Може би сте недоволни от себе си? Вие не сте гений, нямате голели способности и не проявявате някакви изключителни таланти.

Посредствеността е относителното тегло на вашето съществуване. Вашите дни с нищо особено не се отличават, те са безцветни и еднообразни.

Независимо от това вашият живот може да има голямо значение.

Йоан не е направил никакво чудо, но Исус каза за него: „Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Йоана Кръстителя…“

Основната задача на Йоан беше да свидетелства за Светлината, а това може би ще бъде твоята и моята задача. Йоан беше доволен да бъде глас, който вика в пустинята, само и само този глас да привлича хора към Христос.

Съгласен ли си да бъдеш глас, чийто звук се чува, но ти не се виждаш или да бъдеш огледало, чиято повърхност изчезва от ослепителния блясък на слънцето, отразяващо се в него.

Изпълнявай и най-малките и незначителни неща в ежедневието си с мисълта, че Той те вижда във всеки един момент. Ако живееш сред несимпатични хора спечели любовта им.

Ако си направил една или друга грешка в живота си, но позволявай на това да помрачи твоите дни, но позволи на сърцето ти да излъчва любов и нежност.

Ние имаме малка представа за това какво правим, когато сеем семето на правдата и разпръскваме реките на жива вода.

Ще бъда доволна, ако на гроба ми не вдигнат някакъв величествен паметник, а се съберат хора и кажат:
– Тя не направи никакви чудеса, но говори думи за Христос, чрез които ние се обърнахме към Господа и Го познахме като свой личен Спасител.

Кажете ми за какво харчите парите и времето си, и аз ще ви кажа какво е най-важно за вас. За вас най-важното могат да бъдат деца ви. Вашите разходи могат да разкрият, че вашето хоби е най-важно…..

Може би не ви пука много за дадена компания или фирма, тъй като не притежавате акциите ѝ или не зависите от нея. Но ако сте си купили акции ѝ или работите в нея, изведнъж ще се започнете да се грижите за успеха ѝ, защото това е важно за вас.

Животът не се състои в натрупването на вещи. Дори и да имате най-много от тях все пак ще умрете.

Ако в края на живота си имате огромен куп неща, но сте се отказали от жена си и децата си, вие сте пропуснали нещо!

Когато сте щедри с времето си, пари, усилия и енергия, и  за вас най-важен е Бог, то разбирате, че в живота ви е важно да проявявате любов.

Павел казва: „Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа“.

Как да се отскубнем от хватката на материализма? Има само един начин. Противоотровата е даване. Така че всеки път, когато сте щедри и давате на другите, тогава вие разрушавате затвора и оковите на материализма в живота си.

Нашата цел не е да се живее за тук и сега. Очаква ни вечността!  За това изграждаме взаимоотношения, които ще имат значение във вечността.

Всеки път, когато Лили видеше двойка да прави нещо заедно, очите ѝ се насълзяваха. Тя беше 35 годишна омъжена жена, майка на две деца. Необратима парализа на десния крак, поради гръбначна травма, бе помрачила семейното ѝ щастие.

Тя се чувстваше непълноценна, защото не можеше да върши много от нещата, които бе правила преди.

Веднъж Лили седеше в градинката пред блока на една пейка. Приближи се към нея белокос мъж и попита:

– Извинете, мога ли да седна на пейката?

– Разбира се, тази пейка е за всички, – засмя се дружелюбно Лили.

Двамата започнаха неусетно разговор и тя сподели болката и проблемите си с непознатия мъж.

– Знаете ли, – каза мъжът, – докато ви слушах, останах с убеждението, че се фокусирате прекалено много върху нещата, които не можете да правите с вашия съпруг. Сега помислете добре и ми кажете какво можете да вършите двамата заедно.

– Е, все още се наслаждаваме на компанията си, – изчерви се Лили. – Излизаме на вечеря, срещаме се с приятели.

– Това е хубаво. Но какво друго правите заедно? – мъжът настойчиво подтикваше Лили да се замисли по-сериозно върху поставения въпрос.

– Ходим заедно на разходка с колата, – започна да изброява Лили. – Играем на карти. Ходим на кино и театър. Той ме учи да карам кола …..

– Забелязахте ли, че за по малко от двадесет секунди споменахте пет неща, които правите заедно със съпруга си? – отбеляза възрастният мъж. – Ако ви се даде време да размислите, ще откриете много повече неща, които извършвате заедно със мъжа си.

– Мога да измисля дори неща, за които никога не сме се сещали, – радостно откликна Лили на предизвикателството. – Нещо необичайно. Например, скокове с парашут.

– Това е чудесно, – подкрепи я побелелият мъжът. – Имайте предвид, че можете да правите и неща, които по-рано със съпруга ви сте смятали за невъзможни. Казахте ми, че сте ходили по-рано на плаж и обичате да плувате. Можете да си намерите някой уединен плаж, за да не изпитвате притеснение от погледите на другите. Ако бях на плажа със семейството ви, за мен нямаше да има значение вашия недъг. Веднъж на плажа забелязах мъж, чийто крак бе отрязан до коляното, но това не му пречеше да се забавлява с приятелите си на пясъка и във водата.

– Колко малко поговорихме, а…. – усмихна се Лили. – От години не съм се чувствала толкова прекрасно. Благодаря ви. Накарахте ме да погледна по друг начин на нещата.

– Радвам се за вас, – каза мъжът.

След това той стана и си тръгна, а Лили продължи да се усмихва на всичко наоколо и да мечтае, за невероятните възможности, които ѝ се откриваха….

Докато имам с какво да допринеса за благополучието на другите, не съм безполезна.

Когато извършеното от мен има положителен ефект, разбирам, че все още съм нужна.

Факта, че съм жива, дори това да има значение само за един човек, показва, че съм все още ценна.

Ако даването на любов, разбиране, приятелство, насърчение, дружелюбност, съвет, утеха означават нещо, не съм безполезна.

Щом уважавам мнението си и своите възможности, все още съм потребна. Ако другите също ме уважават, това вече е бонус.

Когато оказвам помощ за прехраната на семейството на някой друг, това е в мой плюс и не съм безполезна.

Ако правя доброто, на което съм способна, за да помагам на другите със своята производителност и креативност, все още съм нужна.

Ако присъствието ми има значение за другите, все още съм потребна.

Това ме подкрепя и ми дава сили, да продължавам да служа на другите.

„Хората, разбира се! Дойде ми до гуша от тях. Идва ми да отида някъде далече, където няма никой. ….. Как може кучетата и съседите  да са толкова несъобразителни. За животните как да е, но нали си имат стопани!“

Навярно сте чували такива и подобни реплики край себе си.

Но всъщност кой точно ни разгневява?

Навярно повечето от вас ще кажат: „Глупавите и егоцентрични действия на другите хора ме вбесяват“.

Наистина ли външните събития ви разстройват? Когато се ядосате на някого, вие автоматично го превръщате в причина за вашите чувства. Обикновено в такива случаи казвате: „Дразниш ме! Ходиш ми по нервите“.

Това, че другите ви разгневяват, не е вярно. И ще ви го докажа.

Нахален младеж може да ви прережда на опашката в магазина. Продавач може да ви пробута „негодна“ стока. „Приятел“ може да ви „прецака“ и да не ви даде дължимото от обща бизнес сделка…..

Няма значение колко несправедливи и ужасни ви изглеждат другите хора, те не могат да ви разстроят и ядосат.

Горчивата истина е, че вие сте този, който „твори“ яда, който изпитвате. Не, това не са глупости. Самото действие може и да не ви повлияе, колкото и обидно да изглежда. Всичко зависи от това, каква насока на мислите си ще дадете.

Вашите чувства са резултат от значението, което приписвате на случилото се. Ако приемете по-спокойно нещата, ще можете да намерите и правилния изход от случая.