Този водолазен костюм, който познаваме днес е претърпял доста изменения, докато достигне до сегашния си вид.

Желанието на човек да прави наблюдение под водата за по-дълго време, е била мечта на много изобретатели.

На 14 юни 1834 г. Леонард Норкросс от щата Мейн е получил патент за водолазен костюм.

Конструкцията се състояла от: дрехи, изработени от непропускаща въздух кожа, меден шлем, към който бил прикрепен гумен маркуч, чрез който се подавал въздух.

Този маркуч бил свързан с въздушна помпа на повърхността.

За да не изплува, водолазът обувал ботуши от олово.

Много често хората стават заложници на собствените си неправилни решения. Всеки ден сме изправени пред избор и избираме вместо полезното вредното. Едва по-късно осъзнаваме, че неправилното решение води до лоши последствия.

В живота на всяка крачка трябва да се взема решение. Някои от тях малко влияят, но други могат да изменят живота на човека.

Как постъпваш, когато трябва да вземеш някакво решение?

Най-важното смятам, че е търсенето на Божията воля във всяка ситуация. Моли се, Обърни се към Писанията.

Помоли Святият Дух да те насочи по правилния път. Бог те обича и Неговият път е винаги най-добрия.

Вятърът загасил една свещ и се възгордял:
– Сега мога вече всичко да изгася, даже самото слънце!
Чул го един мъдър човек и си направил вятърна мелница. Мъжът се обърнал към вятъра и му казал:
– Голямо чудо, слънцето щял да изгаси! Него и нощта може да изгаси. Опитай се да спреш това колело.
Със всичката си сила човекът завъртял колелото.
Духал вятърът, отново и отново, но колелото не спирало да се върти. Напротив, колкото повече духал, толкова по-силно то се въртяло.
Така потекло брашно в чувалите на умния човек и заживял той в изобилие, но не забравял и бедните.
А вятърът и досега се опитва да спре колелото. Къде точно? Там, където има място за гордост.

Корпорацията Google ще произвежда уникални плюшени мечета. Идеята е в играчките да бъдат вградени специални сензори, които могат да управляват домашни електронни устройства.
Към тази идея обществото е реагирало по два начина.
Например, USPTO подкрепи инициативата на Google, но някои си мислят, че корпорацията по този начин се опитва да следи на клиентите на компанията.
Учените казват, че плюшените играчки не са в състояние да си взаимодействат с компютрите, но също така и с хора, които са в техния обсег.
Освен полезните действия, едно завъртане на пухкавото зайче или мече фиксира действията на човека, сканира ги и може да определи мястото, където става това.
Играчките могат да записват гласови команди, да асимилират изисквания свързани с взаимодействащите с тях механизми и т.н.
С други думи, всичко, което се случва в определен радиус от мечетата и зайчетата ще бъде прехвърлено за съхраняването в базата данни на Google.

Евдокия се размърда:

 –  Мислех, че тази среща има за цел да докаже, че Христос наистина е Господ?

Юстиниян я потупа по ръката.

 – Мислиш ли, че ние, християните, сме по-различни от другите? За да се присъедини към нас, човек трябва да признае, че е грешник и да разбере, че единствено Бог може да го промени. Нашият първоучител е Бог, но нашата общност е сбор от грешници. И аз включително!  – той се удари по гърдите. – Ние се караме, предаваме се един друг. Похотливи сме, крадем, убиваме.

 – Елена, майката на император Константин, разбира ли правилно това?

 – Елена гледа на християнската църква като средство да обнови империята и да сплоти народите в нея. Огромната армия от бедняци приемат нашата църква заради обещанието, което тя дава – вечен живот. Това е единственото им утешение в тази долина на скръб и сълзите. Християнската общност вече е била раздирана от противоречия. Нашата църква е на почти триста години, но още от самото начало сред нас е имало предателства. Един от учениците на Христа, Юда, го е предал. Петър се е отрекъл, че изобщо го е познавал.

Евдокия внимателно слушаше. Макар и да не приемаше християнската вяра, беше привлечена от учението ѝ.

 – Нашата църква , – продължи Юстиниян, – излезе от катакомбите. И вече не се крие под земята. Сега е време да премахнем несправедливостите. Преди десет години старият император Диоклециан започна най-жестоките гонения срещу християнската църква. Бесеха наши последователи. Навярно си чувала за ужасните зрелища във Флавиевия амфитеатър. Мъже, жени и деца бяха разкъсвани от диви животни.

 – Бях малка, – каза Евдокия, – но помня как баща ми криеше християнски символи. Една сутрин войници дойдоха и претърсиха дома ни.

 – Родителите ти имаха голям късмет – каза Юстиниян. – Други обаче не. Когато арестуваха християнин, даваха му възможност да принесе благовония пред някоя статуя на императора или пред римските знамена. Естествено, мнозина отстъпваха., изправени пред ужаса на смъртта и предпочетоха да се измъкнат.

 – И какво стана с тях?

 – Започнаха да ги наричат с подигравателното име лапси – падналите. Според някои членове на църквата, тези лапси никога не трябваше да получат опрощение. Други, включително и аз, мислехме, че това наказание е твърде сурово. Да, лапсите би трябвало да се покаят, но трябваше да получат и опрощение.

 – Лапсите най-лошите ли са? – попита Евдокия.

 – Има друга група грешници, наричани искариоти по името на Юда Искариотски. Тези мъже и жени не само се отричаха от вярата си, но срещу възнаграждение отвеждаха властите при други християнски общности. Навярно домът на баща ти е бил претърсен заради някой шпионин. Властите получаваха извънредно точни сведения къде да претърсват и кого да търсят. Много бяха арестувани, а част от тях бяха изпратени в Рим за екзекуция.