Веднъж стрелец дошъл при един мъдрец.
– Здравей, мъдрецо! Кажи ми как да се справя с жена си? Не ме слуша, съпротивлява се, всичко върши наопаки.
Преди да отговори мъдрецът попитал:
– Вкусно ли готви жена ти?
– О, много хубаво, чак пръстите да си оближеш.
– Добре, ще ти кажа какво да направиш, но ти ще го направиш ли наистина?
– Готов съм да направя всичко, само да се справя с нея. И в работата нещата ми не вървят, когато в къщи има спорове.
– Добре, слушай. Откажи се от храната, която тя ти приготвя. Яж някъде другаде в ресторант, при приятели, …, но в къщи се връщай сит. А когато жената ти ти сложи да ядеш, кажи й, че не си гладен.
Този разговор слушал един от учениците на мъдреца и когато стрелецът си отишъл, попитал своя учител:
– Как ще помогне отказването от храната, която приготвя жена му, на този човек?
– Виж, когато жената не слуша съветите на мъжа си, то е равносилно на това, мъжът да не яде това, което жена му готви. Както жената приготвя храната, като чисти, реже, вари, пече, добавя подправки, така и мъжът размишлява, какво да опрости, прави връзка между явленията и проправя път към бъдещето. Ако жената не е глупава, ще види, че мъжът й е престанал да яде това, което тя готви, което означава, че тя не му е нужна. И ще се запита какво не е наред. А когато има въпрос, тогава ще има и отговор.
След няколко години ученикът на мъдреца срещнал стрелеца, който бил вече станал командир в своя град. Явно учителят му бил прав!

Девойка чакала своя полет на едно голямо летище. Нейният полет се забавил и тя трябвало да чака в продължение на няколко часа.
Купила си книга и пакетче с бисквити, за да убие малко времето.  След това седнала на един стол. До нея имало един празен стол, където лежало пакетче с бисквити, а на съседния седял човек, който четял списание. Тя взела една бисквитка, човекът също. Това я вбесило, но тя нищо не казала и продължила да чете.
И всеки път, когато тя си взимала бисквитка и човекът се присягал към пакетчето. Тя се ядосала много, но не искала да прави скандал в чакалнята.
Когато останала само една бисквитка, тя си помислила: „Интересно, какво ще направи сега, този нахалник?“ Сякаш прочел мислите й, мъжът взел бисквитката, разделил я на две и без да я погледне й подал едната половинка.
Е, това вече надхвърля всичко. Тя станала, събрала си нещата и тръгнала.
После, когато седнала в самолета и бръкнала в чантата, за да си извади очилата, напипала пакетче с бисквити. Едва тогава си спомнила, че своето пакетче с бисквити тя сложила в чантата си. И човекът, който тя смятала за нахалник е споделил своите бисквитки, без да проявява гняв и огорчение, просто от любезност.

В една държава живеел един човек, който искал винаги всичко да разбере. Винаги подозирал, че правителството е некоректно.
Когато страната се разтърсвала от терористични атентати, той подозирал, че те едва ли са станали без знанието на правителството. Започнал да говори за това и скоро около него се събрали хора. Така създал своя партия, която станала опозиция на властта.
Воювайки и противопоставяйки се на властта, той забелязал, че по-лошо няма да стане, но тя като е ли се удоволствала от това. Тогава човекът разбрал, че и това бил план на държавата, да си създаде опозиция. Започнал да търси причината. И открил, че властта си пълни джобовете, докато народът си мисли, че тя е замесена в тероризма. Той създал нова партия, изобличаваща корупцията.
И изведнъж започнала гражданска война. Първоначално човекът си мислел, че войната е израз на недоволството на народа от властта, но после разбрал, че и тя е изфабрикувана от същото правителство.
Тогава човекът оглавил антиправителствена войска и с бой превзел президентския дворец. Но когато влязъл в кабинета на президента останал в шок. Зад стола седяло джудже, което никой никога не е виждал. Оказало се, че той управлявал страната и че всички събития, мисли и внушения в народа били от него.
Тогава човекът сформирал кабинет, за да скрие истинския управляващ на страната. Човекът попитал за своите предположения и получил утвърдителен отговор. Сега всички завеси били вдигнати, всички тайни разкрити, всичко било решено и ясно.
Човекът се обърнал и тръгнал към изхода. А джуджето много тихо му прошепнало:
– Няма значение до какво заключение си стигнал, това също е в нашите планове.

Едно момченце се загубило и наддало страхотен рев.
– Момченце, загубило ли си се? – попитал го един минаващ човек.
– Даааа! – продължавал да огласява с рева си всичко наоколо нашият герой.
– Недей да плачеш, – опитал се да го успокои човекът. – Как се казваш?
– Ааааа, като таткооооо! – не спирало да плаче детето.
– А как се казва баща ти? – опитал се да му отклони вниманието човекът.
– Катооооо мееееен, – продължавало да хълца момчето.
– А как се казвате двамата с баща ти? – едва не се засмял човекът.
– Поооо едииииин и същииии начииииин! – заревал още по-силно малкият юнак.

Един човек преди да си легне се помолил:
– Господи, изпрати ми сън на праведник!
Когато се събудил сутринта, се оплакал, че през нощта са го измъчвали кошмари.
На следващата вечер решил да опита отново и се помолил за сън на праведник. На сутринта се оплакал от неспокойна нощ.
На третата вечер човекът недоумявайки попитал:
– Господи, молех те за сън на праведник, а ти ми изпращаш ужаси и мъчение!?
Изведнъж чул глас:
– А ти как мислиш, как се чувства праведник, който живее като теб?