Като всички останали в селото той отправяше молитви към идолите.

Скоро в семейството му настъпи хаос. Съпругата му го напусна, синът му стана наркоман.

– Тези идоли съвсем не помагат, – каза си той.

Скоро Библията бе преведена на родния му език. И Господ го срещна.

– Когато нямах Библия, нямах ясно разбиране за Божията воля и напътствия, – твърдеше той. – Опирах се единствено на своите мисли и идеи, вземах решения, които не бяха приемливи.

Откакто повярва в единствения истински Бог, животът му се промени. В семейството му настъпи изцеление и помирение.

Когато чешеше Библията, споделяше:

– До срещата ми с Исус не знаех, че живея в тъмнина, но една силна ръка ме изтръгна от там. Само Той може да ни даде светлина и надежда.

Слави скептично присви очи:

– На приказки е лесно. Много хора твърдят, че са приели Христос, но малцина носят Неговия характер.

– Истинският последовател на Исус ….., – започна Петко дълбокомислено, но бе прекъснат от Милан.

– ….. е пълен с благодат. Закотвен е в истината и е безстрашен в любовта. Не играе на сигурно.

– Той обича цялостно, – обади се и Методи. – Прощава от сърце и живее отдадено за другите.

– Ако казваме, че Го следваме, но животът ни не Го отразява, какво всъщност следваме? – попита Слави.

Милан плесна с ръце:

– Не е нужно да се имитира християнската култура. По-добре да гледаме към Христос.

– Ходим ли, както Исус? Отразяваме ли Неговата природа в начина, по който обичаме, водим и живеем? – въздъхна дълбоко Панайот, който до сега само седеше и слушаше.

– Който твърди, че живее в Него, трябва да живее както е живял Исус, – поклати глава Станимир.

Останалите се съгласиха с него.

Надя не бе отгледана в християнски дом. В продължение на много години тя си живееше както намери за добре.

Бе на двадесет години и всичко край нея започна да се разпада.

Тя гледаше младият си съпруг, който умираше от рак и нищо не можеше да направи.

Наближаваше краят на живота му.

Тогава Надя извика към Бога:

– Какво направихме, за да заслужим това?

Отговорът дойде от телевизора.

Беше неделна сутрин и в този момент телевизионният пастор попита:

– Имаш ли бреме, което е твърде тежко, за да го носиш сам?

Надя не бе слушала от начало, но ушите ѝ се наостриха. Тя усещаше, че това е предназначено за нея.

След поканата, Надя се помоли:

– Ела Исус в живота ми.

И всяка тежест се вдигна от нея. Имаше усещане, сякаш ходеше по въздуха.

– Това не е експеримент или фантазия, – каза си тя, – а истинска реалност. Исус наистина влезе в живота ми и понесе бремето, което ми тежеше.

Съпругът ѝ веднага видя промяната в нея.

През следващите два месеца двамата четяха Библията и се молиха. Те не знаеха как трябва да се молят, за това четяха стихове от Словото и казваха накрая:

– Амин.

Същият пастир, който Надя гледаше по телевизията, посети съпруга ѝ в болницата. Той му каза как да приеме Исус в сърцето си и мъжът ѝ го направи.

Това бяха няколко часа преди да почине.

След смъртта му Надя спокойно говореше:

– Съпругът ми сега е здрав от рак и се радва на вечен живот в небето.

Бог използва ужасната здравословна диагноза, за да доведе Надя и съпруга ѝ при Исус.

И двамата бяха променени за вечността. Единият от тях отиде в нов живот в небето, а другият остана да служи на Господ на земята, докато не дойде и неговия ред.

Крум повдигна показалеца на дясната си ръка нагоре и каза:

– И все пак има разлика между подобрение и трансформация.

– Така е, – съгласи се приятеля му Станчо. – Подобрението променя това, което вече съществува, а трансформацията създава нещо съвсем ново.

Крум продължи да разсъждавана глас:

– Когато започнем да следваме Исус, ние получаваме ново начало и се превръщаме в ново творение.

– Това не означава, че веднага забравяме всичко, особено това какви сме били, – възрази Станчо.

– Добре де, – почеса се по главата Крум, – Дори като нови творения, ние все още се борим с греха, егоизма и моментите, за които съжаляваме.

– Самата борба всъщност е знак за растеж, – повдигна вежди Станчо. – Фактът, че тези неща още ни притесняват, е нещо добро.

– Това означава, че Светият Дух работи като ни оформя и ни помага да станем по-подобни на Христос, – допълни Крум.

– Мислиш ли, че разочароваме Бог, когато не успеем? – попита Станчо.

– Неговата любов към нас не се основава на това, дали се справяме добре, – усмихна се Крум. – Не можем да спечелим повече от нея, нито можем да я загубим защото Той ни е дал най-доброто – Себе Си.

– И сега върви с нас, като ни променя отвътре навън, – плесна радостно с ръце Станчо.

– Вината, срамът, несигурността и гордостта вече нямат последната дума, тя е на Исус, – усмихна се Крум.

В Христос ние не сме определяни от това, което сме направили или какво ни е било направено. Оценявани сме от Този, който даде всичко, за да ни върне обратно при Бога.

Трансформацията е реална, тя все още е в ход.

Преживявали ли сте някога нещо толкова прекрасно, че не можехте да не говорите за него?

Често ентусиазмът „не мога да говоря“ се среща при нови, скоро повярвали християни, но и при по-стари.

Станко отскоро бе опознал Исус.

Повечето като него се затрудняваха да поканят приятели нехристияни на събития, обясняващи Исус.

Станко покани дузина.

Той бе толкова радостен от срещата си с Исус, че не можеше да не говори или покани на дадено събитие разкриващо Спасителя.

Предизвикателство за тези от нас, които познават Исус отдавна, е да не загубят чудото.

Фактът, че Бог дойде и живя сред хората, удивителните неща, които Исус направи, ужасът на Неговата смърт и страховитата сила с победа на Неговото възкресение.