Един богат човек държал в дома си гущер. Той бавно се разхождал из стаите, но човекът се отнасял към него като към част от интериора, не считайки го за живо същество.
Веднъж неволно гущерът одраскал с нокътя си ръката на стопанина. Много го заболяло и гущерът забелязал това.  Когато човекът се разхождал из стаите, гущерът навсякъде го следвал. Съчувствено поглеждал в очите му, сякаш искал да се извини за грешката си. Тогава човекът разбрал, че и това е живо същество, способно да състрадава. Неговото отношение към животното се променило. Гущерът престанал да бъде част от обзавеждането, обикновена мебел.
Но ръката все повече и повече се възпалявала. Гущерът не оставял човека нито за миг, жално поглеждал ту ръката му, ту в очите на мъжа.
Човекът решил да се обърне към лекар. Когато медикът огледал ръката казал:
– Никакво състрадание към такъв гущер. Работата е там, че на върха на ноктите си има отрова. Тя е слаба за да убива мигновено, но действа постепенно. За това и гущерът ходи след жертвата си и чака, кога тя ще умре.

Жената на стрелочник донесла обяд на мъжа си и останала доста изненадана, като не го намерила в кабинката му. Чула приближаващ се влак. Очаквайки, че мъжът й може да остане без работа, ако не е на поста си, тя взела бързо сигнален флаг и хукнала към железопътната линия.
Вече се чувал грохот от приближаващия влак. Изведнъж се раздал пронизителен сигнал, колелата забавили движението си и влака спрял. Началникът на влака и обслужващия персонал изскочили от вагоните и учудени попитали жената, защо сигнализира с червения флаг. Оказало се, че тя не знаела кой флаг за какво е и взела първият, който й попаднал.
Нещастната жена разказала за изчезването на съпруга си. Скоро нейните думи били прекъснати от тревожен вик. Някакъв човек с вързани крака и ръце лежал на релсите. Всички хукнали към този човек. Вързаният човек се оказал изгубения стрелочник. Двама зложелатели си отмъстили по такъв начин на мъжа за това, че не взел участие в запоя им.
Няколко минути по-късно стрелочникът и жена му горещо благодарили на Бога за избавлението и спасението от неизбежната смърт.
Спасението и избавлението на човека от опасност е Божие дело. Това не е по силите на човек, но за Бог всичко е възможно. Ако се надяваме само на себе си, ще се провалим. Само Божията любов и благодат могат да ни избавят от неприятностите и да ни спаси.

Веднъж Янг помолил учителя си:
– Обяснете ми каква е същността на човешкото търпение и  какво трябва да прави добродетелния мъж с това проявление на човешката природа?
След като изслушал въпроса му, учителят взел празна чаша и я сложил на коленете на ученика си. Дал му кана пълна с вода и му казал:
– Затвори очи и постепенно пълни чашата с вода.
След нагледния пример учителят продължил:
– Когато изпитваш търпението на друг човек, ти все едно със затворени очи пълниш чужда чаша поставена на коленете ти. За това ти не знаеш кога тя ще се препълни и рискуваш да се залееш.
Продължавайки бавно да пълни чашата, Янг попитал:
– Това означава, че добродетелният човек не трябва да пълни чуждата чаша на търпението?
– И не само това, – казал учителят, – това, че ти предпазваш своите колене от намокряне, не е кой знае какво.
– Тогава какво да правя?- отваряйки очи в недоумение попитал Янг.
Учителят взел от коленете му почти препълнената чаша и я излял обратно в каната, след което добавил:
– Добродетелният човек трябва да следи неговата чаша стояща на чуждите колене да не прелее.

Автори на проекта, известен като „Inspiration Mars“, заявиха, че първото пътуване на човек до далечна и загадъчна Червената планета ще започне през януари 2018 г. и ще се осъществи в тясно сътрудничество с експерти от НАСА.
Това е проект, в хода на който разстоянието от Земята до Марс и обратно ще бъде преодолян само от двама астронавти – мъж и жена, които са семейна двойка и са готови да прекарат на борда на малък космически кораб 501 ден.
Космически кораб няма да извърши кацане на Червената планета, но ще позволи на двойката да се приближи на 160 километра до повърхността на Марс. Връщането вече е планирано за май 2019.
Автори на проекта уверяват, че неговото изпълнение ще бъде първата стъпка към организиране и обслужване на пътуванията до други планети в нашата Слънчева система.

Известният скулптор Денекер работел над статуята на Спасителят. Минали две години и той поканил в работилницата малката си дъщеря. Посочил фигурата, която дооформял и попитал детето:
– Кой е този?
Малкото момиченце погледнало скулптурата и казало:
– Това е един велик човек.
Скулпторът бил разочарован. Той не искал да изобрази велик човек, а любвеобилния Спасител. Решил да започне всичко отново и да представи Спасителят така, че всеки веднага да го познае.
Усърдно работил още три години. През тези години той постоянно се молел, Господ да му помогне да извае от хладния мрамор живия образ на Спасителя.
За втори път довел дъщеря си в работилницата и я попитал:
– Кой е този?
Момиченцето мълчаливо гледало скулптурата. Очите му се напълнили със сълзи и то казало:
– Оставете децата да дойдат при мен!
Развълнуван скулпторът възкликнал:
– Сега моята цел е достигната! Бог ми помогна! Неопитно дете позна в каменната статуя образа на Спасителя.
Така и всички християни с живота си трябва да приличат на Христос. Те са Неговото писмо. Когато християнин казва, че Христос живее в него означава, че Спасителят въздейства чрез човека на всички наоколо.
Животът на Христос е изявявал Бога. А живота на християнина трябва да разкрива на другите Христос.
Истинското призвание на християнина е не само да разкаже на другите за Спасителят, а да Го покаже чрез живота си в любов и доброта.