Жители на няколко близки села бяха изумени.

Пътуващ дърводелец, превърнал се в учител, успя да освободи обладан от демони мъж.

Очевидци твърдяха:

– Яростта, конвулсиите и пяната на устата му изчезнаха, щом този пътуващ дърводелец взе смартфона от ръката му.

– Явно се виждаше, че вече е друг човек.

– Той крещеше, плачеше, спореше с хора по някоя от социалните мрежи, но когато дойде дърводелецът, обладаният мъж падна на земята, след което бе лишен от смартфона си. …. И изведнъж, този човек се оправи.

– Това бе невероятна трансформация.

Братът на обладания мъж сподели изумен:

– Страхувах се, че нищо не може да му помогне. Той бе в такова състояние, откакто си взе смартфон и се бе регистрирал в куп социални медийни платформи. Освен дивите изблици имаше странно поведение.

Учителят след като му бе взел телефона му казал:

– Иди си. Ти си свободен. И не скролвай повече, в противен случай може да ти се случи нещо по-лошо.

Станчо заяви дълбокомислено:

– Човекът до голяма степен е несъзнателно същество. Той прави нещо и не разбира защо го прави.

– Така си е, – съгласи се Стоян, – хората са правили жертви още в миналото. Кого ли не са убивали по милостта на боговете?!

Станчо се изпъчи и добави:
– Историята на жертвоприношенията датира от хиляди години. На кого и защо хората първоначално са направили жертвата е под въпрос. Програмата за жертва може да витае някъде в областите на неосъзнатото.

– Тогава нека направим обратното, – плесна с ръце Краси. – Не жертви, а приноси на живот.

– Как си го представяш това? – попита озадачен Станчо.

– Например, спасяваш буболечката заседнала в мрежата на паяка, – засмя се Краси.

– О, без фанатизъм, – махна с ръка Стоян.

– И все пак това е по-добре отколкото да се правят жертви, – възкликна Краси, – нека бъде дарение на живот.

Тук се обади и Филип:

– А защо не и вечен живот, който ни дава Исус Христос …

Останалите възнегодуваха:

– Тоя пак почна с неговия Бог.

Никой не искаше да слуша Филип.

Желаеха промяна, но не знаеха къде да я търсят.

Стефан излезе от входната врата. Погледът му следеше нещо по телефона.

Внезапно той вдигна очи и възкликна:

– Листата са …., ау … наистина е невероятно как … не трябва да прегледам новините.

И отново телефонът бе обсебил вниманието му.

Въпреки всичко Стефан не пропусна да оцени красотата на един есенен ден.

По-късно той написа в социалните мрежи:

„Тези листа наистина бяха нещо… Бях почти вдъхновен да направя промяна в живота си. Добро попадение, Господи“.

Но това не бе всичко.

Цяла нощ Стефан търси в интернет сведения, за да разбере едно единствено нещо. Защо и как листата са си сменили цвета?

Вече просветляваше, идваше новия ден, когато успокоен Стефан отбеляза:

– Променящият се цвят на листата може да е свързан с изменението на климата. Колко съм бил сляп за всички тези промени, които стават в природата.

Катя седеше на верандата. Тя четеше Библията.

Внезапно Катя вдигна поглед и го насочи към облаците, които идваха от планината.

– Каква красота! – възкликна тя.

Сърцето ѝ се изпълни с Божията любов и тя се остави да я облее изцяло.

В тази минута на пълна тишина, Катя не се сети изобщо за интернет, което преди се смяташе за невъзможно.

Обикновено публикуваше бързо „Бог е добър“ ако е усетила Неговото присъствие в този ден.

Дори не помести снимки на нещата, които я бяха развълнували в мрежата, като цвете в близък план или дъждовна капка върху листо.

Цели двадесет минути тя се наслаждаваше на Божието творение в пълна тишина, без мисъл за изява в Facebook или Instagram.

Повечето хора са склонни да пропускат по-тихите моменти, когато Духът им говори.

Нако дълго се противопоставяше на призива на Светия Дух.

Днес той стана свидетел на двама в мрежата, които се нападаха един друг и тъй като спореха по Библията, той реши, че са вярващи.

– Писанието е ясно по този въпрос! Очевидно никога не сте чели Библия през живота си! – твърдеше единият.

Другият му опонираше:

– Имам свобода в Христос! Това в Библията беше за конкретни хора в определен период! Ти си супер законник, братко!

Двамата размениха над 350 коментара. Това бе борба за надмощие в продължение на три часа.

През този период от време те пренебрегнаха всичките си отговорности.

Нако следеше спора настървено.

– Ето такъв искам да бъде животът ми, – каза си той. – Начинът, по който се обиждаха един друг, гневът, който се излъчваше от коментарите им … наистина ме убеди да стана християнин.

Нако разроши с длан косата си и въздъхна дълбоко:

– Не мога да избягам от Бога… Искам да бъда като тези двамата. Никога не съм виждал принципите на Христовите учения да се илюстрират по-добре. Това беше вдъхновящо и благословено представяне.

Нако се предаде:

– Бройте ме и мен вече за християнин.

Небесните ангели се зарадваха днес за добавянето на още един член в Божието царство. Та това съвсем не бе малко, невярващ се обърна към Бога по чуден начин.