Бе края на 80-те години. Да запишеш детето си в добра детска градина е незабравимо събитие не само за родителите, но и за детето.

За един такъв ден на Мира облякоха най-хубавата рокля, която родителите ѝ успяха да ѝ купят. Тя беше с воланчета и панделка отзад.

Мира не очакваше нищо лошо от родителите си, за това се съгласи да отиде с тях, за да види мястото, където момчета и момичета по цял ден си играят.

За да бъде представянето на Мира още по-добро, майка ѝ постави на главата ѝ панделка, която леко се поклащаше от кой знае, от къде появилия се вятър.

– Как се казваш, дете, – попита директорката на детската градина Илияна Георгиева, когато посрещна Мира в коридора с родителите ѝ.

– Станимира, но в къщи ми викат Мира, – отговори бързо Мира.

– А на колко години си? – продължи теста си Георгиева.

– На четири, – каза Мира и бързо скри ръцете си отзад.

– А как се казват майка ти и баща ти? – въпросите заваляха един след друг, без да дават възможност на детето да се опомни.

– Родителите ми се казват Огнян Петров и Мария Атанасова., – каза Мира.

– Имаш ли баба и дядо? – продължи проучването директорката.

Мира обичаше да ѝ се задават точно въпросите, за това попита:

– По линията на майка ми или откъм татковата страна?

Не очаквайки такъв „удар“ Георгиева само се намести на стола:

– Интересно …

Докато траеше изпитът на Мира, се събраха група учителки и лелки от детската градина, за да чуят интересната дискусия.

Без да дочака следващия въпрос Мира демонстрира по съвършен начин знанията си:

– Зная нашият домашен телефон, мобилния на татко, на мама и на баба Неда.

– Станимира, а сега ни кажи някое стихотворение, – влезе в крак възстановилата се директорка.

– Може ли да бъде за малко момче?

– Може, – вдигна рамене Георгиева.

Мира, приглади рокличката си, провери дали панделката е на главата.

– Само на стола няма да се кача, – съобщи тя на аудиторията.

И започна високо и с добра дикция стихотворението си.

Всички бяха във възторг. Предстоеше такава „многознайка“ да постъпи в тяхната детска градина. Никой нямаше нищо против това …

В света всичко е суета и е лишено от всякакъв смисъл за тези, които гледат на него от човешка гледна точка.

Поколение след поколение преминават на фона на непрестанното и монотонно движение в природата. Хората усърдно се трудят, но има ли полза от труда им?

Рано или късно всички умират. Човеците не намират пълно удовлетворение в нищо. Много искат да пътешестват, но окото не се насища от гледки.

Под слънцето няма нищо ново. Колко напразно и скучно е да се живее без смисъл в живота!

Но Бог е създал този свят прекрасен. Той е поставил началото на историята и ще я доведе до края.

Божиите хора живеят в Божията история и в техния живот има смисъл и цел.

Някой смятат, че множеството знания ще ги избави от празнотата в живота им, но придобиването на светска мъдрост и знание само натоварват съществуването на такива. Накрая те достигат до извода, че всичко под слънцето е суета и гонене на вятъра.

Бог ни е създал за Себе Си и ние можем да намерим смисъл само в Него.

Животните се нуждаят от обучение, преди да бъдат използвани. Конете трябва да се обучат преди да се използват за езда. Воловете трябва да бъдат научени да орат. Дори кучетата ходят на училище.

Но оселът на Исус беше необязден. Това можеше да доведе до непредвидени произшествия. Представете си само, колко народ имаше наоколо. Всеки викаше, размахваше клони и дрехи, скачаше и ръкомахаше.

Това можеше да подплаши всяко неопитното животно. И  ако ослето бе хукнало и бе започнало да реве, всичко би се провалило. Щеше се получи голям цирк.

Но нищо такова не се случи. Всичко стана тържествено и внушително.

Явно трябваме на Господа такива, каквито сме. Диви,необуздани, необяздени и необучени.

В много фирми наемат само млади хора, които не са работили още. Опита е хубаво нещо, но може да се превърне и в пречка.

Опитността може да се изразява в лоши навици, които трудно се изкореняват. В нашата страна опитните хора са се научили как да вършат по-малко работа, а същевременно да симулират, че са много заети. Такива „опитни” служители не стават за истинска работа.

Онова, което Бог цени в нас, е посвещението, желанието, отдадеността, готовността да изпълняваме волята Му, без да възразяваме, без да се опитваме да даваме много съвети и без да се правим на много знаещи и можещи.

Църквата е понесла огромни загуби точно от опитни хора, които решават да пренесат своите знания и умения от светския живот в нея. Те не могат да проумеят, че това е територия, в която важат съвсем други закони.

Никола често задаваше на дядо си Божан въпроси.

Това не бе жажда за знания, а начин да се противопостави срещу вярата на дядо си и да му докаже, че това, в което Божан вярваше са пълни глупости.

Младежът нямаше какво да прави и реши отново да се заяде със стареца.

– Защо всеки вярващ трябва се смята за роб на Бога? – попита невинно Никола. – Това направо е унизително за свободния човек. Как може човек от 21 век да се смята за роб?

– Роби или слуги Божии стават хора, които доброволно са решили да изградят живота си по заповедите на Евангелието, – каза спокойно дядо Божан. – В тях няма нещо, което би противоречало на човешката природа и нищо, което би било унизително или противоестествено за човека.

– А ако някой не желае да живее по тези заповеди? – наежи се Никола.

– Неизбежно се превръща в роб на греха и страстите си, – усмихна се старецът.

– Следователно аз не мога да правя това, което на мен ми харесва, така ли? – скочи Никола.

– Погледни, – смирено каза старецът, – какви са плодовете на живот подчинен на увлечения, похот, сластолюбие, алчност…?

Никола мълчеше.

– Те водят към смърт, – заключи дядо Божан.

– Какво ще получа, ако се освободя от греха и стана роб на Бога? – попита Никола.

– Светост и вечен живот.

Нямаше смисъл да се продължава този спора. Нужно бе Никола да познае истината, която можеше да го освободи от заблужденията му.

Няма нищо по-важно от това, човек да се научи да обича.

В действителност, по това как се отнасяте с любов към околните, определя доколко изпълнявате съвършената Божия воля. Защото всички духовни сили се коренят в любовта.

Библията ни учи, че вярата действа чрез любов. Практически е невъзможно да се получи отговор на молитва, ако няма любов, налице е отказа да се прощава и човек е в разпра с ближния си.

Без любов вашите деяния няма да действат.  Вярата ще е бездействена и знанията няма да дават плод. Всички истини, които сте научили от Божието Слово, действат чрез любов. Те няма да принесат никаква полза, ако не живеете в Божията любов.

Любовта е търпелива и добра. Тя не завижда и не се превъзнася. Не е груба или егоистична. Не се обижда. Любовта „на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“.

Навярно всичко това звучи доста строго, но не се отчайвайте.
Бог е изпратил Святия Си Дух, да живее в нас и да ни научи да обичаме като Него.

Ако искате да живеете живот изпълнен с любов, започнете още днес.