Боян явно негодуваше:

– Защо Бог ме свързва с човек, който направо ми досажда?

– Кого имаш в предвид? – попита го Тихомир.

– Сашо като се лепна за мен и постоянно намила, няма спиране. От него човек не може да вземе думата.

– А знаеш ли какво казва Исус за такива хора? – усмихна се Тихомир.

– Какво? – нетърпеливо реагира Боян.

– Вместо да избягваме онези, които не са съвместими със нас, просто трябва да ги обичаме.

– Да обичам бъбривецът Сашо? О, не! Той е голяма напаст, от него няма спасение. Лепне ли се за теб, няма отърване, – въздъхна тежко Боян.

Тихомир го посъветва:

– Ако обикнеш Сашо, Исус ще го използва, за да смекчи твоите остри и нетърпеливи ръбове.

– Е, може и аз да съм ръбат, но Сашо ….., – Боян вдигна отчаяно ръце.

– Исус е казал: „Обичайте се един друг, както Аз ви възлюбих“, – добави Тихомир.

– Да обичам някой, който не мога да понасям, е много трудно за мен, – призна си Боян.

– Бог може да ти помогне, стига да го поискаш от сърце, – каза Тихомир.

Боян само въздъхна.

Симеон притеснено пристъпваше от крак на крак.

– Не, не мога да понасям Силвия, – заяви разгорещено той, – тя непрекъснато ме дразни с поведението си.

Баща му го погледна и въздъхна:

– Понякога Бог ни поставя до някого, когото не можем да търпим. Ако си щедър те поставя до някой, който е стиснат или ако си мълчалив, тогава попадаш до такъв, който не млъква, само говори…

– Не ги искам такива, – намръщи се Симеон.

– Вместо да ги избягваш, трябва да ги обичаш.

– Защо? – ококори изненадано очи Симеон.

– Това е заповед от Господа, – усмихна се бащата. – Използвайки този човек, Бог шлифова нашите остри, нетърпеливи и нехристоподобни ръбове.

– А няма ли по-лек начин? – попита Симеон.

– Бог знае най-добре как да го направи. Или ти искаш да Го научиш на нещо по-добро?

– Не, не съм казал такова нещо, – бързо смотолеви засрамен Симеон, – но това е толкова трудно.

– Помоли Го и Той ще ти помогне, – посъветва го баща му.