Зоолози от Университета на Британска Колумбия за първи път са открили организъм, чието съществуване е известно, но отдавна е станал неуловим.

Диплонемидите са едни най-многочислени планктони, открити преди десетилетия, благодарение откриването на един единствен ген, изолиран от морските екземпляри.

Те дълго време били игнорирани от биолозите, докато не се изяснило, че те са често срещани в океана. До сега диплонемидите не са улавяни и не са наблюдавани в естествена среда.

Първите снимки на такива организми зоолозите са успели да направят, когато събирали проби в дълбоките води край бреговете на Калифорния.

Оказало се, че диплонемидите включват различни видове, имащи относително голям геном, голяма част от който е образуван от отпадъчна ДНК. За тях е характерен бърз обмен на веществата. Техен източник на храна са водораслите и други микроскопични организми.

Според учените, числото на диплонемидите може да достигне трилион. Вероятно тези прости организми играят важна роля в морските екосистеми.

Отпадъчната или некодираща ДНК, са участъци от ДНК, функциите на които не са установени. Тя включва участъци и последователности на интрони между гените, а също повтарящи се такива.

Основната цел на Исус бе да възобнови отношенията с Отца и да разруши греха. Той искаше осиротелите деца да станат Негови синове и дъщери.

В днешните дни хората се чувстват сираци без Бога. Те са самотни в домовете си. Понякога обградени от много хора, дори и да са в компания пак се чувстват изолирани, изоставени, неутешими самотници.

Тази „екзистенциална тъга“ и желанието хората да се освободят от Бога, в действителност е желанието да Го придобият.

Ние сме създадени, за да бъдем Божии деца и това е заложено в нашето ДНК.

След огромния дар на любовта, който се явява смъртта на Исус на кръста, Святият Дух се е излял върху човечеството като огромен поток на благодат.

Вярата на хората ги възражда към живот на деца на Господа.

Човешкият живот е непредсказуем. Въпреки, че той ни изглежда твърде жесток, понякога в него се случват чудеса.

Деница донесе тримесечната си дъщеря Катя в болницата. Тя бе много притеснена.

– Детето ми има висока температура, – каза майката на лекаря.

– Елате да запишем данните на детето, – каза лекарят.

Катя увита в одеяло остана сама в стаята.

В това време Лена се движеше съвсем тихо из болницата. За да не се набива на очи, тя бързо облече една бяла престилка. Който и да я погледнеше, щеше да си помисли, че е медицинска сестра.

Лена видя бебето оставено в стаята, бързо го грабна и напусна болницата. Тя качи Катя в колата си и я откара на стотина километра далече от мястото, от където я бе взела.

Лена не можеше да има деца, а мъжът ѝ искаше непременно да си имат поне едно дете.

– Ако и тази година не забременееш, – беше я заплашил мъжът ѝ, – ще те напусна.

Тя успя някак да го залъже, че е бременна, а когато настъпи време да роди, му каза:

– За да не загубя детето, ще отида при майка ми да родя. Там въздухът е по-чист, а не като този тук в града.

– Щом смяташ, че е по-добре за детето, – бързо се съгласи мъжът ѝ, – иди. Имаш ли нужда от някаква помощ?

Лена поклати глава.

– Моля те, не ми звъни постоянно, не искам нещо да се обърка при раждането. Когато родя веднага ще ти се обадя.

И тя замина……

Така откраднатото бебе Катя стана дете на други родители. За нея много се грижеха. Баща ѝ във всичко ѝ угаждаше. Тя бе неговата любимка.

А родната ѝ майка пусна хиляди обяви със снимки на момиченцето си. Деница дълго се молеше със съпруга си:

– Господи, моля те върни ни дъщеричката.

Когато Катя стана на 16 години, в новото семейство тя се казваше Наталия, забеляза, че не прилича на никого от родителите си. Същата година забременя. За да оформи попечителство върху своето бъдещо дете, тя трябваше да покаже акт за раждане.

Когато попита майка си за този документ, Лена я излъга:

– Някъде съм го забутала и не знам точно къде е.

Наталия не остана със скръстени ръце, а се разрови в документите на майка си, разбира се тайно. Намери акта си за раждане и бързо го занесе  в съответното учреждение.

– Вашият документ е фалшифициран, – казаха на Наталия от там.

Лена бе привикана да даде обяснение за фалшивият акт за раждане.

– Аз не съм биологичната майка на Наталия, – призна Лена, – но истинската ѝ майка я остави и никога няма да се върне за нея.

Наталия не ѝ повярва. Тя намери свои снимки като бебе и ги изпрати В Центъра за изчезнали деца. От там ѝ изпратиха сведение, че през същата година на Деница Христова е изчезнала тримесечната ѝ дъщеря от болницата.

Наталия бързо се свърза с Деница. Чрез ДНК тест, се установи, че Деница е истинската майка на Наталия.

След толкова много години най-накрая майка и дъщеря се събраха, а Лена бе осъдена на 12 години лишаване от свобода, за отвличане на дете.

Понякога човек остава в безизходна ситуация. Единственото, което му остава е да се надява и да вярва. И често вярата се възнаграждавана.

Когато хората са претърпели загуба, те се нуждаят от простата истина, не от схематична някаква си истина.

За това не е достатъчно, да кажеш на някой да се моли, да чете Библията или да ходят на църква. Вие трябва да му помогнете да разбере как да промени живота си чрез Христос.

Ние не можем да направим промени в живота си, докато не разберем нашата идентичност. Вие не може да ставате за всичко. Бог ви е създал уникални, с определена цел.

Ние сме прекрасно и чудно създадени. За да се изпълни Божията цел за всеки от нас, трябва да се възползва максимално това, което ни е дадено. Ние имаме различни родители, болки, проблеми и потенциал, но всеки от нас ще бъде държан отговорен един ден за това, което сме направили с това, което ни е дадено.

Всеки от нас има определено ДНК, гените, хормоните…. Някои от нас са свръхчувствителни, други са изключително толерантни, трети издържат на болка.

Някои от нас имат слаби гърбове, слабо зрение или крехки кости, заради които други могат да имат провали. Кой да е от нас може да има ниско ниво на окситоцин, хормон, който влияе върху начина, по който се отнасяме към останалите хора.

Недостатъкът не е  грешено или срамно нещо. Вашите „гени“ са едни и същи. Те имат недостатъци, които ви правят уникален. Тези недостатъци са част от вашия собствен дизайн и Бог ги е планирал за определено предназначение и изявяване на Неговата слава.

Вие никога няма да бъде в състояние да направи промяна в живота си, или да изпълните Божията цел за живота си, докато не разбере, че вие ​​сте чудесно направени, заедно с недостатъците си за Божия слава.

Въпросът е: Какво ще правите с това, което ви е дадено?

Можете ли да намерите някаква връзка между следните думи: глава, неделя, примиер  министър, битие, Нова година?

Изглежда, тези думи на български език по никакъв начин не са свързани, но ако погледнете превода им на иврит, вие ще видите тяхното родство.

Всички те на иврит изглеждат така: ראש, ראשון, יום ראשון, ראש ממשלה, בראשית, ראש השנה.
Във всички тези думи има едно и също съчетание от букви ראש, което се повтаря.

Даденото съчетание от букви е ДНК на всичките думи от това семейство. То се нарича корен, на иврит е шореш.

Когато срещнем нова дума, трябва да определим нейния корен. А коренът може да ни помогне да разберем смисъла на новата дума.