– Ето това е нашият навик да се тревожим винаги и за всичко, което ни лишава от нормална почивка, сън, апетит, а понякога води до преяждане, – сбърчи нос Николина.

– Освен това вреди на отношенията ни с другите, често с най-близките хора, – допълни Петрана. – Отнема много сили и енергия……

– Допринася за бързото износване на организма, – прекъсна я Николина.

– А също така води до много други последици, – потвърди Петрана.

– Трудно е да спра, да се тревожа, – призна си Николина.

– Библията ни учи на друго, да прехвърлим грижите си на Бога и да не носим тежестта на това бреме върху себе си, – усмихна се Петрана.

– Какво тогава, нищо ли да не правя? – повдигна вежди предизвикателно Николина.

– Не, просто спираш да се тревожиш и отделиш време за други, по-важни неща, – бе отговорът.

Устоявате ли на натиска на обстоятелствата? Отказвате ли да се тревожите?

Ако го направите ще излезете победител.

Като всички останали в селото той отправяше молитви към идолите.

Скоро в семейството му настъпи хаос. Съпругата му го напусна, синът му стана наркоман.

– Тези идоли съвсем не помагат, – каза си той.

Скоро Библията бе преведена на родния му език. И Господ го срещна.

– Когато нямах Библия, нямах ясно разбиране за Божията воля и напътствия, – твърдеше той. – Опирах се единствено на своите мисли и идеи, вземах решения, които не бяха приемливи.

Откакто повярва в единствения истински Бог, животът му се промени. В семейството му настъпи изцеление и помирение.

Когато чешеше Библията, споделяше:

– До срещата ми с Исус не знаех, че живея в тъмнина, но една силна ръка ме изтръгна от там. Само Той може да ни даде светлина и надежда.

Надя не бе отгледана в християнски дом. В продължение на много години тя си живееше както намери за добре.

Бе на двадесет години и всичко край нея започна да се разпада.

Тя гледаше младият си съпруг, който умираше от рак и нищо не можеше да направи.

Наближаваше краят на живота му.

Тогава Надя извика към Бога:

– Какво направихме, за да заслужим това?

Отговорът дойде от телевизора.

Беше неделна сутрин и в този момент телевизионният пастор попита:

– Имаш ли бреме, което е твърде тежко, за да го носиш сам?

Надя не бе слушала от начало, но ушите ѝ се наостриха. Тя усещаше, че това е предназначено за нея.

След поканата, Надя се помоли:

– Ела Исус в живота ми.

И всяка тежест се вдигна от нея. Имаше усещане, сякаш ходеше по въздуха.

– Това не е експеримент или фантазия, – каза си тя, – а истинска реалност. Исус наистина влезе в живота ми и понесе бремето, което ми тежеше.

Съпругът ѝ веднага видя промяната в нея.

През следващите два месеца двамата четяха Библията и се молиха. Те не знаеха как трябва да се молят, за това четяха стихове от Словото и казваха накрая:

– Амин.

Същият пастир, който Надя гледаше по телевизията, посети съпруга ѝ в болницата. Той му каза как да приеме Исус в сърцето си и мъжът ѝ го направи.

Това бяха няколко часа преди да почине.

След смъртта му Надя спокойно говореше:

– Съпругът ми сега е здрав от рак и се радва на вечен живот в небето.

Бог използва ужасната здравословна диагноза, за да доведе Надя и съпруга ѝ при Исус.

И двамата бяха променени за вечността. Единият от тях отиде в нов живот в небето, а другият остана да служи на Господ на земята, докато не дойде и неговия ред.

Михаил възторжено ръкомахаше:

– Кой не иска да види чудеса, мощни отговори, вяра, която премества планини и молитви, които разтърсват небесата?

– Не се горещи толкова, – поспря го Спас. – нека бъдем честни. Всички искаме „изпълнен с огън“ християнски живот, пълен с помазание и власт, но има нещо,което пропускаме.

– И какво е то? – Михаил повдигна вежди.

– Цялата тази сила има скрит корен, който се нарича посвещение, – бе отговорът.

– И все пак, – Михаил леко наклони глава напред, – посвещението не е наказание, а подготовка.

– Подобно е на тренировка в някой вид спорт, – усмихна се Спас, – никой не обича да се поти, но всеки иска медала. За това светостта е нашето духовно обучение. И забележи, без него помазанието е само показност.

Михаил само повдигна раменете си.

– Видът молитва, – продължи продължи Спас, – която задвижва небесата,
не зависи от това колко силно викаш, а от това колко е съобразен животът ти с Божието сърце.

– А истинската власт, – наблегна Михаил, – не се измерва в децибели, а във вярност.

– Какво ще кажеш за дяволът? – Спас предизвика Михаил към размисъл.

– Той не се страхува от изискани думи или цитати от Библията. Страх го е от вярващия, който ходи в ежедневно послушание, макар и тихо, но с убеждение, – плесна с ръце Михаил.

– Искаш ли живот, който дава плодове? – попита Спас.

– Че кой не иска? – отговори с въпрос Михаил.

– Тогава работи върху корена. – посъветва го Спас. – Освободи се от това, което охлажда духа ти. Храни страстта си към Исус, с малки ежедневни избори. Защото Божията сила се проявява на осветена земя и това съвсем не случайно.

Елена четеше Библията си. Край нея мина Станко. Когато видя какво прави, я попита:

– Защо четеш все тази книга? Толкова ли е важна за теб?

– Бог ми говори чрез нея, – отговори Елена. – Когато чета Библията, виждам какъв е Бог. Опознавам Го. Разбирам много по-ясно как Той иска да живея на този свят.

– Но тя е толкова голяма, – смръщи вежди Станко. – От къде трябва да се започне?

– Започни с четене за живота на Исус, – посъветва го Елена. – Например, вземи Евангелието на Йоан. Това е една от 66-те книги на Библията. В нея се разказва за живота на Исус, Неговите чудеса, смърт и възкресение.

– Е, добре, – съгласи се Станко. – Ще разбера как се е отнасял с хората, ядосвал ли се е, как е реагирал, когато са Го разочаровали, какво е казвал на най-близките си приятели, …. И какво от това?

– Ако твоят живот принадлежи на Исус, – Елена леко наклони главата си на една страна, – трябва да знаеш какъв е бил Той. Исус може да се окаже много по-различен, отколкото си си Го представял.

– Ами ако нещо не разбера или не Го възприема правилно? – попита Станко.

Елена се усмихна:

– Не е нужно да разбираш перфектно всеки стих. Много искам да чуя, какво Бог ще ти покаже тази седмица?

– Сигурна ли си? – Станко недоверчиво погледна Елена.

– Знам едно нещо със сигурност, – плесна с ръце Елена, – когато Божието Слово се засади в сърцето ти, връзката ти с Бога ще расте и ще се влюбиш в Исус.

Станко само кимна уклончиво:

– Кой знае.

Той още не бе готов за среща с Господа.