Тони завърши обучението си в Университета. Сега трябваше да си намери работа по специалността и да приложи знанията си на практика.

Всичко това не става с магическата пръчка, за това брата на Тони, Захари му предложи:

– Докато си осигуриш известна финансова стабилност, ела да живееш в моята къща.

Измина половин година и Захари каза на брат си:

– Сега вече финансово си добре. Време е, да започнеш да ми плащаш наем.

Тони се съгласи. Той не искаше да лежи на гърба на брат си.

Мина още една година.

Тони сподели с брат си:

– Харесал съм си една къща и мисля, да си я купя.

– Много се радвам се теб, – прегърна го сърдечно Захари. – Преди да се разделим имам малък подарък за теб.

– Ти толкова много ми помогна до сега, – очите на Тони се насълзиха.

– Този подарък е специално за теб, – потупа го Захари по рамото. – Наемът, който ми плащаше, съм внесъл в спестовна сметка. Доста голяма сума се е събрала. Давам ти я за новия ти дом.

Тони се разплака.

Бог е показал любов към нас. И сега желае и ние да показваме такава към другите и да отваряме домовете си за тях.

Чрез жертвата на Исус сме получили пълнотата на тази щедра любов.

И докато Той ни помага, ние можем да я даряваме на другите.

Ели тръгна с майка си да пазарува.

Тя бе поканена на рожден ден на своята най-добра приятелка и сега трябваше да ѝ купи подарък.

– Искам да ѝ взема перфектен подарък, – мърмореше Ели под носа си.

Когато влязоха в универсалния магазин, Ели обиколи всички редове, пъхна се във всеки ъгъл. Търсеше перфектния подарък.

Накрая го видя, голям плюшен мечок. Тя не можеше да откъсне очи от него.

– Това е, – извика Ели, – перфектния подарък за Даря.

Бог прави същото. Той те е избрал. Знае точното място, където ще те постави. Може би гола всекидневна, която се нуждае от топлина и радост.

Бог те е създал с определена цел.

Той е преплел обстоятелства и характер, за да създаде правилния човек за правилния кът на света, а след това е платил цената, за да те прибере у дома.

Михаил доста възрастен, а днес разглеждаше детските ранички в магазина.

Той се обърна към жената до него:

– Днес е рождения ден на внучката ми. Надявам се, че ще и хареса моя подарък.

Тя само повдигна рамене.

На касата Михаил стискаше розова раница с анимационен герой. Изглеждаше развълнуван.

Няколко часа по-късно той поднесе подаръка на внучката си.

Когато детето видя раничката, която дядо ѝ бе подарил възкликна:

– Не харесвам този герой! Мразя розаво!

Баща ѝ смръщи вежди:

– Михаела, извини се.

– Но аз не я харесвам, – оплака се тя.

Нараненият поглед на Михаил бе трогателен.

Как ли се чувства нашият Небесен Отец, когато се оплакваме?

Нека бъдем благодарни за даровете, които ни е дал.

Валя бе възмутена:

– Как мога да се радвам в изпитания и трудности и отгоре на всичко да ги смятам за подарък?

– Колкото и странно да ти звучи, когато от всички страни ни нападнат изпитания, това е дар, – усмихна се Елена.

Валя въздъхна:

– Вчера звъня на най-добрата си приятелка Катя. Със сълзи на очите и разказах за бедите, които са ме притиснали от всички страни, а тя: „Какъв чудесен подарък! Хайде да го отпразнуваме! Скъпа, ти си под атака!“

– И ти какво направи? – попита я Елена.

– Най-доброто, – самоуверено отговори Валя, – Казах ѝ бързо чао и позвъних на друга приятелка, която искрено ми съчувстваше. Разбра, че съм имала тежък ден и ми обеща да се помоли за мен, така че утрешния ден да бъде по-добър.

– Ето, това се казва сблъсък между човешките възгледи и възприятията на Небесата, – възкликна Елена.

Валя се намръщи, а Елена продължи:

– Бог тържествува, когато всичко изглежда безнадеждно. Той не е съгласен да се избягват такива ситуации. Само, когато сме под натиск, нашия живот на вяра се разкрива напълно и показва истинската си същност.

– Едва ли ще ми хареса това, което видя, – Валя направи кисела гримаса.

– Тежестта на жизнените обстоятелства, силно ни притискат, – поклати глава Елена. – И ние се виждаме в неблагоприятна светлина. С други думи реакцията ни не може да се нарече търпение.

– Не мисля, че Бог е дал изпитания, момчетата да излизат победители, а момичетата да плачат, – Валя гръмко изяви недоволството си.

– Силата на изпитанието води до това, невидимото да стане видимо, – говореше уверено Елена. – Бог иска да цъфтим винаги, независимо дали сме под натиск или свободно се движим.

– Е, да, – уклончиво се съгласи Валя. – Животът не е посещение при масажист, където ти определяш силата на натиска върху тялото си, която би ти доставил удоволствие.

– Когато дойдат изпитания, никой не ни пита какви да бъдат – леки средни или тежки, – допълни Елена. – Благодарение на изпитанията, които Бог допуска в живота ни, ние ще цъфтим или ще увехнем.

Валя само размаха ръце. Тя разбираше същността на нещата, но не искаше да преминава през изпитни.

Когато дойдат разни изпитни, нека не се опитваме да ги избегнем. Те трябва да извършат своята работа, за да станем зрели, тренирани и в нищо да не изпитваме недостиг.

Ако не отпуснем ръце в трудно време, нашата вяра ще порасте и ще достигне пълния си разцвет.

Тодор се грижеше за майка си в последните ѝ години. Тя почина на деветдесет и пет години.

Тялото ѝ отслабваше, но желанията и мислите ѝ се променяха:

– Вече не съм превързана към нещата, на които преди се радвах. Не ме вълнуват луксозните подаръци, новите дрехи и любимите храни. Нищо от това вече няма значение за мен.

Вместо това тя запълваше времето си с молитва, химни и Писанието.

Често казваше на тези, които я посещаваха:

– Обичайте и служете на Господа с цялото си сърце!

Нейната предстояща смърт ѝ даде яснота за най-важното в живота.

Ти и аз не е нужно да чакаме края, за да открием разбирането за това.

Никой от нас не знае колко време ни остава. Не ни е гарантирана още една година, още един ден или още един час.

Защо тогава живеем така, сякаш имаме цялото време на света?

Не чакайте криза, за да пренаредите приоритетите си в живота.

Нека днес бъде моментът, в който ще разберете какво е най-важно и започнете да живеете така, сега.