Преди изобретяването на електронните компютри в САЩ, работниците занимаващи се с ръчна калкулация на аритметични сложни задачи наричали изчисляващи таблиците на стрелбата.
Много жени работели на компютрите. Те станали още повече във военно време.
Доста от тях по-късно успешно се преквалифицирали в програмисти.
Така сред шестте водещи програмисти на ENIAC, първият електронен компютър с общо предназначение, не е имало нито един мъж.
Сред разнообразните ветрила, съществували особени театрални такива, които освен прякото си предназначение изпълнявали допълнителни функции на помощник.
На ветрило за зрителите нанасяли сцени от спектакъла, програми на представленията, откъс от пиесата.
Актрисите на своите ветрила понякога записвали трудно запомнящи се текстове.
Вие ги виждате всеки ден, но често им се присмивате, защото смятате съществуването им за пълна безсмислица.
Съветвам ви, по-добре се поинтересувате за истинската причина относно използването им.
За какво са нитовете на дънките?
Това съвсем не са декоративни елементи, които са направени заради металите. Те са един „поздрав“, със специално предназначение, от миналото.
Работата на миньорите и златотърсачите, основните потребители на такива панталони от дънков плат, била толкова тежка и напрегната, че тъканта се късала по шевовете.
Именно нитовете държали здраво шевовете.
В Христос Исус, Бог ни е създал, за да вършим добри дела, които Той предварително е планирал за нас, за да живеем живота си вършейки ги.
Преди да се родим, Бог е решил предварително какъв ще е приносът ни в живота. Той не ни е поставил на тази планета само, за да заемаме място, да използваме ресурсите ѝ и да умрем. Не! Бог ни е поставил тук, за да Му служим като служим на другите.
Ти не можеш да бъдеш никой друг. Ако не се служиш на Бог според предназначението си, се получава пропуск в част от пъзела.
Друго име на „добрите дела“ е „служение“. Всеки път, когато използваме нашите таланти и способности, за да помогне на някой друг, ние всъщност служи на Него.
Бог е дал на всеки от нас някакви специални умения, нека да не забравяме да ги използваме, а да си помагаме един на друг, като по този начин предаваме на другите Божиите благословения.
Талантите, които имаме не са за наша полза. Бог ни ги е дал в полза на други хора. Ето защо никой няма всичките таланти заедно. Бог е създал вселената, така че ние да се нуждаем един от друг.
Когато станем християни, започваме да обичаме Бога и другите хора така, както ще ги обичаме в небето. Бог иска да практикуваме това още сега.
Ние служим на Бога, като служим на другите. На земята е невъзможно да се служи на Бога директно. Единственият начин да Му служим на земята, е като служим на други хора. Така че всеки път, когато помогнем на някой друг, Бог казва, че това сме го правили на Него.
Ние практикуване на земята това, което ще правим във вечността.
Това е един от градовете на Мианмар, за които малцина са чували. Още по-интересното е, че той е столица на държава.
През 2005 г. местните власти пренесли столицата на държавата си в Нейпидо, който се намирал на 320 километра от Янгона. Обяснение за това решение не последвало.
Мианмар, известна по-рано като Бирма, е разположена в Югоизточна Азия и граничи с пет страни. Военният режим на страната е призната за един от най-репресивните в света.
При пренасянето на столицата в Нейпидо, било забранено на чуждестранни журналисти да посещават новия град. Може би за това е неизвестен този град.
Това е доста тревожно, особено ако знаеш , че за построяването на Нейпидо са изразходвани милиони, а по площ той е шест пъти по-голям от Ню Йорк.
Независимо от факта, че градът е построен с очакването да подслон милиони хора, той е почти празен и до днес.
В един типичен делничен ден по улиците могат да се видят няколко правителствени служители и обикновени работници. Това е всичко.
Медиите отдавна се интересуват от ненаселената столица на Мианмар и го наричат типичен град от филмите на Дейвид Линч.
В Нейпидо има многоетажни жилищни сгради, храмове, магазини, които са построени специално за хората, но сградата не се използва по предназначението си.
Градът е построен в средата на необитаема пустиня. Има изобилие от хотели, ресторанти и Wi-Fi навсякъде.
Има дори 20-лентов път.
За кого е построено всичко това?
В града рядко се вижда автомобил. Въпреки изобилието от хотели, чуждестранните работници отказват да останат в него, а предпочитат да прекарат нощта в старата столица.
За бъдещите планове на властите не се знае нищо, всичко се пази в строга тайна. Надявам се скоро в този град да закипи живот.