Posts Tagged ‘остров’

Признаци за намиране на вода под земята

неделя, септември 17th, 2017

1505375751-940759-65926Освен с тел в Г образна форма, който е съмнителен метод, въпреки че се намира вода и чрез него, има и други начини да се открие вода под земята.

Към признаците за намиране вода под земята е и обилната роса в определени места. По този признак можеш да се ориентираш, но желателно е да се провери как стоят нещата със съвременните методи за вода под пластовете земя.

Ефективен метод за търсене на подземни води е аероразузнаването на местността.

При горещина и суша островите от обилна растителност сигнализират за подземни води на това място.

При работа по изкопаване на кладенец е целесъобразно това да стане месец след топенето на снеговете и обилните пролетни дъждове. През този период водоносният слой е разположен ниско. Така се намалява риска да се приеме наличието на вода от по-горни слоеве почва.

В Нова Зеландия е разработен слънчев електроход

четвъртък, септември 7th, 2017

000000Новият плавателен съд е наречен SoelCat 12, разработен от инженер Джеп Костер. За строителството на електрическия кораб са отишли 600 000 долара.

SoelCat 12 има две литиево-йонни батерии по 60 кВт. Това позволява на електрическата лодка да се движи шест часа в морето със скорост от осем възела. Максималната скорост на катамаран е 14 възела. Покривът на катамарана е една солидна соларна батерия, която увеличава резервната мощност до 7,5 часа.

Основната характеристика на новия плавателен съд е, че SoelCat 12 може да служи и като малка плаваща електроцентрала. Като е свързан към бреговата мрежа, електрическият мотор може да осигури енергия за пет къщи.

След завършването на строежа на 16-местен катамаран, той ще бъде изпратен да обслужва курортите на островите на Френска Полинезия.

Във водата се появили странни квадрати

петък, август 11th, 2017

originalДаже и спокойната вода крие много опасности. Просто ние сме свикнали да не забелязваме това, което не виждат очите ни.

Момче решило да направи снимка на странните вълни и само не разбрало, как се оказало в смъртна опасност.

Близо до южното крайбрежие на Франция е разположен малък остров Овк. Той е известен с необикновените си квадратни вълни, които възникват неочаквано и така изчезват.

Повечето от туристите са наясно с опасността. Работата е там, че тези вълни се формират на границата на топлите и студените течения.

Такива вълни влачат и поглъщат човек под водата, като фуния.

Подсладителите победили огнените мравки

сряда, август 9th, 2017

000000Китайски учени установили, че добре познатите заместители на захар – захарин, аспартан, еритритол, могат да бъдат смъртоностни за опасно инванзивните видове мравки  Solenopsis invicta, известни още като червените мравки.

Родината на този вид са горите на Южна Америка, но се разпространил на юг, на островите на Западна Индия, Южен Китай и остров Тайван, Филипините, забелязани са в Индия и Австралия.

В отровата на тези мравки се съдържа алкалоид соленопсин, който оказва силно въздействие върху кожата на човека, предизвикващо усещане за изгаряне. За това са ги нарекли огнени.

Не са редки случаите на тежка алергична реакция след ухапване от тези мравки.

В хода на изследванията се разбрало, че сред огнените мравки, които хранели със заместители на захарта, смъртността им била повече от 80% в сравнение на тази в контролните групи.

При това еритрита и другите подсладители се оказали бавно действащи отрови, така че опитните мравки успели да предадат порция смъртоносна емисия на своите събратя по колония в хода на обикновения за мравките обмен на храна. Това прави заместителите на захарта ефективен материал, за производство на изкуствени примамки.

При по-нататъшните експерименти учените възнамеряват да определят, какво ниво на еритритол, захарин и аспартам е токсичен за огнените мравки, но и да им позволяват да се върнат в колонията и да предадат храна по веригата нататък.
Изследователите също ще видят, как действат примамките не в лабораторни условия, а в реални.

Един малко познат баща

петък, август 4th, 2017

imagesОт жегата никой не можеше да се спаси. Едни излизаха на прохладно под ореха, но безветрието спомагаше задухата да се усеща още по-силно. Други се спасяваха край реката. И все пак си беше жега, непоносима и огнена.

Дочо вървеше умислен и не забелязваше нищо около себе си. Преди два дена бе закопал баща си, най-добрия си приятел. Човекът, който го подкрепяше в трудни минути, даваше му кураж, когато бе отчаян, но сега …. него вече го нямаше.

До него се приближи мъж с разкривени крака и опадали зъби. Всичко в този човек говореше за старост и изхабеност, освен живият му поглед.

– Здравей, – каза му непознатият, – разбрах, че баща ти скоро се е споминал.

– Да,- въздъхна дълбоко Дочо, – отиде си …

– Аз съм Асен Попдимитров. С баща ти бяхме заедно в Белене. Спяхме в една барака, работехме в една група. Тогава …. там баща ти ми спаси живота.

Дочо се извърна леко настрани и изгледа старецът, който го бе заприказвал.

– Спаси ме, а можеше да пострада и то много лошо, – каза Асен навел очи към земята. – Бяха ни извели от острова и  ни закараха на една каменоломна. Нашата група вадеше камъни, а друга ги изчукваха за пътна настилка.

Дочо впери очи в Асен и се заслуша в разказа му.

– Аз подкопавах един голям камък, а баща ти отместваше с железен лост друг, който бе откъртил скоро, – продължи да разказва Асен. – Когато се обърнал към мен, забелязал, че камъкът, който подкопавах ще се срути на главата ми. Викна ми: „Махай се от там!“, а в същото време подложи лоста си под свличащата се грамада.

Асен замълча и свали скъсания си каскет, а после додаде:

– Аз се измъкнах, но камъкът притисна лоста на баща ти, а лоста бе върху крака му. Дойдоха всички останали, подхванахме камъка с лостове и освободихме крака на баща ти. Цял месец го гледах как налагаше нараненото място с живовляк, киснеше го в отвара от смрадлика и равнец.

Очите на Асен се насълзиха:

– След това все край него бях, подпирах го, понякога го носех на гръб, а когато се свличаше от болка на земята, го прикривах и гледах, и неговата норма да изкарам.

– Виждал съм раната на крака му, – каза Дочо, – но никога не ми е казвал, че е спомен от времето, когато е спасявал човешки живот.

– Баща ти беше сприхав човек, – засмя се Асен, – но не обичаше да говори за себе си. Докачиш ли го, да не си му насреща. Карал ми се е за няма нищо, но опре ли работата да се защитава някой, главата си залагаше …. Съжалявам, не знаех, че е починал, затова не можах да дойда и на погребението му.

Дочо само кимна с глава и продължи пътя си.

– Странно, – каза си Дочо, – бяхме приятели, а толкова малко съм знаел за него. Като си помисля, не само от този човек,  но и от много други съм чувал подобни истории, особено на погребението му.  Баща ми е защитавал хора, а аз нищо не съм знаел през всичкото това време…..

Защо кивито са го нарекли така

понеделник, юли 24th, 2017

25799В Нова Зеландия живее единствена по рода си птица киви. Тя не живее никъде другаде, следователно е ендемична за острова.

В Нова Зеландия са много горди с този факт, за това са поставили на емблемата на страната си киви.

Този, който чуе гласа на тази птица, изобщо няма да попита защо са я кръстили така. Всичко е много просто, тя вика: „Ки-ви! Ки-ви!“

Това необичайно създание има доста невзрачен вид: тялото му има малка крушовидна форма, покрито е сиви пера, подобни на гъста козина, има два крака и дълъг клюн.

Трудно е да се види киви, защото е нощна птица и живее в дупки.25798

Кивито не е съвсем малка, както си мислим. Тя има размерите на наша кокошка. Тази птица има криле, но те са много малки и са рудиментарни останки  с дължина не повече от пет сантиметра. За това те не се виждат, под перата на птицата.

Ако погледнете внимателно снимката, че разберете защо плода киви е получил такова име, те с птицата киви са много сходни на външен вид.

На помощ на костенурката

събота, юли 22nd, 2017

21072017-rescued-turtle-2Стив почиваше на остров Козумел.

Една сутрин той реши да отиде на брега, за да се наслади на изгрева на слънцето.

Там видя костенурка. Съществото лежеше по гръб и не можеше да се преобърне.

Първоначално Стив си помисли: „Навярно вече е умряла“.

Но малко след това забеляза, че животното мига с очи.

Стив се наведе и успя да преобърне нещастната костенурка, но не я изостави. Реши да я проследи.

– Дали ще ѝ се отдаде да стигне до водата, – каза си Стив.

За щастие тя успя. Няколко минути по-късно добрият човек доволно наблюдаваше, как неговата нова „позната“ изчезна в дълбините.