Девет коне през нощта се оказали на магистралата в провинция Дзянсу, Китай, където си организирали необичайно състезание.

Уплашени шофьори се обадили в полицията и бързо се изяснило, че животните са избягали от конезавода, който се намирал наблизо.

Полицаите успели да хванат конете, така че никой не пострадал.

Сътрудниците на завода, които се явили по-късно, отвели бегълците и разходката на конете не била толкова дълга, колкото навярно на тях им се е искало.

Наско и Михаела се занимаваха предимно с добитък. Отглеждаха животни и ги продаваха на пазара. С тях живееха възрастните родители на Наско и единствената им дъщеря Ралица.

Те бяха трудолюбиви хора. Грижеха се усърдно за животните, за това техните питомци привличаха погледите на купувачите на пазара. Бяха честни и самоотвержни люде.

Но веднъж им се случи беда. Ралица, единственото им дете вдигна температура. Легна на легло. Треска я залюля и тя от време на време губеше съзнание.

Михаела бе много разтревожена за дъщеря си:

– Трябва да я заведем на лекар. Виж, – казваше тя на мъжа си, – детето цялото изгаря.

– Не можем да си го позволим, – каза Наско, – скоро ще има пазар.

– Ако ни сложат някоя карантина, няма да можем да продаваме животни, – подкрепи го баща му.

– Но детето е зле, – обади се свекървата.

– Колко пъти и ти и аз сме настивали и пак сме ставали, – каза свекърът, – ще се оправи.

– Ами ако не се оправи? – извика Михаела.

– Добре де, – неохотно се съгласи свекърът, – след пазара ако не е добре ще я заведем на лекар, но няма да позволя някакви болежки да попречат на търговията ми.

До пазара оставаха още четири дни. Положението на Ралица не се подобряваше. Тя престана да се храни и от ден на ден се топеше пред очите на родителите си, баба си и дядо си.

Вечерта преди пазара, Ралица загуби съзнание и не дойде вече на себе си.

– Няма ли да я заведем на лекар? – попита измъчено Михаела.

– Състоянието ѝ наистина се е влошили, – разтревожи се сериозно Наско.

– Ще ѝ мине, – опита се да го успокои баща му.

– Но тя е така вече втори ден, – каза Михаела.

Наско грабна дъщеря си на ръце и без да слуша повече увещанията на баща си, изтича при лекарят.

– Защо си я държал до сега? Съсипал си детето, – скара му се лекарят.  – Нищо не мога да направя. Късно е вече.

Тези думи смразиха сърцата на двамата родители.

Ралица лежеше безмълвно в ръцете на майка си, докато нацяло притихна.

Съзерцателен вик, разтърси нощта. Безпомощната майка ридаеше над изстиналото тяло на дъщеря си.

Котките и други млекопитаещи пренасят за холката децата си, които в този момент се успокояват и стават почти неподвижни.

Ефектът на умиротворението може да се постигне и при възрастни котки, ако се събере кожата на шията и я закрепите с обикновена канцеларски кламер.

Експериментът при мишките показва, че такова поведение се обуславя чисто физиологично. Животни, инжектирани с анестетик в шията, не снижават активността си при захват, тъй като сигналите на нервните окончания не достигат до церебелума.

Значението на този механизъм се състои в това, че децата не пречат на майката бързо да ги премести извън опасностите.

Как се наричат хора, които са взели за детето си котенце или кученце за три месеца? Хранили са го, обичали са го, играели са си с него, а когато дошла есента, оставили го на вилата, обричайки го на сигурна смърт.

Оставили и забравили като стара играчка.

Много се оправдават с това, че животните се приспособяват и могат да живеят самостоятелно. Но това не е вярно.

Никое домашно животно не е в състояние да оцелее и да се храни без помощта на човек в замрялата вила. Те ще живеят докато ги хранят съседите, но рано или късно и те ще си тръгнат.

А след това ще настане глад, към който след известно време ще се присъедини и студът.

Някои от изоставените животни на вилата, ще чакат, любящите стопани да си спомнят и да се върнат за тях.

Жител на Пакистан прави такива измислени подстригвания на камилите, че кожата им се превръща в произведение на изкуството. За целта талантливият мъж използва само обикновени ножици.

Али Хасан живее в малко селце. Той всяка година отива на пазара в Карачи, за да украси камилите в навечерието на Ейд ал-Фитър, празнуван от мюсюлманите в чест на края на поста.

Камилите на този празник се жертват. Красивите животни украсени по този начин, не само изглеждат много по-привлекателни, но и струват много повече, така че изкуството на 48-годишния майстор му позволява да изкарва добри пари.