде с теб, – насърчи го Павлин. – Ще те подкрепя и води. Просто трябва да Го следваш.

Огнян бе на почивка със семейството си.

Един ден получи обезпокоително съобщение от колегата си:

„Шефът търси заместник“.

Огнян се разстрои. Не можа да заспи, цяла нощ се въртя в кревата.

На разсъмване стана от леглото и се помоли.

– Къде си, Господи? – попита той.

Отиде до прозореца. Дръпна завесата и видя огромна, красива дъга над езерото.

Обля го утешителна топлина.

– Всичко е наред. Тук Съм, – сякаш Господ му проговори.

Бог не ни е обещал, че няма да страдаме, но ни дава утеха и усещаме Неговото присъствие в най-трудните моменти.

Може да не получим отговор чрез дъга, но имаме Неговата увереност, че независимо какво ни се случва в живота, Той винаги е до нас и можем да черпим от Неговата сила, утеха и присъствие.

Сърцето на Димо се сви. От умът му започна да изригват негативни мисли.

Приятелят му Генчо, който му помагаше за настройване на новият му лаптоп, случайно изтри всички снимки и видео клипове, които бе прехвърлил на него.

Години скъпоценни спомени със семейството и приятелите изчезнаха за миг.

Димо бе обзет от паника.

– Никога нямаше да мога да пресъздам онези скъпи моменти от минали почивки, пътувания и специални поводи, – въздишаше тежко Той.

Преди да изпадне в пълен срив, Генчо го обнадежди:

– Надявам се да мога да възстановя файловете ти.

Минаха няколко мъчителни часа в съмнение и несигурност.

Накрая Димо бе щастлив да види отново изгубените си файлове.

Изминалите часове на Димо му се сториха цяла вечност.

Само два часа, но страхът бе реален.

Каквито и обстоятелства да имате, можете да се обърнете към Бога и да Му се доверите. Той е „Господ, вашият Бог, и няма друг“.

Той е верен, за да ви помогне да се възстановите от загубеното и да ви доведе до взаимоотношения с Него.

Братовчедите на Дамян живееха само на два километра от него. Те растяха разделени.

Семейството на братовчедите му забраняваха на децата си:

– Няма да общувате, със семейството на Дамян, нито със него.

Двете семейства нямаха общи събирания. Дори не разговаряха, ако случайно се срещнеха в местния магазин.

Когато братовчедите питаха, защо им налагат тази забрана, отговорът бе:

– Те не посещават църква и лошо могат да ви повлияят.

Минаха години.

Един от братовчедите дойде на погребението на по-големия брат на Дамян.

Той смирено се приближи до опечаленото семейство и каза:

– Моля да ни извините, за лошото отношение, което имахме към вашето семейство през всичките години до сега.

Връзката с този братовчед започна бързо да се възстановява.

Независимо дали сме наранили друг или сме били наранени, необходимо е смирение, откритост и често много работа, за да се възстановят разбитите взаимоотношения.

Но Бог може и ще ни помогне.

Милена стана рано и започна да прави списък на задачите, които ѝ предстояха през деня.

Телефона иззвъня:

– Милена, нали така се казвате?

– Да, – отговори тя.

– Ние сме семейството с бебето, което вашата църква настани временно в хотела. Нуждаем се от храна, можете ли да ни помогнете.

Милена бе заета, но разбираше, че това е Божията воля.

– Добре, ще дойда, – каза тя.

Когато провери адреса, пътя се оказа по-дълъг отколкото очакваше и тя изплака на Бог:

– Много бензин ще се изразходи, за да им доставя един пакет с храна.

– Не се ли погрижих за вас?

– Да, Боже, Ти се погрижи. Прости ми за отношението.

Тя отиде, даде на семейството пакета с храна и поддържа малко бебето.

Докато пътуваше към дома Милена благодари на Бога:

– Благодаря Ти, Господи, че ме благослови с тази обикновена, но радостна възможност.

Независимо дали служим на бездомно семейство или някой друг, когато сме отворени за Божия план и се подчиняваме на Неговия списък със задачи, Бог се радва да благославя сърцата ни с радост.