Телевизията се е родила в света едновремено с ядрената бомба. Тези грандиозни творения на човешката мисъл, почти се сблъскват на вратата. Едното е способно физически да разкъса човека, а другото да го обезличи.

Скептиците имат пълното право да наречат телевизията убиец на времето, привличаща книга за зрителя, говореща мебел, електронен съпруг, фабрика на емоции, хлорофом за сърцето и душата, фенер за идиоти, опиум за народа, дъвка за очите, …….

А зрителят всъщност е жертва на екрана, наречен кретеномер; великият мълчаливец; заек гонещ кадрите по екрана ……

Предприемачите направиха телевизията много по-важна от учението, поетите, лекарите и учителите.

Тази интересна история е започнала с това, че Michelle Parden решила да приюти малки котенца и да им намери нов дом.
Нейният питомец Hammie веднага забелязал „новодошлите“ и с радост приел рижите скоро родени котета.
Michelle Parden била удивена от поведението на булдога. Видимо той бил мил и сякаш имал намерение да замени майката на тези малки създания.
Котетата и техния защитник изглеждат много сладки.
Котетата били родени от скитаща котка. Малките били намерени в  Валпарайсо, Небраска.
Хубавото е, че котетата са попаднали в ръцете на обичащ животните човек.

Това беше наистина подтискащо. Блъснато бебе в количка . Открадната кола. Избягал от местопроизшествието шофьор. Полицията го залови чак на 100 километра от мястото произшествието..

Бебето беше откарано в интензивното в критично състояние и не се знаеше дали ще оживее. Родителите не бяха разгневени, а сломени от мъка. Те само стискаха ръцете си пред входа на отделението и хапеха безпомощно устни.

И като си помисли човек какви хора има само. След като мине всичко той ще продължи да си живее все едно нищо не е станало. А момиченцето беше само на осем месеца. Утре може и да го няма.

– Такъв човек трябва да го затворят до края на живота му. Да го заключат и да захвърлят ключ някъде, – мърмореше един от санитарите.

Умиращо бебе, колко много мъка и стрес.

Лекарят излезе спокоен и усмихнат:

– Да, – каза той, – детето ще се оправи и ще живее. Влезте да видите колко е жизнерадостно. Усмихва се на всички.

Детето им ще живее. Родителите бяха развълнувани. В очите им образите се размазаха от нахлулите  там сълзи.

В Япония съществува, така наречения, Остров на котките. Там живеят стотина човека и няколко хиляди бездомни и диви котки.
Жителите на остров Tashirojima вярват, че храненето на котките ще им донесе късмет. За това тези животни живеят там свободно и безгрижно.
В началото на 19 век островът е бил популярен сред рибарите, които завъдили на него котки.
В днешно време населението намаляло до стотина човека, но популацията на тези животни растяла с огромна скорост.
Жителите на острова хранят котките с риба и се отнасят към тях със симпатия.
Изглежда идеята да се държат такива животни в домовете не била много привлекателна за местните. На практика всички котки там са диви.

Берлинският приятел на бедните барон Котовиц посетил веднъж философа И.Фихте, който бил прям човек и не скривал своето отрицателно отношение към убежденията на барона. По време на разговора им Фихте гордо заявил:
– Децата се молят, а мъжете искат.
На което Котовиц смирено отговорил:
– Господин професоре, аз имам грижата за 600 човека и често не знам от къде да им взема хляб. Но до сега знаех само едно средство. Моля се на моя Небесен Баща и Той винаги ми е помагал.
Фихте замълчал, след това погледнал барона с очи изпълнени със сълзи и тихо казал:
– Да, скъпи бароне, тази моя философия не можа да ме обогати.
Молитвата е ключ към милосърдието и щедростта на Бога. Тя гаси огъня, спира войната, усмирява бурята, изгонва демони, развързва връзките на смъртта, прогонва болестите….
Не говоря за молитва, която се произнася само с устни, а за тази, която се издига от дълбините на душата.