Васка бе много дребна, едва 1,35 метра. Още в детската градина ѝ се подиграваха за ниският ѝ ръст. Думите на другите деца дълбоко я нараняваха:

– Дребосъчке, махай се от тук.

– Вижте, колко е дребна, сигурно пълзи по земята, вместо да ходи.

– Дребосък, ти и един стол не можеш да вдигнеш.

– Ха-ха-ха, какво мъничко джудже само!

Един ден Васка се обърна с болка към Бога:

– Господи,  защо си ме направи толкова дребна?

Минаха години. Васка стана учител на деца с нарушено зрение. А ето как се случи това.

Когато Васка беше в началото на специализацията си, в училището искаха да приемат  сляпо дете в предучилищната група, където всички останали деца бяха зрящи.

На Васка и поръчаха да му помага, когато учителката преподава на останалите.

Още първият ден тя влезе с Крум в стаята и седна до него. Докато учителката поздравяваше групата, Васка каза на сляпото дете:

– Спокойно,  до теб съм!

Изведнъж Бог и проговори:

– Ето за това съм те създал.

Ръстът ѝ за случая бе идеален. Тя се побираше на малките столчета, на които сядаше, за да помага на децата.

Васка помогна на Крум да научи брайловата азбука и той доста добре усвояваше материала, докато завърши гимназия.

С Божията помощ тази дребна учителка обучаваше деца със специални потребности. И то не година, две, а цели 20 години.

Бог бе използвал една дребна жена, висока само 1, 35 метра, колко повече някой който има недъг.

Бог има план за всеки от нас, независимо дали сме здрави и силни или хора в неравностойно положение.

Съседите гледаха Петър Николов и не можеха да повярват на очите си. Често си шушукаха зад гърба му:

– Направил някакъв експеримент върху себе си.

– Ял безсмъртни бактерии.

Колегите му го уговаряха:

– Като не искаш нас, поне семейството си включи в експеримента.

– Не съветвам друг да повтори опита ми, – казваше загрижено Петър.

Николов бе доктор по геологоминералогическите науки В университета се занимаваше с проблемите на вечно замръзналата земя.

Бактериите бяха негова специализация, макар и не пряка. Преди 20 години микроорганизмите бяха пленили Николов. Той изучи всичко, което учените бяха открили още в началото на 20 век за бактериите във вечно замръзналата земя на полюсите.

Самият той участва в не една експедиция. Увличаше се от идеите на геронтолизите и микробиолозите. Пет години прекара в микробиологичната лаборатория на Университета в Хокайдо, опитвайки да разшифрова ДНК на бактерията.

Тази бактерия Николов беше намерил в замръзналата почва високо в планината и най-странното, тя бе жива. Това беше парадокс, сензация.

– Защо всички живи организми на земята живеят ограничено време? – Петър се разхождаше неспокойно из стаята и разсъждаваше на глас. – Състава и биохимията на клетките до сега е добре изучен. Знаем, че при натрупване на повреждания се нарушава синтеза, разрушава се ДНК. До днес смятахме, че това е основната причина за стареенето и смъртта на живите организми.

Петър разроши косата си с ръка и се вгледа в изследванията си.

– Странно, но с древните едноклетъчни, намиращи се в замръзналата земя, нищо подобно не се случва. Те не се разрушават, не стареят и не умират. Живеят много години и се чувстват много добре. Микроорганизмите са били обградени от лед, но вътрешноклетъчната вода не е замръзнала. Нейното количество се оказа само седемнадесет процента по-малко, отколкото в традиционните растителни клетки.

Бактерията, която Петър изследваше се оказа суперприспособима. Той я бе поставил в бутилка с коняк. Течността помътня но бактерията остана жива.

– Невероятно! – възкликна Николов. – В природата съществуват организми, които не умират от алкохола. Те не само не умират, но и се размножават в него.

Антон, един от колегите му бе полюбопитствувал:

– Ти така ли ги погълна?

– Не разбира се, – засмя се Николов. – В такава концентрация е опасно да се опитва. Конякът използвам само за експеримента. Аз погълнах няколко бактерии, но в безопасна концентрация заедно с вода.

Николов преди да изпробва бацила на себе си, бе провел не малко експерименти с плодови мушици и мишки.

– Резултатите са направо зашеметяващи, – бе споделил с колегите си Николов. – При мишките се подобри двигателната активност и се увеличи продължителността на живота им. Това е парадоксално, защото обикновено тези неща са несъвместими. Колкото повече енергия изгаря организма , толкова по-малко той живее.

Изглежда част от тези бактерии бяха попаднали в питейната вода на района, защото той се славеше с много столетници, независимо от лошата среда и тежките климатични условия.

– Навярно тайната на столетниците тук се крие в уникалните свойства на бактерията, – предположи Николов.

– Как реагираха жена ти и децата ти за този рискован експеримент? – подпита го Стоян, негов приятел от детството.

– Те бяха против, – каза Николов. – Страхуваха се, че мога да умра.

– Изглеждаш по-млад и съвсем си престанал да боледуваш, – подхвърли му Антон.

– В науката се говори за резултат, когато е налице статистика, доказателства и заключения, – каза сериозно Николов. – За опитите с мушиците и мишките написах статия, но за личния си опит нямам морално право да говоря. В крайна сметка, моите субективни заключения могат да бъдат и погрешни.

– Кажи на хората, че тези бактерии действат положително на човешкия организъм и те ще решат, че това е еликсирът на безсмъртието, – засмя се Горан.

– Да но до еликсирът е още далече, – натърти Николов. – Ние не знаем защо живеят полкова дълго и как се приспособяват към всякаква среда. Какво ги защитава, та техния геном не се поврежда? Това ни предстои да открием.

– Ако разгадаем тази загадка, – усмихна се Мирон, – открили сме тайната на дълголетието.

Учени от университета на Копенхаген и Лунда са установили, че южноафриканските листоядни мравките хиляди години назад са почнали да развъждат гъбни градини. Мравките използват гъбичните ензими за получаване на необходимите им въглехидрати.
Насекомите използват ферментите на гъбите за преработка на ферментите на листата и за да получат въглехидрати, липиди и аминокиселини.
През последните години мравки са се научили да създават градини от гъби 100 хиляди пъти по-големи, отколкото техните деди.
Така мравките формирали симбиоза с гъбите. Ако специализацията в селското стопанство при хората е в зависимост от  метеорологичните промени и възможните заболявания, то при мравките всичко е много устойчиво и те не се разболяват.
Човек би помислил, че царицата, хранещите мравки, работничките, личинките и гъбите са свързани в една интерактивна мрежа.