Превърнало се е в традиция, тъмните петна на повърхността на Луната да се наричат морета.

За да го наименуват, често използвали нещо свързано с вода. Например, Море на дъждовете. Понякога използвали и състояние на душата, като Море на спокойствието.

Когато съветската автоматична станция „Луна-3“ предала първите изображение на обратната страна на Луната, там забелязали още две петна, едно от които решили да кръстят море Москва.

Много астрономи се възмутили, защото това нарушавало установения принцип за наименуване.

Французинът Oduen Dollfus успял да успокои всички, като забелязал, че „Москва“ в действителност е също състояние на душата.

Този кораб е пример за отсъствие на логика и загадъчност.

През 1972 г., във водите на Атлантическия океан, близо до Португалия е плавал кораб в отлично състояние.

След като го огледали, спасителите били много изненадани от факта, е личните вещи на пътниците, половин годишния запас от провизии и въобще всевъзможни ценности на борда на загадъчния лайнер са останали недокоснати, но хората изчезнали безследно.

Известно е, че през декември 1872 г. корабът е открит в Атлантическия океан без жива душа на борда и очевидно изоставена въпреки хубавото време. Екипаж се е състоял предимно от опитни и способни моряци.

Корабът бил намерен в напълно годно за мореплаване състояние и с все още опънати платна, поклащайки се в посока към пролива Гибралтар.

Това изчезване се цитира като една от най-големите морски загадки за всички времена.

Преди известно време в един град имало голям пожар. Един възрастен служител от църквата отишъл  в дома за молитва, за да се помоли. Застанал на колене и започнал да се моли за спасението на града.

Огънят бил съвсем близко. Приятелите на служителят го молели да излезе от помещението, но той продължил да се моли.

И изведнъж станало нещо неочаквано. Пламъкът идващ вече към стената, внезапно спрял и не се докоснал до дома за молитва. Много хора, които живеели в този град, прославили Господа за това чудно избавление.

Молитва е най-ефективното средство, чрез което получаваме от Бога всичко необходимо за живота и благочестието. Навсякъде има нужда от молитва.

Молитвата е свалила железните вериги от краката и ръцете на апостол Петър, разтворила е вратите на затвора и безопасно го е превела през всичките стражи.

Чрез молитва апостол Павел е разхлабил кладите на краката си и се е отворила вътрешната тъмница.

Молитвата на Исус Навин е задържала движението на слънцето, докато израилевите синове не победиха врага с помощта на Бога.

Молитвата дори спря Всемогъщият да отмъсти на грешниците.

Молитвата на Езекия, цар на Израел, завърна назад слънцето с десет градуса.

Молитвата на Илия заключи небето и по- късно го отвори, когато той с молитва свали огън от небето върху жертвата.

Молитвата на тримата младежи сред огъня ги запази от изгаряне.

А с какво израилтяните победиха своите многочислени врагове: ханаанците, хетейците, евусейците, аморейците, гергесейците, мадиамците, асирийците? Това не е оръжие, което при излизането си от Египет даже не са имали, а молитвата.

Молитвата не е като другите оръжия. Тя разруши стените на Ерихон по времето на Исус Навин.

Тя е щит и оръжие в битката с враговете.

Невидимите врагове, които нападат душите ни, са много по-силни от нас, но те се побеждават чрез молитва.

Натриевият тиопентал е вещество, което в много книги и филми обикновено се появява под името „серум на истината“.

В действителност не можеш да накараш хората да „открият душите си“.

Този препарат само за известно време премахва психичните филтри., вследствие на което от устата на човек започва да се лее непрекъснат поток от информация.

Част от нея може да се окаже истина, но не всичко трябва да се вярва. Надеждността на самопризнания, направена под действие на тиопентала е под въпрос.

Четвърт век след края на Втората световна война в горите под Вязма бе намерен заровен в земята танк. На него се забелязваше номер 12. Люковете на танка бяха свалени надолу, а в корпуса му зееше голяма дупка.

Когато изкараха танка, на мястото на водача откриха останките на младши лейтенант. Той имаше револвер с един патрон, карта, снимка на приятелката си и неизпратено писмо.

В него пишеше:

„Здравей, Вяра!

С теб, за съжаление, няма да се видим.

Вчера по обяд стреляхме по една хитлеристка колона. Фашистки снаряд проби страничната броня и експлодира вътре. Докато карах танка навътре в гората, Васко почина. Раната ми е жестока.

Погребах Васко в брезовата горичка, докато беше още светло. Той нищо не можа да ми каже преди да издъхне. Какво да предам на дъщеря му и побелялата му съпруга.

От три танка остана само един.

Смрачаваше се и аз влязох в гората. Нощта премина в страдание, загубих много кръв. Болката пропълзя към гърдите ми и обхвана целия ми гръден кош, но на душата ми стана спокойно.

Срам ме е, че не направихме всичко, което трябваше да сторим. Другите гониха врага и не му позволиха да продължи към нашите поля и селища.

Никога не бих изживял живота си така, ако не беше ти, Вяра. Ти винаги ми помагаше там в нашето село и дори сега.

Навярно, който обича, той е добър към хората. Благодаря ти за всичко, мила! Човек остарява, но небето е вечно младо, като твоите очи, на които толкова се възхищавам. Те никога няма да остарея, няма да променят цвета си.

Ще мине време. Раните ще се заличат. Хората ще построят нови градове, ще посадят нови градини. Ще настъпи друг живот.

Пак ще се влюбиш и ще имаш красиви деца. Аз съм щастлив, че си отивам изпълнен с любов към теб.

Твой Иван“.

Вяра Петрова получи писмото адресирано до нея, след почти 30 години …