Беше 1976 г. Тогава семейство Кларк живееше в Мисури.
Бе ранно утро, а природата бушуваше.

Мери се събуди от силния шум зад прозореца на спалнята.

Звукът приличаше на движещ се товарен влак. Прозорецът се тресеше, а на Мери ѝ се струваше, че цялата къща се движи.

Робърт здраво спеше до Мери, а тя бе твърде уплашена. Не смееше да шавне или да събуди съпруга си.

Нищо друго не ѝ оставаше освен да се помоли.

– Господи, – започна тихо тя, – пощади моя дом и семейството ми. Зная, че ако не се намесиш, последствията  ще бъдат трагични.

В този момент Бог изпълни сърцето ѝ с мир. Мери бе изненадана. Нещо сякаш я караше да стане и да отиде до прозореца.

Тя се подчини и се добра до прозореца. Леко повдигна щората и погледна навън.

Заслепи я ярка светлина. В нея тя различи високи фигури. Те бяха широкоплещести същества облечени в дълги бели дрехи. Имаха силни ръце. Държаха се един за друг. Стояха с гръб към вятъра и с лице към Мери.

Тя не можеше добре да види лицата им, защото бяха много светли.

Изведнъж разбра.

– Ангели са заобиколили дома ни, – възкликна тя.

Мери седна отново на леглото. Тя се взираше потресена в прозореца известно време.

Изведнъж всичкият ѝ страх се изпари. Мери се чувстваше вече в безопасност. Сърцето ѝ бе изпълнени с радост и мир.

От този ден нататък, когато имаше буря, Мери бе сигурна, че силните Божиите ангели са близо до нея, за да защитят дома и семейството ѝ.

Известният изобретател Маркони седеше в малка къща на брега на Нюфаундленд и с трепет очакваше новините през Атлантическия океан по безжичния телеграф.

Всичко  бе добре подготвено, обмислено и направено. Настъпи часът на изпитание.

Ще дойде ли звук? Накрая се чул сигнал. В този момент двата континента се сближиха.

За комуникацията между хората настъпи нова ера.

Голготския кръст и Кръвта на Исус Христос са извършили нещо подобно. Те съединиха човека с Бога и небето със земята.

Голготският кръст е единственият кораб, който може да ни пренесе през бушуващото море на живота и да достигнем бреговете на небесното Отечество.

Връщайки се в къщи жителката на Колорадо установила, че някой е влизал в дома ѝ.

Жената повикала полиция. Дошлият полицай първо проверил записа на камерата за видеонаблюдение.

Оказало се, че нападателят е мечок, който прониквайки в дома, разхвърля всичко и изял всичката храна от хладилника.

Освен това мечокът се оказал артистична натура. Видял пианото и изсвирил един печален акорд, замислено загледан през прозореца.

Въпреки, че грабителят се търси активно, не са го хванали още и той свободно се разхожда на свобода.

Скоро бе продадена на търг необичайна къща. Тя е построена директно в пещера, в живописен каньон.

За желаещите да избягат градската суета, това е идеален вариант.

Домът Cliff Haven е разположен в каньона Montezuma Canyon, на 20 минути път от град Монтисело.

На пръв поглед може би си мислите, че неговото изолиране означава голямо неудобство, но това не е така.

Домът е самодостатъчен и разполага с всички технически средства, необходими за комфортен престой.

Соларните клетки предоставят достатъчно енергия, освен това къщата има резервен генератор за спешни случаи.

Система за събиране на дъждовна вода позволява използването ѝ за поливане на малка градина в непосредствена близост до жилището.

Зад къщата е изкопан тунел, който осигурява естествена циркулация на въздуха.

Жилищната площ е 195 квадратни метра. На нея са разположени гостна с кухня, три спални и две бани. В близост има гараж с достатъчно място за три коли.

Въпреки че къщата е построена през 1986 г., тя изглежда много впечатляващо.

Каква чудесна картина, когато „всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях“, изразяваща пълна хармония.

Първите християни не бяха еднакви. Всеки имаше характер, различен от този на другите. Различна бе и мисълта им. Но над всички тях беше Божията любов.

Славеят пее по един начин, чучулигата по друг, но двете птички хвалят Бога, без да изпитват омраза едни срещу други.

Ние никога няма да бъдем еднакви. няма да вършим една и съща работа. Няма да изпълняваме еднакви задължение. Няма да носим еднакви дрехи…

Но хармонията не е в еднаквостите, а в разнообразието, което съдържа взаимно допълване.

Има толкова различни цветя. Едни са бели, други жълти, трети розови, …..Но става нарушава ли се красотата.

И ето тези човеци с различни дарби и характери бяха едно сърце и една душа. Над себе си имаха общата воля на Бога. И те радостно я вършеха.

По главните въпроси вземаха предвид Божията воля, а по второстепенните важна роля играеше братолюбието.

Това е хармония!

Преди да повярват, Божиите чада са принадлежали на един или друг, но сега всички са едно. Преди не са се познавали, но сега са станали близки. Различията били забравени.

Святият Дух ги бе споил с Божията любов.