Веднъж млада двойка донесла на отец Серафим хиляда лева. Това били много пари за тогава.

Серафим не ги взел, а благословил младата двойка и казал:

– Парите дайте на първият срещнат, докато отивате към гарата.

По пътя двамата млади срещнали един пиян човек.

Младата жена била объркана и казала на съпруга си:

– Какво да правим?

Младият мъж съвсем невъзмутимо отговорил:

– Ще постъпим така, както ни посъветва свещеника.

Когато дали парите на непознатия, той изведнъж изтрезнял:

– Милички, как мога да ви се отблагодаря! Вие ме спасихте от смърт!

Оказало се, че този нещастен човек е работил в търговията и при него се е появил недостиг точно от хиляда лева.

Той нямал пари в къщи, за да ги върне, очаквал го затвор.

Изпаднал в отчаяние и решил да сложи край на живота си.

За кураж, се напил …

Много хора имат погрешно схващане за християнския живот. Виждайки талантлив и успешен християнин, те се стремят да му подражават. Мислят си, че в чуждата градина тревата винаги е зелена.

Когато разберат, че техните постижения са много по-скромни, дори и незабележими, те изпадат в отчаяние и престават да забелязват прекрасните възможности, които Бог им открива. Забравят, че са призвани да служат на Христос, а не на себе си.

Малко са хората, които са понесли толкова страдания, колкото апостол Павел, но той се научил да издържат всякакви обстоятелства, дори затвор. Вие също можете да се научите.

Бог не ни е обещал лесен безгрижен живот, свободен от изпитания, проблеми, трудности и изкушения. Не ни е обещавал идеален живот на земята.

Той е призовал Своите деца не на детската площадка, а на бойното поле.

Ако наистина служим на Христос, за себе си откриваме абсолютната истина: „Да се радвате, в Господа, е вашата сила“.

Когато нещата вървят добре, не е трудно да вярваш в Бога, Неговата доброта и грижа.

Истинското изпитание идва, когато обстоятелствата внезапно се променят. Тогава животът се превръща в бурно море, което заплашва да ни погълне.

Всички преминаваме през такива предизвикателства, като разочарование, болка от загуба, предателство, дълго боледуване, безпомощността на старостта.

Всичко това може да ни хвърли в отчаяние. И тогава започваме да потъваме, съмнявайки се в Божията грижа.

Именно тогава можем да се обърнем към Бога за помощ. Колкото и да сме уплашени и объркани, добрият Пастир ни познава. Той ни е обещал да ни води и пази, докато преминаваме през долината на мрачната сянка.

Цялата християнска история е изпълнена с примери за Божията грижа и любов в момент на безнадежност.

Бе ранно неделно утро. Слънчевите лъчи напираха и проблясваха между облаците.

Демир влезе в църквата и забеляза много намръщени лица.Той познаваше тези хора и добре знаеше колко проблеми имат.

Когато децата бяха поканени да поднесат поздравленията по случай празника, те бяха посрещнато от десетки тъжни очи. Някои от малчуганите веднага се омърлушиха. Веселите детски очи изведнъж помръкнаха.

Тригодишният Алекс не издържа на напрежението, изтича бързо напред и извика уплашено:

– Мама!

И се хвърли  в прегръдката на млада красива жена. Всички гледаха с умиление тази сцена. Изведнъж в цялата църква избухна смях. Това бе изблик на неочаквана радост.

Едно малко дете бе предизвикало тази вълна от веселие. Бентът на болката, отчаянието бе подал под напора невиновността и уплахата на едно детско сърце. В залата нямаше човек, който да не се усмихне и да дари заобикалящите с щедра усмивка.

Животът ни е пълен с трудности и изненади, но Бог не ни е оставил и може да ни даде изобилна радост. Понякога тя идва директно, а понякога чрез радостта на другите.

Тревогите нямат край, но радостта никога не закъснява. Създателят ни, Изворът на нашата радост, ни помага в трудни моменти да се усмихваме и да сме спокойни. Неговата радост и мир ни правят силни.

Нека се смеем и се радваме заедно със своите ближни.

Появата на църквата е нечуван риск. Шепа скромни рибари се впуснали в света, за да го заквасят с учението и духа на някакъв селски дърводелец.

Не е ли безумие това? Сам Исус казва: „Ето, Аз ви изпращам като овце сред вълци“.

Има ли по-безнадеждна задача от тази? Нима овца смее да си въобрази, че може да се яви сред глутница вълци и да ги направи като себе си?

Мнозина са съгласни, че отчаянието е грешка в живота. Но как може да го избегне бедната овца, щом трябва да се заеме с такава трудна задача? Нима Христос не е чул римската поговорка: „Човек за човека е вълк“? Това още не е опровергано.

За това Христовата църква живее с готовност за саможертва, присъща на агнето. Тази задача не е лека, но е благословена и вечна.

Затова заяквай в благодатта. Нека силата на волята бъде център на твоя мъжествен характер. Бъди уверен, че за истината няма непревземаеми крепости. И за най-твърдата скала се намира начин да се прокара тунел през нея.

Крепкото, спонтанно усилие превръща възможното в действително.