Методи бе обвинен, в нещо, което не бе извършил. Той не се защитаваше, а само каза:

– Всяка история се нуждае от злодей, за да може героят да блесне.

Дядо Петко бе чул препирнята на младите хора и само добави:

– Със сигурност не е трудно да се намерят злодеи и в истории за страданието на Исус по време на страстната седмица.

Всички ококориха очи и въпросително погледнаха стареца.

– Това бяха невежи и безверни ученици, коравосърдечни фарисеи, садукеи, защитаващи своите привилегировани позиции, жестоки и безчовечни войници и циничен имперски областен управител, – започна да обяснява дядо Петко. – Към този списък могат да бъдат добавени и нашите имена, тъй като нашите грехове направиха ужасното изпитание на Исус необходимо.

Останалите само въздъхнаха.

– Можем да добавим и Божието име към списъка, – провокира ги старецът.

– Какво? Бог е причинил страданието на Исус? – почти в един глас реагираха няколко души.

– Да, – поклати глава дядо Петко. – Зад камшика на бича беше Божията ръка, която изливаше присъдата, гнева и наказанието за греховете на целия свят върху Сина.

Повечето бяха навели глави.

– Представете си, – плесна с ръце старецът, – как коженият камшик се спуска по голия гръб на Исус. След него остават рани, които кървят. Плътта Му е разкъсана.

– Колко лош е грехът, – възкликна Камен. – И то нашия грях.

– Така изглежда наказанието, – констатира дядо Петко. – Ако Бог наистина направи това на своя Син, той със сигурност ще го извърши и на невярващите в последния ден.

Повечето мълчаха и клатеха глави.

– Цената беше платена. Исус иска да види своето потомство – теб и мен, да живее с Него вечно, – каза като заключение дядо Петко.

На Павел му се развали пералната и той чакаше техник, който бе обещан да дойде от една агенция.

Когато бе изнервен от дългото чакане, той получи съобщение по телефона си:

„Христос е на път и при вас ще бъде 10:30“.

Павел се стресна:

– Какъв Христос? Аз чакам техник.

После се оказа, че техникът бе грък и така му бе името.

Каква голяма разлика, между този, който знаем кога ще дойте и Този, за Чието идване знае само Отец – точния ден и час.

Исус ни предупреди да сме готови за Неговото завръщане.

„Човешкият Син ще дойде в час, когато не Го очаквате“.

Той ни напомня:

„Бдите, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ”.

В деня на завръщането на Христос няма да получим предупреждение по телефона си.

За това нека живеем всеки ден с мисълта за вечност, служейки на Бог и използвайки всяка възможност да споделяме Неговото послание на любов и надежда с другите.

Това бе обикновено изглеждаш ресторант със столове и маси покрити с бели покривки

Когато Тони и Милена отидоха до гишето, за дадат поръчката си, защото никъде не видяха келнер, им казаха:

– Съжаляваме. Приемаме само онлайн поръчки.

Двамата бяха поразени, но изтеглиха приложението и дадоха поръчката си.
Избраха си място и изчакаха да пристигне храната.

Тони се размисли:

– Представи си този опит да дойде в църквата.

– И къде в църквата би се почувствало едно пълно цифрово църковно изживяване? – попита Милена.

– Сега го виждам, – прехапа устни Тони. – Влизаш през вратата на църквата и изваждаш телефона си, за да избереш как искаш да те поздравят. След това се появява холографски поздравител, който протяга ръце …

– Да, но няма ръкостискане, защото това изображение няма ръце, – усмихва се предизвикателно Милена.

– След това сядаш на едно място, – продължи Тони, – пъхаш слушалките и любимата ти музика за поклонение започва да свири.

– А проповедта? – нетърпеливо подметна Милена.

– Сваляш слушалките си и плъзгаш пръста си към „любими проповедници“. Например, тази сутрин бих искал да слушам Петър Василев.

– А ако се нуждаеш от молитва? – смръщи вежди Милена.

– AI аватар ще създаде персонализирана молитва от твое име.

– Но това е по-лошо от ресторанта, който посетихме, – възкликна Милена.

– По-добре ще е, да се придържам към скучната стара човешка църква, – въздъхна дълбоко Тони.

– Мисля, – заканително поклати глава Милена, – следващия път да постъпя като Исус.

– Какво ще направиш? – попита изненадан Тони.

– Ще преобърна масите, – тържествено обяви Милена.

Бяха много часове на молитва и застъпничество, но в крайна сметка Тони прекрати употребата наркотици.

Баща му Иван все още имаше притеснения.

Майката на Тони Рени съчувствено се обръщаше към съпруга си:

– Измести фокуса си от трудното минало и погледни бъдещето, което Бог е приготвил за сина ни.

– Честно казано, притеснявам се за рецидив, – призна неохотно Иван.

Един ден той се обърна кум сина си и му заяви:

– Запомни, имаме противник и той е могъщ.

– Знам, татко, – отговори Тони, – той има сила, но няма власт.

В този момент Иван си спомни за несравнимата власт на Исус да ни избави от греховете ни и да преобрази живота ни, докато гледаме към Него.

В главата му ечаха думите:

– „Даде ми се всяка власт на небето и на земята ….“

Исус ни приема, независимо от това, какво е било нашето минало. Той държи както миналото, така и бъдещето ни. Дава ни добра надежда.

Дяволът и светът могат да имат известна власт за малко време, но „цялата власт“ принадлежи на Исус и то завинаги.

Ние, които носим Христовото име не предаваме ли Христа чрез нашите съмнения и небогоугодни дела?

Всички заеха местата си.

Петров застана на катедрата.

Днес той бе разговарял с младеж, който бе загубил при авария краката си.

Ето какво бе споделил с него безногият:

– От онзи ужасен ден, когато се събудих без крака, виждах в очите на онези, които ме гледаха, различни чувства: болка, съжаление, отвращение, гняв. Търсех истинска подкрепа, но не винаги я намирах.

Когато Петров започна лекцията си, той разказа за срещата си с инвалида, а след това продължи с разсъжденията си:

– Ако човек е загубил крайник или някаква способност, това само по себе си показва, че Бог му е дал нещо специално, за да преодолее ограниченията, а това може да надмине постиженията на обикновените хора.

В залата присъстваха много инвалиди. При тези думи, се чуха одобрителни възгласи, някои дори изръкопляскаха.

– Вие не сте „инвалид“ или „осакатен“, – добави Петров решително, – по-скоро сте специални и уникални хора, защото имате способности, които другите не притежават.

Много се усмихнаха насърчително, а Петров продължи:

– Идеята, че Бог не дава на хората задачи, с които те не могат да се справят, се отнася за всички ситуации в живота. Следователно, колкото по-сериозно е предизвикателството, пред което е изправен човек, толкова по-голямо е доверието на Всевишния в него и толкова по-голяма подкрепа му дава Свише.

Бяха преведени много примери от живота и Библията:

– Подобно на Яков, който остана куц след битка с ангел, но намери ново име и нова мисия в живота, така и ранените войници са призовани за нова начало. Не просто да преживеят техните травми, но да процъфтяват, да вдъхновяват и да проявяват свой собствен уникален принос към живота.

Още веднъж Петров затвърди мнението си с думите:

– Нечии недостатъци или трудности в живота дават уникална способност, дарба и възможност за постигне на повече, отколкото самите те, а и другите са смятали за възможно.

Това бе един невероятен урок за слушателите.

Независимо дали се борим със собствените си ограничения или общуваме с такива, чиито възможности са ограничени, начинът, по който виждаме себе си или другите, може да увеличи нашите недъзи, или да отвори нови решения за случая.

Всеки от нас е много по-силен и по-способен, отколкото можем да си представи.

Винаги се опитвайте да видите уникалния потенциал във всеки човек, независимо от неговата ситуация или състояние.