На Васил Крумов ми предстоеше полет със самолет. Той се радваше на тази предоставила се му възможност и очакваше с нетърпение, когато всичко това щеше да започне.
Времето дойде и той се качи самолета. Беше неспокоен. До него се настани мъж на средна възраст, които се представи като:
– Пламен Симеонов, счетоводител на една от водещите фирми в страната.
Васил бе християнин и за където и да пътуваше, споделяше с околните вярата си в Исус Христос. Той разказваше на събеседниците си какъв е бил преди и как го е променил Божия Син днес.
Симеонов слуша известно време, а после отегчено прекъсна Крумов:
– Не ме интересуват тези работи, аз съм агностик.
– Изненадам съм, че толкова смело заявявате, че сте такъв, – усмихна му се Васил.
– Защо се изненадвате? – попита Симеонов.
– Думата „агностик“ е лоша дума, – заяви Крумов.
– И какво ѝ не е наред? – попита учудено Симеонов.
– Вие сте образован човек, – започна да обяснява Васил. – Нима не знаете какво означава тази дума?
Пламен само повдигна рамене.
– На гръцки аgnosis означава глупав и невеж човек. И всеки, който казва, че е агностик, твърди, че е глупав.
– О, – изстена Симеонов, – никога повече няма да твърдя, че съм такъв. Може би наистина е добре да се заема с Библията, така ще ми стане по-ясно в какво точно вярвате.
– Не е лоша идеята ви, – насърчи го Васил.
До края на полета двамата разговарях много и дори станаха приятели.
