Отровните паяци напълнили улиците на град Манингрида. Там живеят около две хиляди човека.
Учените не могат да обяснят причината за появата им. Някои предполагат, че причина за миграцията на тарантулите е промяна на условията там, където преди са живели. Други смятат, че паяците са привлечени от обилната храна в града.
Австралийско издание The Land посочва, че повечето от тези големи паяци са се заселили в необитаемите места край реката.
Ухапването от тарантула може да е смъртоносно за някои животни, но те не застрашават човешкия живот. Ухапването от тарантула е подобно на ухапването на стършел и предизвиква оток. Може да причини и повръщане.
През септември 2014 г. бе съобщено, че в изоставена къща в Ирландското Карлоу са били открити над 100 отровни създания. Сградата е била обитавана от паяци от вида черната вдовица, тарантули и скорпиони.

Котката Луху нарекли още котка песимист, заради особеното изражение на муцуната ѝ.

Тя се е превърнала в звезда на Instagram.

За по-малко от месец на акаунта на собственичката на животното Меги Лю, където тя публикува предимно снимки на домашни любимци, са се подписали 25 хиляди човека.

Лю, която живее в Пекин, разказва:

– Заедно с Луху в къщи живеят Баркер и Барди, които са брат и сестра на котката песимист, но техните муцуни изглеждат съвсем нормално.

Мракът се спускаше над града. Милен започна да диша още по-трудно. Съпругата му усещаше, как все повече и повече той отслабва и губи силите си. Лидия бе силна жена, но сега беше безпомощна и отчаяна пред умиращия си съпруг.

Милен бе получил припадък, след като бе започнал обилно да се поти и задъхва. Сега очите му бяха затворени и не показваше никакви признаци на съзнание.

Изведнъж Милен се разтърси от конвулсии, а от устата му избликна струя кръв. Тялото му застина и мъжът спря да диша.

Лидия се разрида. Тримата ѝ синове изглеждаха объркани. Те се опитваха да удържат напиращите в очите им сълзи. Бяха ги учили, че е срамно мъж да плаче.

– Той беше най-добрият човек на света, – извика Лидия. – Господи, защо го прибра? Защо вземаш добрите хора, а оставяш злите да продължат коварните си дела?

Мисълта, че един милостив Бог се грижи за всички, за Лидия изглеждаше невероятна в миг като този.

– Свещениците казват, че болестите са наказние за грях, – извиси глас Лидия. – Милен и аз се обичахме, грижехме се за децата си и работехме здраво, за какво ни наказваш, Господи?

Хората от града бяха чули, че върлува някаква непозната болест досега. Тя бе покосила мнозина, но те живееха, доста далече от града им и те не вярваха, че това зло ще достигне до тях, но уви бедата бе стигнала и дотук.

Милен беше търговец, пътуваше макар и не много надалече, но търгуваше със хора, които имаха достъп до други пазари. Изглежда при контакта със тях, той се бе заразил.

Мнозина бяха чували за празните домове, непогребаните трупове, осиротели дечица, които бродят разплакани, свободно скитащи животни, за които нямаше кой да се погрижи……

След като се разнесе веста за смъртта на Милен, хората в града изтръпнаха. Чуха се вести и за други такива случаи.

– Денят на Страшния съд е дошъл, – крещеше обезумяла възрастна жена. – Покайте се!

Хората мълчаливо минаваха един край друг, навели глави и здраво загърнали се във връхните си дрехи.

– Това, което чухме за пострадали населени места от болеста навярно е истина, – шептяха плахо нечии устни. – Същото ли ще се случи и с нашия град.?

Числеността на действащата армия в Монако е 82 човека.

Това е единствената държава в света, където размерът на редовната армия е по-малък от броя на хората в един оркестър, в който има 85 изпълнители.

Само веднъж армията на Монако била вдигната по тревога.

Това се е случило през 1962 г., когато президента на Франция генерал Де Гол заплашил княжеството, че ще му спре тока и водоснабдяването, ако не въведе данък върху доходите.

За щастие, война не избухнала. Принц Рение III направил някои отстъпки.

В Сидни на брега на Тасманово море има стръмна скала, която е станала популярна като място за самоубиства.
Близо до нея се намира къща, в която живе Дон Ритчи. Той спасил, по официални данни, 160 човека.
Дон имал навика да наблюдава разхождащите се край скалата.
Когато виждал в даден човек признаци за самоубийство, отивал при него и го питал:
– Мога ли с нещо да ви помогна?
А после го канел в дома си на чай.