Един човек щом повярвал в Господа поискал да спечели много души за Бога, но не можел да проповядва и да разговаря с хората. Той молел Бог да му открие как да направи това.
И скоро получил отговор. Имал добра платена работа, за това решил да поддържа двама мисионери, единият в Африка, а другия в Америка.
Бог изобилно благословил труда на мисионерите и те постоянно изпращали съобщения за нови придобити души. Това много насърчавало човека и той се трудел още по-усилено.
За да издържа семействата на мисионерите, му се наложило понякога да работи и допълнително, за това той често пропускал богослуженията в делничните дни.
Попитали го:
– Защо идваш само в неделя?
– Аз денем и нощем участвам в проповядването на благовестието и много хора се обръщат към Господа.
Запиталите го хора не разбрали първоначално за какво им говори, но когато им показал писмата на мисионерите, те разбрали всичко и благодарили за тази ревност към Бога.
Нищо не уподобява човек на Бога така, както благотворителността. Ако християнина има земни богатства, той трябва щедро да допълва човешките потребности на бедните и тези, които се трудят за разпространение на благовестието.
Ако нямаш богатство, направи го с молитва или с каквото и друго, което можеш да правиш, за да се прослави Бога и много хора да се спасят от гнета на греха.

Човек може да няма обувки и да си мечтае за такива, но ако види човек без крака……

„А благочестието със задоволство е голяма печалба“

Благочестието е наистина печалба, но не такава печалба, каквато  хора търсят. То може да ни докара гонение и страдание но заедно със задоволен ум и духовни благости, то ни обещава сегашен и бъдещ живот.
Да бъдем доволни от съдбата си, каквато и да е, струва повече отколкото голямо богатство. Когато всичко това върви заедно с любов към Бога и човека, ние сме щастливи.
Едва ли някой ще   погледне с добро око ленивото задоволство.

Тя забременя втори път. В това няма нищо лошо, но….. Първото й дете е вече голямо, тя доста порасна в кариерата, а и вече възрастта й не е младежка.
Така тя реши, след доста умуване, да прекрати тази бременност. Записа си час при лекаря след работа.
В работата й системният администратор през определен период от време принудително променяше всички пароли в офиса за влизане в компютрите. Обикновено той това правеше късно вечер, като новите пароли генерираше случайно.
Сутрин хората намираха новата парола на късче хартия пред клавиатурата.
В този ден, когато тя трябваше да отиде, за да уговори аборта си, пред клавиатурата намери своята нова парола „PLZMOMNO“, което тя разшифрова като: „Please Mom No“ – „Моля те, мамо, Не“.
Такъв знак само сляп човек няма да види и разбере.
Тя позвъни и отмени срещата с лекаря.
Сега пред очите й расте второто й дете.

Един човек отишъл при мъдрец за съвет:
– Ние с жена ми отдавна не изпитваме предишните чувства един към друг. Аз не я обичам, навярно и тя мен. Какво да правя?
Мъдрецът отговорил:
– Обичай я.
Човекът помислил, че мъдреца не го е разбрал:
– Но нали това казвам, че никакви чувства не са останали!
Мъдрецът кимнал:
– Това е добър повод, за да я обичаш.
Човекът отново попитал:
– Но как да обичам, когато не обичам?
И ето какво чул:
– Служи й, слушай я, бъди съпричастен към нея, жертвай се за нея. За истинската любов няма прегради. Думата „любов“ не е чувство, а действие.

Един човек се смятал за философ, ходел навсякъде и казвал:
– Аз съм философ. Разбрах смисъла на живота. Достигнах мъдростта.
Срещнал го един човек и му казал:
–  Знаеш ли, че истинският философ е този, който може да изслуша всеки укор, всяко оскърбление спрямо себе си и при това да не се възмути?
„Философът“ казал:
– Давай!
И другият започнал:
– Глупак, нещастник, ………
Този слушал, докато на другият му свършили „избраните“ думи, погледнал го и казал:
– Разбра ли най-после, че аз съм философ?
Човекът отговорил:
– Бих ти повярвал, ако не беше ми го казал.