Хората минаваха край Живко, оглеждаха го изпитателно и клатеха угрижено глава:
– Изглежда доста се измъчва, – подхвърли един старец и погледна младежа със съжаление.
– Обсебващи мисли са заангажирали ума му и е забравил всичко около себе си, – прибави съчувствено една възрастна жена.
– Погледни го, – посочи го с пръст един млад мъж, – сякаш се е откъснал от този свят.
– Какво си въобразява, че никой не го наблюдава ли? – възмутено възкликна една дама.
В трудни моменти сме склонни да се фокусираме толкова много върху мислите и ограниченията си, че останалият свят сякаш изчезва.
Не можем да накараме умовете си да мислят за нещо друго. Дори не ни интересуваме дали другите не ни смятат за луди.
Нима е толкова трудно да предадем тревогите си на Бога?
А какво всъщност означава това?
Това ни разкрива нещо много важно, че трябва да позволим на Господа да се бори за нас.
Свети Августин се молеше така: „Господи … Ти си ни направил за теб и сърцата ни ще бъдат неспокойни, докато не намерят покой в теб“.
Изведнъж Живко трепна, погледът му се освежи, а устните му започнаха тихо да мълвят:
– Исусе, поверявам ти моята битка. Няма нищо от този свят, което може да ме отдели от Твоята любов. Доверявам ти се, защото знам, че можеш да се намесиш и да ме спасиш. Води моята битка. Признавам, че нямам необходимото, за да спечеля тази борба, но твоята благодат е достатъчна за мен. Това, което знам, е, че когато съм слаб, съм силен в Теб.
