Нощта погълна последните отблясъци на деня. Децата уморени от игрите през деня, бяха насядали край дядо Радан. Те с нетърпение очакваха да им разкаже приказка или нещо интересно.
Старецът ги погали по главите, усмихна им се и започна:
– Пескадеро, намиращ се на Калифорнийското крайбрежие, е известен като „Силициев бряг“. Дългата ивица на пенестия прибой с разтърсващ рев шумно се придвижва и гърми сред камъните, лежащи на брега. Те изчезват в прегръдките на безмилостните вълни, които ги яздят, прехвърлят и разкъсват, след което се разбиват в острите ръбове на скалите.
Детските очи бяха широко отворени. Може би се представяха буйните вълни, които заливаха каменистия бряг.
– Ден и нощ, непрекъснато без спиране продължава това триене между камъните и необузданите и непокорни талази, – звучеше бавно и спокойно гласът на дядо Радан. – Няма почивка за това движение. И какво се получава накрая?
Децата, които се бяха сгушили в дядо си, чакаха с нетърпение отговорът на мъдрия старец.
– Туристи от всички страни се стремят към това място и събират тези прекрасни камъни, – отвърна дядо Радан. – С тях украсяват стаите си, слагат ги в приемни зали или върху почистени камини. Като цяло тези камъни много високо се ценят.
– И ние имаме такива в гостната, – обади се Тихомир, – но не зная от къде точно са.
– Те са от нашето Черноморие, – обясни старецът. – А знаете ли, че там на мястото, за което ви говоря, има и други камъни?
– Пак ли такива красиви или са още по-хубави? – попита нетърпеливо Мимето.
– Ако се обиколи носа, където скалата прекъсва силата на вълните, – поде отново възрастния човек, – В този тих ъгъл, закътан от бурите, вечно осветен от слънцето, ще откриете много камъчета, които никога не са очаровали туристите.
– Защо? Защо лежат там години наред и никой не ги взема? – разочаровано извика Деси.
– Защото вълните не са ги докосвали и покоя, които са имали, ги е оставил такива, каквито са си били: груби, ъгловати, лишени от всякаква красота.
Децата тежко въздъхнаха.
– Шлифовка се получава само при триене, – каза старецът строго. – Знаете ли защо ви разказах това днес?
Очи, в които бе затаено любопитство, се насочиха към дядо Радан
– Бог знае мястото, което е предназначено да заемаме, – каза старецът. Нека да Му предоставим възможност да ни подготви за него. Тъй като Той знае каква работа трябва да извършим, нека Му позволим, да ни тренира така, че да можем да я изпълним.
Децата разбраха какво имаше в предвид дядо им.
– Почти всички Божии скъпоценни камъни са кристализирани сълзи, – допълни старецът и прикани децата да си лягат.
