Таня беше весел и жизнерадостен човек. Обичаше да прекарва доста време с приятелите си. Посещаваше и различни мероприятия.

Една сутрин тя се събуди в ужасно състояние. Цялото ѝ тяло бе покрито с големи лилави синини. Изглеждаше така, сякаш някой я бе пребил жестоко.

– Не си спомням да се е случило такова нещо с мен, – каза си Таня. – Снощи не съм слагала капка алкохол в устата си. От къде са тогава тези огромни хематоми?

Тя още не можеше да повярва на очите си. Преди да си легне, Таня се чувстваше много добре, нищо не предвещаваше, че ще ѝ се случи нещо лошо.

Минаха няколко дни, но синините ѝ не изчезнаха и Таня отиде на преглед в болницата. Лекарите като я видяха веднага я изпратиха да ѝ направят биопсия на костния мозък.

Диагнозата беше ужасна:

– Имате рядка форма на левкемия, – каза загрижено лекарят. – Тя е причината за появата на хематомите и постоянната умора, която сте имали.

– И сега какво следва нататък? – попита плахо Таня.

– Ще преминете един курс на химиотерапия, тъй като кръвта ви не се съсирва правилно. Нивото на тромбоцитите ви е едва 9, а на здрав човек е между 140-400.

Осем месеца след поставянето на диагнозата, Таня се чувстваше много по-добре. Симптомите утихнаха, но възстановяването ѝ е все още беше далече.

На всеки 12 седмици Таня трябваше да си прави кръвен тест и так да продължи и през следващите три години.

– Когато ми казаха, че имам левкемия, – сподели с приятелите си Таня, – моят свят се срина само за един миг. Но си казах, че това не може да ме спре и продължих да се радвам на живота.

Една от сестрите, която се грижеше за Таня, каза:
– Тя има силен дух. Смело гледа към неприятностите и проблемите. Умее да превръща негативните неща в позитивни. Това момиче често ни вдъхновяваше в отделението.

Таня направи всичко по силите си, за да оздравее, може би това ѝ помогна, за да подобри по-бързо състоянието си.

Този случай още веднъж ни доказва, че каквато и ситуация да дойде, не трябва да отпускаме ръце. Нужно е да бъдем силни и да продължаваме да се борим, без значение какво се случва.

Преди 15 години, жителят на Сан Франциско, Тимъти Рей Браун преминали тестове за ХИВ. Така в 30-те години Браун става човек с ХИВ-позитивен статус. Скоро след това този млад мъж бил диагностициран с левкемия.

През 2007г на Браун в Берлин трансплантират стволови клетки в костния мозък. Година по-късно, при поредния анализ се установило, че в организмът на мъжа няма и следа от левкемия и ХИВ.

Лекарите смятат, че донорът на костния мозък присаден на Браун е имал имунитет срещу ХИВ. Това явление е доста рядко и се наблюдава само при 1% от бялата раса.

В близкото бъдеще е трудно да се мечтае всички случаи на ХИВ-СПИН да бъдат изцерени. Но този случай е богата почва за изследване.

Изследователят от Калифорнийският университет Пол Волдбердинг заявил, че присаждането на костен мозък, само по себе си, е голям риск. Просто при лечението на Браун някакъв елемент е очистил организма от вируси.

Изследователи от университета в Мичиган са разработили нов метод предотвратяващ излишната активност на имунната система при трансплантация на костен мозък.
Това е последната възможност за пациентите да се излекуват от левкемия и други ракови заболявания.
Успеха на тази процедура зависи от убийството на раковите клетки с помощта на имунна клетка донор от костния мозък. При това е необходимо да се избягва атаката на клетките на донора в органите на пациента.
При предварителните експерименти с мишки се е наблюдавало блокиране на сигналния път в Т-лимфоцитите. Изследователите са забелязали, че в този път дефицитните Т-клетки снижават способността за производство на медиатори на възпалението и увреждането на отделни части от костния мозък.
За разлика от предишни събития сигналния път има избирателен характер и не предизвиква глобална имуносупресия.
За сега учените разработват разширен набор от реактиви за компонентите на този път.