Манол Игнатов бе гимназиален учител. Той много се стараеше в работата си, но колкото по-усилено работеше, толкова повече се сблъскваше с неразбиране и получаваше незадоволителни резултати.

Притесни се. Започна да усеща в себе си някаква празнота. Изпадна в депресия.

– Има ли смисъл да живея? Това, на което смятах да посветя живота си, се проваля всеки ден пред очите ми. Ще сложа край на живота си.

Напълно отчаяни родителите на Манол се обърнаха за помощ към църквата:

– Моля ви помогнете на сина ни! Спасете го! Той е решил да сложи край на живота си.

Дойдоха вярващи хора в дома на Манол и поговориха с него. Те го поканиха на църква. Макар и неохотно той се съгласи.

Когато влезе в църквата и чу за първи път Божието Слово, той осъзна, че грехът му се състои в незачитане и неприемане на Бог. До сега Манол беше имал самочувствие, че може да живее и без Господа.

Когато прие Исус Христос, Който бе умрял и възкръснал заради греховете му, младия учител се промени.

По-късно започна да служи в църквата. Музикалната дарба, която му бе дадена от Бога използваше активно, за да свидетелствува, какво Бог е направил в живота му.

Чрез неговата музика много хора бяха насърчени, както никога преди това.

– Аз бях избрал смъртта, – казваше Манол, – но Бог реши да направи от мен нов човек, посланик на Божието царство, за да свидетелствувам в този свят, че Господ е жив.

В една болница лекарят видял, че един пациент четял някаква книга и го попитал:

– Какво четеш?

– Евангелието, – отговорил болният.

– И какво намираш в него?

– Исус Христос.

– Аз съм Го чел, но не съм намерил там Исус.

– Как Го четете? Евангелието е като лекарство и трябва да се приема вътрешно.

Евангелските истини трябва да приемаме вътрешно, за да намерим в тях Божия Пратеник.

Вие познавате ли Исус Христос? Да, навярно Го познавате. Но това не е нещо, което става за един миг. То е като науката, която не се усвоява за кратко време, а колкото повече човек Го приема, толкова повече вижда, че има още много да усвоява.

Добротата и чистота никога не трябва да привлече вниманието към себе си, те просто трябва да бъдат магнити, които привличат хората към Исус Христос.

Ако моята святост не върне хората към Него, това не е светостта, която е потребна, а е някакво очарование на човешката личност, която поражда прекомерно влечение към човека и води душата до бързеите във водовъртежите.

Най-несвестният светец може да бъде пречка за Христос, ако говори на хората не за Него, а за това какво е направил Исус за него.

У хората след такава реч остава едно единствено впечатление:

– Какъв чудесен човек.

Приятелите на младоженеца не постъпват така. Оказва се, че постоянно раста аз, а .не Той.

За да бъдем истински верни приятели на Жениха, ние трябва да ценим живата връзка с Исус Христос и премахваме всичко, което пречи на тази връзка.

При поддържането на отношение с Христос, трябва да бъдем приятели на Жениха. Даже християнския труд може да отвлича души от Исус Христос. И вместо приятели на Жениха, ние можем да поемем върху себе си ролята на Божий план и Христовите оръжия ще действат против Него.

Източникът на нашата радост Исус Христос не може да се опише с никакви думи. Ние се радваме „с неизказана и преславна радост“в Него.

Истинският отговор за депресията и разприте в този свят е Христос. Той може да ни избави от унинието и обезсърчението, като ни дарява с оптимизъм и надежда.

Твърдата вяра в Христос ни довежда до хармония с Бога, доставя ни радост, мир и добро настроение.

Защо?

Защото Той ни обича и нищо не може „да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ“.

Ако ние напълно Му се доверим, в душата ни няма да остане място за тъга. Нека така да бъде и в твоето сърце!

Всеки повярвал в Исус Христос, има в себе си силата на Святия Дух.  Но тази сила няма да проработи, ако не я накараме да действа.

Святият Дух няма да ви се натряпва. Той няма да изключи телевизора, нито ще ви вдигне от дивана, казвайки:

– А сега Мен слушай.

Не, Той е джентълмен. Изпратен е да ви помага в изпълнението на Божията воля, да ви укрепява, да ви дава съвети… Но той нищо няма да направи, докато не го помолите за това.

Помислете за това, Духът на Всемогъщия Бог, който се носеше над бездната и материализира Божието Слово по време на създаването на света, същия Дух сега е вътре в теб и чака да Го призовете!

Ако днес Исус дойде във вашия дом и седне на масата ви, нима няма да отложите всичко в страни, за да поговорите с Него?

Не бихте търчали покрай Христос, казвайки Му:

– Исусе, толкова се радвам да те видя. О, ако имах сили да поговоря с Теб, но Ти не можеш да си представиш, колко тежък беше денят ми. Всичко вървеше не както трябва. За това имам сила, колкото да легна и да гледам телевизия. Може би ще си поговорим малко по-късно.

Едва ли бихте постъпили така. Ако Исус е седнал с вас в една стая, вие бихте паднали на колене и щяхте да започнете да Му се покланяте. Бихте забравили за своята умора и какъв е бил денят ви днес. Не бихте пропуснали тази възможност да общувате с Него.

Чуйте, във вас живее Святият Дух. Той ви чака. Готов е  да ви отговори по всяко време на денонощието. И Той ще ви каже:

– Тук съм, за да те укрепя и да ти помогна. Зная твоите проблеми. Искам да ти помогна да ги решиш.

Той ви чака със сила, която ще победи всяко препятствие в живота ви. Само чрез молитва можете да приведете тази сила да работи днес за вас и околните.