Един християнин закъснявал за богослужение. Изведнъж чул, че го настига каруца теглена от буен кон. Изведнъж впряга спря до него. Християнина помислил, че са спрели за него и благодарил.
– Няма за какво да благодариш, – казал непознатия. – Аз не спрях заради теб конете, но тъй вече като е станало, качвай се.
Християнина седнал и започнал да разговаря с новия си познайник. От дума на дума стигнали до Божието слово и Господа.
По време на разговора непознатият, който се казвал Васко, признал:
– Ти си прав. Много грехове съм извършил в живота си и те непрекъснато ме подтискат. Време е да се погрижа за душата си.
Християнина предложил:
– Хайде да се помолим. Кажи на Господа да ти прости греховете и приеми Неговото спасение.
След молитвата Васко казал:
– Сега разбирам, защо коня ми сам спря. Това е, за да се покая и да приема Исус Христос в своето сърце.
Какво е това? Случайна среща? Не, тук е действала Божията любов и милосърдие. Християнин закъснява за служба. Кон сам спира на пътя. И всичко това, за да се състои тази среща и да се проведе нужния разговор, който да доведе до спасението на един човек.

Веднъж един учител разговарял с епископ. Той му казал:
– Вярващите имат вродена склоност към жестокост.
– Как да разбирам това? – попитал един учениците, когато епископа си отишъл.
– Те с лекота жертват човека заради достигане на целите и това е следствие от техния фанатизъм, – казал учителят.

Една жена се оплаквала от приятелката си на съседката. Съседката се опитвала да я утеши и я уговаряла да прости на приятелката си.
– Да простя? Но как? След всичко, което тя ми направи? Не, злото не трябва да се прощава, – казала жената. – И защо трябва да обичам хора, които не ме обичат? Защо трябва да върша добро, когато всички около мен лъжат, предават ме и  ми напакостяват?
– Ще ти разкажа една история, – казала съседката.
Живял някога един човек. Той поискал вечерта да бъде светла, за да не пали свещи и зимата да бъде топла, та да не пали печката. Но тъй като в природата всичко си вървяло в определен ред, така и продължило, никой не се вслушал в жалбите на този човек.
Разсърдил се човекът и казал:
– Така ли? Няма да паля тогава свещи вечерно време и печката през зимата няма да клада.
Но въпреки всичко нищо не се променило.
– Ама, че глупак, – прекъснала жената съседката. – На кого друг освен на него е нужна светлина вечер и топлина през зимата?
Тогава съседката се усмихнала и на свой ред попитала:
– Тогава защо ти правиш същото?
– Аз? – изненадала се жената
– Да ти. Защо гасиш светлината на твоята любов, когато около теб се сгъстява тъмнината? Защо не запалиш огъня в своето сърце, когато наоколо духа хлад от студените сърца на хората? Вместо да седиш в тъмнината и да очакваш някой да ти посвети, не е ли по-добре да „запалиш свещ“ и да посветиш на другите? Тогава и другите ще видят доброто и заедно ще тръгна със тебе към него. Вместо да седиш на студено, сгрей не само своето сърце, но и сърцата на другите и тогава ще видиш, как хладния повей ще се превърне в топъл бриз.

Вървял си Сократ и изведнъж видял човек преследващ друг, който силно крещял:
– Дръжте убиеца! Хванете го!
Сократ изобщо не реагирал и преследваният успял да се укрие. Дошъл човекът, който викал: „Дръжте убиеца!“ и го попитал:
– Защо не хванахте убиеца?
– Убиец? Кой е убиец?
– Това е човек, който убива, – задъхано прибавил преследвача.
– Искаш да кажеш касапин?
– Не човек, който убива друг човек, – ядосано реагира преследвачът.
– Войник?
– Не, човек, който убива друг човек в мирно време.
– Палач?
– Ти глупак ли си? – човекът едва сдържал нервите си. – Такъв, който убива друг човек, да кажем, в неговия дом.
– А, ясно – лекар. – „досетил се“ накрая Сократ.

Попитали един човек:
– От къде знаете, че има Бог?
Той отговорил:
– Нима ти е нужна свещ, за да видиш зората?
Сляпо момиче обучавали на грамотност за незрящи. Веднъж учителката й казала:
– Знаеш ли, че има Бог?
На което момичето отговорило:
– Аз винаги съм знаела това, но не знаех как се нарича.
Той е първият и последният, целия свят е Негово дело, Негово творение.
Ако попитаме учените за Него, те ще ни кажат, че Бог е израз на всичко, което съществува в природата и живота. Всички живи същества са неразделна част от него. Самият живот е израз на Неговата Божествена същност. Те ще ви кажат, че може да видите Бога в най-малката капка вода и във необятността на небесния купол.
В устройството на всеки жив организъм има несравнимо повече изкуство, отколкото в най-добрите произведения на човешкия ум. Много хора са издигнали великолепни здания, изобретили са удивителни машини, построили са огромни кораби, но никои до сега не е сътворил пълзящо насекомо, летяща птица, зелена тревичка или дори и най-малката песъчинка. Наистина Той е велик!
Ще попитате:
– Ако той е неограничен, къде може да Го намери човек?
Търсете Го не телесно, а с духа си.
В началото Бог е слязъл да сътвори света, а когато змията се осмелила да се намеси в работата Му, той слезе отново, но този път, за да ни спаси.