Повечето хора не осъзнават качествата на магданоза  и смятат, че се използва главно за декоративна гарнитура.

Има много разновидности магданоз и сред тях два са най-популярни. Първият вид е обикновен, който е с плоски листа, а втория е къдрав.

Друг интересен факт за магданоза е, че при него за здравна цел се използват всички части, от корена до самите листа.

Магданозът е много богат източник на витамин К, витамин А, бета каротин, витамин С, желязо и фолиева киселина. Освен това съдържа немалко количество и от другите витамини и минерали и е с много носко съдържание на калории.

Тази билка е била използвана в Древна Гърция за лечение на газове и менструални смущения. Магданозът е полезен за сърцето, тъй като съдържа фолиева киселина, което насърчава съдовите процеси в организма.

Редовната консумация на магданоз е от ползва за понижаване на кръвното налягане и по този начин намалява риска от заболявания, които могат да бъдат причинени от това състояние.

Магданозът подобрява здравословното функциониране на бъбреците и подпомага отделянето на натрий и вода чрез тези органи, като по този начин предотвратява задържането на вода и сол в организма и свиване на кръвоносните съдове. Също така помага за засилване на пикочния мехур и предотвратява появата на камъни в бъбреците.

Високите нива на витамин С в магданоза предотвратява възникването на остеоартрит и възпитателен полиартрит.

Подобрява сексуалното функциониране и се използва като билка при лечение на менструални проблеми.

Приемането на магданоз може да предотврати тумор, като фолиевата киселина играе роля за правилното деление на клетките и не позволява прекалено бързо клетъчно деление, което води след себе си рак, особено в дебелото черво и шийката на матката.

Съдържанието на хлорофил в магданоза може да предотврати лош дъх. Магданозът се използва за лечение на глухота, инфекция на ухото, натъртвания, храносмилателни проблеми, анемия, диария, камъни в жлъчката, за укрепване на зъбите, а също и за загуба на тегло.

Отделно от пресно набрания магданоз, изсушеният също се използва при различни здравословни проблеми като стомашно-чревни разстройства и инфекция на пикочните пътища.

Сок от магданоз служи за отстраняване на пигментни петна по кожата на лицето и ръцете, както и при кожни паразити.

Магданозът, без значение къдрав или обикновен, помага със своите биофлавони и при зъбобол. Намачкайте няколко свежи листа магданоз и ги наложете върху кожата в областта, където се намира болния зъб. Действа болкоуспокояващо и противогърчово.

Нарязаните пресни листа се слагат във всички ястия, освен млечните. Сладкият и ароматен магданоз се прибавя към бульони, сосове, супи, салати и др.

Магданозът може да бъде основен продукт в ястия с агнешко или телешко месо. В България се прави магднозлия. Правят се и магданозени кюфтенца като предястие. Корените са особено полезни като основен зеленчук за супи. Плодовете се използват за получаване на етерично масло, с което се ароматизират вина, сиренета и други млечни продукти.

Пресният магданоз се съхранява в хладилник в найлонов плик. Плосколистният магданоз може да се съхранява и като се изсуши. Веднъж изсушен, той трябва да се пази в плътно затворен съд на хладно, тъмно и сухо място.

Къдравият магданоз се съхранява добре чрез замразяване, а не чрез изсушаване.

Прибавянето на магданоз трябва да става към края на топлината обработка, за да се запазят витамините и специфичният му аромат.

Николай си имаше своя любима картина. На нея се виждаше пантера паднала в дълбока яма, хваната от капан. Красивото животно бе напрегнало мускулите си и бе оголило острите си зъби. Около ямата се бяха събрали група селяни. Някои от тях замеряха звяра с камъни и съчки, други му хвърляха храна.

Николай бе поразен от благородството, което се излъчваше от пантерата. Тя бе обречена да умре, но не скланяше глава. Когато я видя за първи път, Николай се изненада от отношението на мъжете край ямата,  Едни от тях бяха добри, а други зли. Първите вещаеха живот, а вторите смърт.

Веднъж Николай попита баща си:

– Татко, какво означава тази картина?

Бащата сведе очи към сина си и му разказа следната история:

– Пантерата е паднала случайно в тази яма. Селяните са я открили и са сигурни, че ще умре. Някои от тях са решили да я мъчат в последните ѝ мигове, а други да облекчат мъките ѝ.

– А пантерата умряла ли е накрая? – попита Николай.

– Не, – каза баща му. – Храната ѝ върнала силите и тя изкочила от ямата. Подгонила тези, които са я мъчила, а другите, които ѝ помогнали успокоила: „Помня добре тези, които ме подкрепиха в трудния час. Не се страхувайте. Аз не съм враг на тези, които не са ми сторили зло“.

Хубава приказка! Тя накара Николай да се замисли. Той прекрасно разбираше, че не трябва да унижава и тъпче падналите, трябва да им подаде ръка да се изправят.

Всеки пада, лошо е ако няма кой да му даде ръка, за да се изправи.

Стела видя баща си седнал на масата да играе шах с Миро. Тя ги наблюдаваше няколко минути. Баща ѝ направи зле обмислен ход и застраши важна фигура, но Миро незабавно я взе.

– Стела, май трябваше да поискам съвет за следващия ход от теб, – някак примирено каза баща ѝ. – Ти по-добре би се справила от мен. Изглежда е от виното, замая ми се главата и не мога да мисля.

Тук ставаше дума само за шаха. Стела много добре знаеше, че баща ѝ носи много на вино, а и играта можеше да бъде спасена.

– Ако искаш, може Стела да те замести, – предложи великодушно Миро.

Възможностите на Стела  в шаха бяха скромни. Баща ѝ знаеше това, но стана и ѝ отстъпи мястото си. След това повлече крака към вратата и махна за довиждане на младите.

Изучавайки шахматната дъска, Стела набеляза стратегия, чрез която смяташе да защити територията и фигурите си.

Всяка от фигурките на шахматната дъска беше гравирана с дребни детайли. Виждаха се мантии, ризници и лица със човешки черти.

– Прекрасен комплект, – отбеляза Миро, след като забеляз как Стела оглежда фигурите. – В къщи имаме един издялан от дъб и орех, но той не е така добре изработен. Този от слонова кост ли е направен?

Стела кимна с глава.

Миро побурна с пръст своя цар.

– Ти си на ход, Стела.

Тя вдигна пешка, войн украсен с резбован щит и шлем. Миро потропваше с пръсти, докато я наблюдаваше. Стела видя шанса си, премести пешката, за да плени офицера му.

Миро мълчаливо повдигна едната си вежда. Той плъзна един топ от задната редица и го постави между царицата и офицера ѝ. Този единствен ход застрашаваше двете ѝ фигури. Тя не бе предвидила това.

Стела се намръщи. Ако премести едната фигура извън опасността, той ще да ѝ вземе другата. Тя се надвеси напред и огледа дъската. После грабна царицата си, взе неговия топ и погледна тържествуващо към Миро.

Той снизходително наклони глава и вдигна нерешително ръце от шахматната дъска. После взе коня си, скрит между пешките ѝ и един офицер и грабна царицата ѝ.

– Внимавай, – промърмори Миро, – Понякога един скромен войн може да направи бърз ход, за да завладее царицата.

– Доста дръзки думи, – скръцна със зъби Стела.

Тя съсредоточи вниманието си към дъската, а Миро се облегна назад в стола си. Стела осъзнаваше, че падането на царицата, отслаби много позициите ѝ.

– Внимавай, погрижи се за царя си, – учтиво я предупреди Миро.

Стела видя опасността и пребута една пешка, за да защити царя си, но това беше напълно безполезно. Скоро нейния цар беше пленен.

– Да изиграем още една игра, – предложи Миро.

Стела блъсна фигурите и стана. Нямаше повече смисъл да играят. Тя не обичаше да губи, дори и когато осъзнаваше, че е по-слаба. Но Моро беше търпелив и чакаше, рано или късно тя щеше да стане негова жена.

Благодарение на такова мислене могат да се решат най-сложните проблеми.
Задачата на творческото мислене е отклоняване от обичайното. За да се развие, е необходимо да се прави нещо ново и необичайно.
Предлагам ви няколко упражнения, за да станете по-креативни.
Нарисувайте несъществуващо животно и му дайте някакво измислено име.
Опитайте се да измиете зъбите си, като държите четката с лявата си ръка.
Когато се разхождате по улиците, четете надписите наобратно.
Вземете някаква дума. Представете си, че това е някакво съкращение и го разшифровайте.
Вземете някакъв предмет и измислете, колкото се може повече начини, да се използва.
Представете си как бихте могли да усъвършенствате даден предмет.
Вземетр лист хартия. На него нарисувайте кръсчета или окръжности, по 6 вертикално и 9 хоризонтално.
След това се опитайте да трансформирате тези малки кръстчета в малки рисунки.
Стив Джобс е казал: „Креативността, това е просто създаване на връзки между нещата. Когато питат креативни хора как са направили нещо, те се чувстват малко виновни, защото те не са направили нищо, наистина, но само са го  забелязали. Това им станало ясно с времето. Те са могли да свържат различни парчета от своя опит и да синтезират нещо ново. Това е така, защото те са преживели и са видели повече от другите, или защото за това повече са размишлявали“.

Учени от университета в Портсмут са установили, че най-силният биологичен материал са зъбите на мида.
Мидите използват език, покрит с малки зъби. С тях те изстъргват храната от скалите и ги преместват в устата си. Заедно с храната мидите поглъщат и каменен прах.
Зъбите на мидите се състоят от минерално протеинов композит. Този композиционен материал е устойчив и силен не само между всички природни материали, но и от повечето изкуствено създадените от човека.
Зъбите са съставени от малки влакна от желязна руда, преминаващи през протеинова основа по специфичен начин, съединявайки се помежду си.
Според учените, това откритие ще помогне за подобряване на изкуствените материали, използвани при строителството на самолети, коли, кораби и дори при производството на уплътнения.
За да определят здравината на зъбите, учените им придали форма на на пясъчен часовник. Прикрепили краищата му към лостовете на атомен часовник и започнали да ги „разтягат“, докато зъбите не се счупили  на най-тънкото място. Централната част на пробата е 100 пъти по-тънки от човешки косъм.
Експериментът показал, че силата на материала е около 5 гигапаскала, това е много повече, отколкото при различните видове коприна, които до сега са държали рекорда за якост сред естествените материали.
Трябва да припомня, че  канадски учени скоро бяха изобретили чаша, която се деформира при падане, но не се чупи. Изобретателите, за да направят това, са били вдъхновени от морските миди. Изследвайте структурата на черупките им, учените са успели да увеличат здравината на стъкло 200 пъти.