Димитър бе силно развълнуван:

– Какво означава да си смирен?

– Истинското смирение означава да мислиш правилно за себе си, – обясни спокойно баща му. – Ето и апостол Павел казва: „Считайте другите за по-добри от себе си“.

– Как така по-добри от мен? Ами ако аз съм по-добрият? – начумери се Димитър.

– Тези думи изразяват съзнателна преценка, основана на внимателно претеглени факти. Да кажеш, че смяташ другите по-добри от себе си означава, че осъзнаваш мястото си.

Димитър се замисли, а баща му продължи:

– Истинското смирение аплодира успеха на другите. За това трябва да отдаваме почит на такива повече, отколкото искаме за себе си.

– Виж, не бях възприемал нещата така, – призна си Димитър.

– Исус е нашия пример, трябва да гледаш на Него, – посъветва го баща му.

– Вярно е, – съгласи се Димитър.

– Той бе доволен да бъде дърводелец, щастлив да Го объркат с градинаря. Освен това послужи на учениците си, като им изми краката. Щом Исус е готов така да ни почете, не можем ли да го направим и ние на другите?

– Да, – поклати глава Димитър, – трябва да смятаме другите за по-важни от себе си.

Бащата се усмихна, потупа сина си по-рамото и добави:

– Това прави любовта.

Графика на Марта бе много натоварен. Тя ходеше на работа. Там отговорностите ѝ не бяха малко, но в къщи ѝ оставаше съвсем малко време да почива.

Когато звънеше някой съсед или комшийка, тя обикновено не ги канеше в дома си, а разговаряше с тях на вратата.

Марта бе гостолюбива, но поканеше ли някой вътре, за обсъждане на времето или новините в квартала отидоха най-малко два часа, а за такива работи тя нямаше време.

Трябваше да почисти, сготви, изпере, да поговори с децата и съпруга си и куп други неща, а нощта толкова бързо идваше.

Един ден, Марта кърпеше разпрания ръкав на палтото на сина си и се замисли.

– Колко хора разговарят с Господа набързо, както аз със съседите, – каза си тя. – Да, отделят няколко минути за молитва, колкото да кажат какво искат, двадесет минути да прочетат от Словото, но не могат да се зарадват в Неговото присъствие.

Марта се усмихна и продължи:

– За Господа бих отворила по-широко вратата и едва ли бих счела за загуба на време, прекараният час или два с Него. Колко в хубаво с Бог.

Погледа ѝ се отправи към синевата, която ярко се открояваше в прозореца.

– Ех, ако знаеха … да отворят вратата на сърцето си и да го поканят да влезе….
Отворете вратата на Исус. Той ви чака.

Ето Господ стои на вратата и хлопа. И който чуе гласа Му и отвори вратата, ще влезе при него и двамата ще вечерят заедно.

Росен израстна във фермата на баща си. Когато пасеше стадата той неусетно се хващаше за парчето молив и лист хартия в джоба си и рисуваше.

Скоро родителите му забелязаха уменията му в това изкуство и го пратиха да учи рисуване.

Така Росен стана учител по рисуване.

Когато Исус го срещна в църквата, която посещаваше, Го призова за евангелизатор.

Росен дълго се бори с Бога. Не искаше да остави четките и палитрата си, но един ден си каза:

– Настъпи часът в живота ми и аз предавам всичко на Бога. И на Авраам му е било трудно да даде най-скъпото за него, сина си Исак.

Росен пожертва рисуването и стана един от най-мощните евангелизатори в страната.

След години Бог отново върна Росен да преподава рисуване.

Божият план за живота ни има цели, които не знаем. Той копнее да сме готови да предадем най-скъпото, за да послужим на другите.

Да се откажем от това, което най-много обичаме е най-малкото, което можем да направим.

Неговият пример е явен, Той пожертва за нас Своя единороден Син.

Петър Николов произхождаше от бедно многочленно семейство. Той бе много ученолюбив и спечели стипендия да учи в чужбина.

Там завърши с отличие. Премина и магистърската програма. Защити и докторска степен.

Но по време на обучението си, Петър се отдалечи от Бога.

Една нощ, той бе изобличен от Светия Дух. Това силно го разтърси.

Петър коленичи и каза на Бог:

– Отдавам сърцето и живота си на Теб.

Чу тих и нежен глас:

– Призовавам те да бъдеш проповедник.

В страната, където живееше Петър, го очакваше високо платена длъжност, но изобличението на Светия Дух, го накара да се откаже от амбициите си.

Той унищожи всички награди, които бе получил. Запази само докторската си диплома:

– Ще я дам на родителите си, те заслужават да видят това.

Петър стана един от най-добрите проповедници в страната. Той привличаше тълпи от хора, които се покайваха и предаваха живота си на Исус.

„Каква полза ако някой да спечели целия свят, но да погуби душата си?“

Може да не сме призовани да бъдем проповедници или мисионери, но навсякъде, където Бог ни призовава да служим, чрез Неговия Дух, добре е да го следваме.

Нека напълно Му се отдадем.

Местността бе скалиста и доста хълмиста. Тя бе набръчкана от дълбоки пукнатини и дерета.

Тревата бе оскъдна.

Пастирът на стадото, което пасеше по тези места имаше любовта и доверието на всяко животно.

Той знаеше къде да ги приведе, за да ги заведе на обилна паша от зелена трева и чиста вода. Там, където нощите бяха най-безопасни.

Той винаги беше с овцете. Викаше ги по име. Те разпознаваха гласа му и го следвах.

Когато спираше животните се скупчваха около него.

Пастирът и овцете бяха много близки. Животните слушаха гласа му и му се доверяваха.

Подобна е връзката ни с Исус. Ние слушаме глас Му, Божието Слово и Му се доверяваме.