Съседите гледаха Петър Николов и не можеха да повярват на очите си. Често си шушукаха зад гърба му:

– Направил някакъв експеримент върху себе си.

– Ял безсмъртни бактерии.

Колегите му го уговаряха:

– Като не искаш нас, поне семейството си включи в експеримента.

– Не съветвам друг да повтори опита ми, – казваше загрижено Петър.

Николов бе доктор по геологоминералогическите науки В университета се занимаваше с проблемите на вечно замръзналата земя.

Бактериите бяха негова специализация, макар и не пряка. Преди 20 години микроорганизмите бяха пленили Николов. Той изучи всичко, което учените бяха открили още в началото на 20 век за бактериите във вечно замръзналата земя на полюсите.

Самият той участва в не една експедиция. Увличаше се от идеите на геронтолизите и микробиолозите. Пет години прекара в микробиологичната лаборатория на Университета в Хокайдо, опитвайки да разшифрова ДНК на бактерията.

Тази бактерия Николов беше намерил в замръзналата почва високо в планината и най-странното, тя бе жива. Това беше парадокс, сензация.

– Защо всички живи организми на земята живеят ограничено време? – Петър се разхождаше неспокойно из стаята и разсъждаваше на глас. – Състава и биохимията на клетките до сега е добре изучен. Знаем, че при натрупване на повреждания се нарушава синтеза, разрушава се ДНК. До днес смятахме, че това е основната причина за стареенето и смъртта на живите организми.

Петър разроши косата си с ръка и се вгледа в изследванията си.

– Странно, но с древните едноклетъчни, намиращи се в замръзналата земя, нищо подобно не се случва. Те не се разрушават, не стареят и не умират. Живеят много години и се чувстват много добре. Микроорганизмите са били обградени от лед, но вътрешноклетъчната вода не е замръзнала. Нейното количество се оказа само седемнадесет процента по-малко, отколкото в традиционните растителни клетки.

Бактерията, която Петър изследваше се оказа суперприспособима. Той я бе поставил в бутилка с коняк. Течността помътня но бактерията остана жива.

– Невероятно! – възкликна Николов. – В природата съществуват организми, които не умират от алкохола. Те не само не умират, но и се размножават в него.

Антон, един от колегите му бе полюбопитствувал:

– Ти така ли ги погълна?

– Не разбира се, – засмя се Николов. – В такава концентрация е опасно да се опитва. Конякът използвам само за експеримента. Аз погълнах няколко бактерии, но в безопасна концентрация заедно с вода.

Николов преди да изпробва бацила на себе си, бе провел не малко експерименти с плодови мушици и мишки.

– Резултатите са направо зашеметяващи, – бе споделил с колегите си Николов. – При мишките се подобри двигателната активност и се увеличи продължителността на живота им. Това е парадоксално, защото обикновено тези неща са несъвместими. Колкото повече енергия изгаря организма , толкова по-малко той живее.

Изглежда част от тези бактерии бяха попаднали в питейната вода на района, защото той се славеше с много столетници, независимо от лошата среда и тежките климатични условия.

– Навярно тайната на столетниците тук се крие в уникалните свойства на бактерията, – предположи Николов.

– Как реагираха жена ти и децата ти за този рискован експеримент? – подпита го Стоян, негов приятел от детството.

– Те бяха против, – каза Николов. – Страхуваха се, че мога да умра.

– Изглеждаш по-млад и съвсем си престанал да боледуваш, – подхвърли му Антон.

– В науката се говори за резултат, когато е налице статистика, доказателства и заключения, – каза сериозно Николов. – За опитите с мушиците и мишките написах статия, но за личния си опит нямам морално право да говоря. В крайна сметка, моите субективни заключения могат да бъдат и погрешни.

– Кажи на хората, че тези бактерии действат положително на човешкия организъм и те ще решат, че това е еликсирът на безсмъртието, – засмя се Горан.

– Да но до еликсирът е още далече, – натърти Николов. – Ние не знаем защо живеят полкова дълго и как се приспособяват към всякаква среда. Какво ги защитава, та техния геном не се поврежда? Това ни предстои да открием.

– Ако разгадаем тази загадка, – усмихна се Мирон, – открили сме тайната на дълголетието.

Дните изкарани без електричество от бременни жени в Канада са свързана с епигенетично наследство на децата им. През 1998 г. е имало суграшица и мощни снежни бури, които отрязали транспорта и повече от три милиона канадци са останали без ток, а това е оставило отпечатък върху ДНК на потомството, появило се в периода 1998-1999г.
При проучването специалистите са проследили живота на 150 семейства. Установено е, че у 36 деца в метилираната ДНК има характерни изменения в Т-лимфоцитите. Нивото на метилиране е в пряка зависимост от броя дни, които е нямало електричество. Епигеномът на детето претърпява някой изменения под влияния на фактори предизвикващи стрес.
Тук става въпрос не само за психологичното преживяване на бъдещите майки. Измененията, които са получили гените са свързани с метаболизма на захарта и имунитета. При получилите се така „деца на бурята“ съществува голям риск за астма, затлъстяване и диабет.

Лекари от Университета в Единбург, Шотландия и Университета на Куинсланд, Австралия са открили връзка между гените, които повишават риска от поява на аутизъм, и гените, отговорни за развитието на изключителни интелектуални способности.
„Нашето изследване показва, че генетичните особености, които повишават риска от развитие на аутизъм, са свързани с гените, отговорни за развитието на необичайни познавателните способности при хора, които не страдат от аутизъм. Ако разберем как особеностите на генетиката при аутистични разстройства влияят на работата на мозъка, ние по-добре ще разбираме и природата на това заболяване и причините за поява на необичайни способности при хората с аутизъм, „- заяви водещият автор на проучването д-р Тони-Ким Кларк.
Един от авторите на изследването, професор Ник Мартин, много психолози и психиатри са изказали предположения за съществуването на връзка между аутизъма и особените интелектуални способности. „Тази връзка се подчертава в много литературни произведения и световното кино“ – добавял професор Мартин.
В изследването на психолозите са взели участие близо 10 000 възрастни жители на Шотландия. След анализ на тяхната ДНК, учените са заключили, че много хора са носители на определен вариант гени, свързан с риска от развитие на аутизъм, които никога през живота си не са страдали от това заболяване. В същото време, у повечето хора с гени „скрит“ аутизъм се среща вариант на гени, които са отговорни за развитието на специфични интелектуалните способности.

Група харвардски професори на Световния икономически форум в Давос, е заявила на събрания елит, че понятието неприкосновеност на личния живот практически няма.
„Добре дошли на днешния ден. Ние вече сме в този свят, – е казал Марго Зелтцер, професор по компютърни науки. – Защитата, която сме познавали в миналото вече е невъзможна“.
Харвардските генетици са заявили, че генетичната информация ще бъде все по-достъпна.
Sophia Roosth е заявила, че разузнаването вече е поискало генетична информация за чуждестранни лидери и то да се определят такива неща, като податливост към болести и продължителност на живота.
„Ние стоим на прага на епохата на генетичния макартизъм“, – е казала тя.
Зелтцер е отбелязала, че скоро малки роботизирани безпилотни самолети с размерите на комар, ще могат да вземат проба от вашата ДНК за анализ, както за правителствените служби, така и за застрахователни компании. Нахлуването в частния живот, ще стане много разпространено. Освен това тя е отбелязала, че „това не някога ще се случи, то вече става….“

Британският дизайнер и архитект Дан Рузгард смята, че бъдещите постижения на човечеството трябва да са тясно преплетени с природата, създавайки уникална симбиоза между човешката мисъл и стихиите.
През последните няколко години Рузгард и неговото бюро, заедно с екипа на Stony Brook от университета са работили по проекта за флуоресцентни дървета. И наскоро обявиха първите успехи.
В резултат на многобройни експерименти инженерите са получили генетично модифицирани растения, чиито геном съдържа фрагменти от ДНК, които са отговорни за производството на излъчващия светлина пигмент луциферин. Такава пигмент, например, имат някои видове медуза или светулки, които светят в тъмното.
Според авторите на проекта, дърветата с този пигмент могат да произвеждат светлина в тъмното, което позволява значително да се спестява осветлението за градовете в бъдеще. Първите фиданки на светещи дървета вече са получени.
За работи над проекта дизайнерите е трябвало да се преместят в САЩ, където законите за експериментиране с ГМО са много по-слабо изразени, отколкото в Европа. Кога ще се появят такива дървета в околния пейзаж не се съобщава.