Древните римляни били известни с невероятната сила на техните бетонни конструкции, като известните акведукти и много други.

Отчасти, подобна феноменална устойчивост може да се обясни с една необикновенна съставка, която се добавяла към бетонната смес – кръв от убити животни.

Когато се добави кръв към състава, след разбъркване в конкретната форма се образуват мехурчета от въздух, което прави бетона лек, траен, устойчив на ниски температури и ерозия от вода.

През 1805 г.рецептата на древните римляни успешно използвал шотландския инженер Томас Телфорд, който използвал за зидария смес от вар, вода и кръв от крава.

Всъщност животинската кръв се е използвала много в строителството в миналото.

Само преди около сто години, една френска строителна компания активно използвала уникален вид бетон на основата на преработена животинска кръв и две други съставки на базата на целулоза.

Огромно количество желеобразни морски същества, били изхвърлени от вълните на плажовете на щата.

Започнали разгорещени дискусии по повод произхода на тези същества.

Те изглеждали като малки мехурчета, които изкачат под краката. Нещо средно между медуза и яйца.

Някои експерти, са заявили, че на брега са изхвърлени един вид безгръбначни морски животни.

Кристофър Лоу, професор по морска биология в Университета на Калифорния, смята, че това са  „морски краставици“.

Измийте добре два портокала. Единият от тях сложете в купа с вода и той ще плува. Ако се опитате да го „удавите“ няма да успеете.

Обелете вторият портокал и го поставете във водата. Какво? Той потъна!

Как така? Нали това са два еднакви портокала?

Ако направите този експеримент с децата си в кухнята, как ще им обясните, защо се случва това?

Ако не се досещате ще ви подскажа.

Отговор: В портокаловата кора има много въздушни мехурчета. Именно те изтласкват портокала на повърхността на водата.

Обелен портокалът потъва, защото е по-тежък от водата.

Група китайски учени от Университета Цинхуа са създали капка течен метал, които се движат през препятствия, „яде“ люспи от алуминий, които може да променят формата и да се притиска до труднодостъпни пространства.
Малките „двигатели“ изработени от сплав на галий, индий и калай плава в разтвор от натриев хидроксид или солена вода. Галия е течност при 29 ° С, докато индий има по-висока точка на топене 156°С. Въпреки това, в комбинация, сплавта е в течно състояние при стайна температура с високо повърхностно напрежение, около 500 мN/м. Това означава, че когато сплавта се положи върху плоска повърхност, тя образува почти идеална сфера и може да запази формата си.
Микроскопски алуминиеви люспи се поставят в разтвор, което води до реакция, която генерира водородни мехурчета. Тези мехурчета помагат на капката да се движи напред, и алуминиеви люспи действат като гориво, което позволява на сплавта да преодолее дори малки препятствия.
Разработката се основава на предишни изследвания, проведени от екипа на  Jing Liu, а също и на пробива на учени от Университета на Северна Каролина в проучването.

Причината за обикновената мълния по време на гръмотевична буря е предмет на научни изследвания, а природата на вулканична мълния е още по-неясна.
Една от хипотеза предполага, че изхвърлените магмени мехурчета или вулканична пепел са електрически заредени и при придвижването им възникват такива разделени области.
Освен това, вулканичните мълнии могат да бъдат предизвикани от предполагаеми заряд, които се сблъскват с вулканичната пепел.