Много отдавна в полето имало вълшебен кладенец.
Отивал човек до него, пускал кофата и изваждал това, което било в сърцето му. Първоначално от кладенеца вадели любов, доброта, нежност.
Който каквото имал в сърцето си, това му се и прибавяло.
Но после се случило така, че хората започнали да черпят от вълшебния кладенец зло, завист, омраза.
Тогава хората решили, че кладенеца се е повредил. И го засипали.
По-лесно е да се засипе един кладенец, отколкото всеки сам да очисти сърцето си.

Един човек си купил кон от християнин. Продавачът му казал:
– Трябва се научиш да го яздиш.
Човекът не разбрал какво искал да му каже другия, за това добавил:
– Но аз мога да яздя кон.
– Ако искаш да го подкараш, – казал продавачът, – казваш: „Слава Богу“, а ако искаш да спреш – „Амин“.
Човекът яхнал коня и потеглил. Препуска и гледа, наближава пропаст, а как да спре коня не знае. Пропастта вече била близко, изведнъж той си спомнил и извикал:
– Амин!
Конят спрял на самия край на пропастта. Човекът си отдъхнал и с радост казал:
– Слава Богу!……

Един човек ходел винаги с намръщено и тъжно лице.
– Защо този човек не се весели като останалите хора? – питали се наоколо.
– Защото, – казал опитен познавач на човешката природа, – му се е случило някакво нещастие или негов ближен е имал успех.
Руската поговорка казва: „Съседа не ми дава да спя, добре си живее“.
Завистта е равносилна на убийство. Тя е причината за първото човекоубийство. Голямо зло връхлита хората, които завиждат. Прониквайки в душата на човека, тя приспива съвестта. Кара човек да преброи съчиците в очите на хората, а след това отделя смъртоносна отрова, която отравя човека с подозрителност, горчиви мисли и обиди. На очите се появяват криви огледала, които изкривяват истината.
Сърцето на завистникът е пълно с възмущение, неговият език обвинява невиния, както Аарон и Мариам упрекваха най-кроткия човек на земята  Моисей. Но по-лошото е това, че на пръв поглед завистта изглежда незабележима, но води до предателства и убийства.
Завистливите хора са по-лоши и от зверовете. Животните нападат, когато са гладни или раздразнени, а завиждащия когато е облагодетестван, а с благодетеля си се отнася като с враг.
Един от пороците и недостатъците на човешкия характер е завистта. Тя често се порицава, но същевременно и щателно се скрива. Това е пагубно чувство, крайъгален камък на светския живот.
Завистта е злокачествена язва на душата. Ако човек успее да преодолее това чувство, той ще израсте духовно.

Животът му свърши и той се яви на съд пред Бог и Той го попита:

– Какво те прави достоен за вечен живот с мен?

Човекът самодоволно започна да изброява:

– Ходих редовно на църква, помагах на сираците и вдовиците, давах си редовно десятъка, довел съм много хора до спасението, целия си живот съм следвал теб….

Бог отсъди:

– Не си достоен.

След него друг се представи пред Божието съдилище. И на него беше зададен същия въпрос. Човекът се смути и кротко каза:

– Няма какво да Ти покажа, което да е достойно, за да ме оправдаеш. Само мога да кажа, че Твоя Син умря за мен на кръста, отхвърлен с отхвърлянето, което беше за мен и грешен с моя грях само, за да мога аз да бъде приет от Теб с приемането предназначено за Него и да бъда отсъден за праведен с Неговата праведност. Твоя син замени своето положение в Теб с моето и аз приех тази замяна. Това е всичко.

Тогава Бог отсъди:

– Добре извършено! Влез в почивката на Господаря си, синко!

Един човек умрял. В живота си той бил направил много злини, за това застанал пред портите на Ада, където го чакал един ангел. Той му казал:

– Ако си спомниш поне едно добро нещо, което си направил през живота си, ще те отведа в Рая. Помисли добре!

И човекът си спомнил, как веднъж, когато минавал през гората, той видял паяк на пътя си и го заобиколил, за да не го смачка.

Ангелът се засмял и му пуснал една паяжина, по която да се покатери до Рая. Другите осъдени хора, стоящи наблизо, започнали също да се катерят по паяжината. Човекът видял това и изтръпнал. Започнал да ги избутва, защото се страхувал, че мрежата няма да издържи и ще се скъса. И тя наистина се скъсала и той отново паднал в Ада.

– Съжалявам, – казал ангелът, – Твоята загриженост за себе превърна единственото добро нещо, което си направил в живота си в зло.