Момиче със зелени, наивни, широко отворени очи. С тяло налято от соковете на пролетта. Все още нежно и примамващи към себе си. Все още чисто и живо.

Тя развълнувано ви разказва за своята любов, за нещо смешно или за безпомощното момче в своя курс, което тя покровителства като майка и го угоява със супа и палачинки.

–  Вие смятате ли да сключите брак?

– Не, какъв брак… …. Първо трябва да се изуча, твърдо да стъпя на краката си, да започна да изкарвам пари, жилище да си намеря. Та ние сме още студенти ….

Програмата заложена в това момиче от родителите и обществото е по-силна от думите, които бих искала да ѝ кажа: „Целият свят сега е за теб“.

Какво да кажа, ако системата здраво я държи в ръцете си, пие младите ѝ сокове, които са предназначени за друг, а тя отдава всичко, дори безразсъдството на младостта си.

А за нейните родители, които вече са преминали през живота си, какво им предлага системата, да събират  реколта от червиви плодове свързани с проблеми, болести и чувство на опустошение.

Кои вече мисли за бъдещето на своите деца и търси други начини, други пътеки, които още не са отъпкани, превърнали се послушен път, а истински. .. живи … и естествени.

Възможно е да ме чуете.

Не е нужно да ви разказвам за жените, които са уморени, изтощени, изгубени, раздразнени, опустошени и с празни очи. Те са на повече от четиридесет години, въпреки че проблемите на жените се появяват още по-рано, когато са още на 30. Наблюдава се същата празнота и разочарование от живота. Тя вече е видяла всичко в него и не вижда причина да живее повече.

В девойката се насърчава отговорността, ангажираността, усърдието, интелигентността, готовността за усвояване и възпроизвеждане на мислите на другите хора, желанието да даде удоволствие на някой друг, които същевременно  нарушават собствената ѝ природа.

Не ви ли се струват, че много от тези качества са мъжки – дисциплината и прекомерното натоварване с отговорност убиват момиче в девойката и бъдещата жена.

Жена може да се възстанови, да преодолее всякакви трудности, да успокоява, да дава любов и майчинска топлина. Но тази способност се проявява, когато жената е жена, такава, каквато е създадена.

Не е нужно тя да се втурва към матрицата на изкуствената система, да получава дипломи, парчета хартия и да губи силата си, изтощавайки и опустошавайки живота си, докато достигне до разбитото дъно на собствените си надежди.

Има изход. Всеки може да го намери. Но всяка жената трябва да осъзнае, да се дръпне от матрицата и да заживее истинския си живот.

Джон Рамирес, който е бивш високопоставен свещеник в храма на сатанистите, поради Божието провидение отворил сърцето си за Евангелието, е разказал историята на личното му участие в сатанизма и честването на Хелоуин, за да предупреди родителите за опасностите на този празник.

Въпреки че някои християни вярват, че да позволят на децата си да се обличат в костюми и да ходят при съседите за бонбони е напълно безопасно, Рамирес има съвършенно друго мнение по този въпрос.

Той сподели, че с жена си са били сатанисти и са избрали деня на Хелоуин, за да се оженят.

„Спомням си 31 октомври 1987 г., когато имах най-дяволската сватба на планетата. Жена ми и аз решихме да се оженим на Хелоуин, да проведем демоничния ритуал, който продължи през цялата нощ, а сватбените камбани се чуваха до портите на ада „- пише той.

Той предупреждава християните, че е невъзможно да се отдели тъмния произход на Хелоуин с привидно безвредната практика днес на празника.

„Колко важен за вас е Разпети петък и Великден“, толкова Хелоуин има същата тежест и значение за тези, които живеят в тъмната страна“.

Рамирес твърдо вярва, че християните не трябва да участват в този празник. Дори и да го преименувате на Harvest Fest или да опитате да направите от него някаква християнска версия на Хелоуин.

„Единствената реколта, която трябва да празнуваме, е реколтата от души“, пише той.

Имало е време, когато са били обединени стопанствата, в така наречените ТКЗС-та. Не  е като сега, гледаш обширна площ цялата в бурени и драки, на кого е никой не знае, но земята пустее и не дава добри добиви.

В едно ТКЗС отсам планината, хората работеха задружно и се трудеха усилено. Мързеливите гонеха, а трудолюбивите награждаваха.

Предстоеше жътва. Хората запретнаха ръкави, машините не спираха денонощно и приключиха най-рано от всички стопанства в околността.

Председателят на ТКЗС Продан Славчев каза на отчетното събрание:

– Благодаря ви за тази кампания. Първенци сме в прибирането на реколтата. Редно е всеки труд да се възнагради подобаващо. За това съм решил да организирам една екскурзия за всеки от вас, който денонощно бе на полето по време на кампанията.

Предложението му бе посрещнато с бурни ръкопляскания, усмивки и възклицания.

– Наш Продан си е такъв, все гледа да насърчи трудолюбивите.

– Винаги ни е помагал, липсва ли нещо, пали джипа,няма и час, и го доставя.

– С такъв човек всеки е съгласен да работи. Ето сега и екскурзия организира…….Добро сърце има.

– Умел организатор е и умее да печели сърцата на хората.

А той вървеше сред тях, усмихваше им се, здрависваше се с всеки и не забравяше да го попита за домашните. Имаше рядката дарба да помни лица, имена, дори и роднините им.

На уречения ден автобусът потегли, с весели и радостни хора, които очакваха да видят онези кътчета на страната, които още не бяха посетили. За да бъде всичко, както трябва Продан предвождаше групата.

Не бяха изминали още двадесетина километра, когато ги пресрещна джип. От него слезе едър мъж, който махна на автобуса да спре.

– Какво съм направил, правилата ли съм нарушил? – притесни се шофьорът на автобуса.

– Нищо нередно не правим, – каза Продан. – Ако имат някакви забележки ще се съобразим с изискванията им, но без да посягат на екскурзията ни.

Мъжът приближи и ясно каза:

– Тук ли е Продан Славчев?

Продан стана и кратко каза :

– Да.

Без много обяснения, мъжът заяви:

– Трябва да ви заведа в Окръжния комитет на Партията за справка.

Продан махна ръка на спътниците и като слизаше от автобуса им пожела:

– Приятно прекарване. И гледайте да се повеселите и заради мен.

Откараха го с джипа. Продан нищо хубаво не очакваше от такова отзоваване.

Когато пристигна го въведоха в една голяма стая, вероятно използвана за събрания.

Там го срещнаха двама намръщени мъже.

– Какво си въобразявате? – извика гневно единият.

– Какви ги вършиш, Продане, жътвена кампания, а ти си повел хората си на екскурзия!

– Екскурзията е за награда, – кротко обясни Славчев. – Хората ожънаха и прибрахме житото.

– Каква награда! – сопна се първият. – Около вас стопанствата изостават с жътвата. Машините ви стоят без работа. Защо не отидохте да им помогнете?

И двамата мъже, не искаха да чуят, че хората денонощно са се трудили, че са вложили всичките си сили, и че всеки от тях се нуждае от почивка, защо не и екскурзия.

– От утре, Славчев, няма да сте председател на това стопанство, ще работите в местната кланица.

– Но аз съм агроном и нищо не разбирам от животни, – възпротиви се Продан.

Кой ти слуша човекът, който бе организирал хората бързо и навреме да приберат реколтата.

Оказва се, че орловата папрат притежава антисептични свойства. Тя може надеждно да предпази плодовете от разваляне.

Достатъчен е един слой папрат да се постави на дъното и на стените съда, където се съхраняват плодовете. Те се преплитат със самите плодове, сложени с дръжките нагоре.

Друго растение, което предпазва реколтата от гниене, преждевременно покълване и изсъхване е растението офика. Нейните сухи листа се слагат около картофи, които искаме да съхраним.

Обдуля произхожда от древно индианско племе, което в продължение на много векове съхранява своята култура и традиции. Това племе е известно със своето благоговейно отношение към природата и животните.

От ранно детство бащата е учил момичето да се качва по върховете, да добива реколта в пустинна земя и да се грижи за дома си.

Но Обдуля мечтае да види света. И заради тази се мечта преодолява 49 км, за да иде на училище и да бъде на крачка по-близо до целта си.

За нея такива планински преходи са ежедневна рутина.

Тя не се страхува и не се уморява, а в очите ѝ гори ентусиазъм.

– На мен ми харесва да ходя на училище, – казва Обдуля. – Бих искала да отида в Ню Йорк, в Италия и да посетя Мексико Сити. Искам да стана учителка, за да се сбъднат мечтите ми.