Кокосовият остров е фантастично царство на акулите. Водната зона е покрита с океанска флора и фауна.
Островът в момента е все още необитаем. Преди около 500 години на остров Кокос са открили пирати, бягащи от правосъдието.
Основното съкровище на острова е неговата природа.
Необитаемият остров от 20 години насам е природно наследство под опеката на ЮНЕСКО.
Околностите на острова са доста привлекателни места за любителите на подводните приключения.
В света има много растения, отглеждани в ограничени райони плодовете, на които са доста подходящи за консумация. Обикновено такива растения се наричат екзотични.
Те трябва да са известни не само на ботаниците, но и на запалените туристи. Може някой да се окаже наблизо до уникален представител на флората и той да се възползва от късмета си.
Освен хлебно дърво в природата съществува и колбасово такова. В неговите плодове няма да намерите месо. Но по форма, цвят и размер те приличат на солидни „колбаси“.
Тези необикновени плодове висят на дълги дръжки с дължина 0,5 метра, а самите те са дълги 10 сантиметра.
Такова растение може да се срещне в Мадагаскар.
Резерватът „Большой Алтай“ е разположен на границата на Република Алтай и Източен Казахстан. Това е област, където не се извършва никаква дейност.
Площта ѝ е над 1,5 милиона хектара. Тук е фокусирано богато разнообразие на флората и фауната. Резерватът се обитава от 47 вида птици и 12 вида бозайници, включени в Червената книга на Русия и Казахстан.
В резерватът също растат 54 вида редки и 89 ендемични растителни видове. Това е първата за Русия и Казахстан охраняемата зона с висок международен статут.
Процесът на проектиране на трансграничен биосферен резерват е отнел повече от три години.
По-нататъшно развитие на охранителните дейностите тук ще се основава на принципите за постигането на баланс между опазването на природата и развитието на местните общности.
Според експерти, биосферен резерват „Большой Алтай“ може да служи като модел за опазване на биологичното разнообразие и екосистемите в контекста на устойчивото развитие на трансграничния регион на Алтай.
Знаейки, че туристите са много предпазливи с австралийската флора и фауна, местните жители обичат да ги плашат с коалите.
Твърди се, в гората по върховете на дърветата, обитават големи хищни коали, подскачащи върху главите на преминаващите пътници.
За да не стане жертва някой турист се препоръчва:
да се носи вилица в косата;
да уринираш върху себе си и
да говориш на английски с австралийски акцент.
В детството и юношеството си Анелия не позволяваше да я унижават.
Когато родителите я поставяха я в ъгъла, очаквайки от нея да поиска прошка за поредната си лудория, Анелия решаваше сама за себе си:
“ Ще стоя в ъгъла, докато родителите ми сами не ме помолят да се махна от там“.
Веднъж се случи нещо доста забавно. Анелия бе на 14 години.
Тя миеше пода в кухнята. Баща ѝ влезе и я посъветва:
– Смени водата в легена! Виж с каква мръсотия миеш пода!
– Водата е чиста, може дори да се пие, – отговори Анелия.
– Тогава пий от нея, – извика баща ѝ.
Анелия взе чаша, загреба от мръсната вода и отпи.
Разбира се, хора, които полагат големи грижи за здравето си, не биха я похвалили за разширяването на болестотворната флора.
Когато преглътна част от мътната вода, Анелия потръпна от отвращение, но това бе изява на нейния бунт против желанието други да я контролират или да ѝ дават съвети.