Един човек бил портиер към един храм. Някой му позванил в полунощ и го попитали за телефона на абата.
– Кажи „Отче наш“, – казал портиерът.
На другия край на линията непознатия казал „Отче наш“.
– А сега кажете „Символ верою“, – казал портиерът.
– Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, видимото и невидимото …
Тогава портиерът продиктувал искания телефон, като попитал:
– За кого да предам, че е търсил абата?
– Архиепископ Амбросий.
Пазачът сериозно се изплашил, дали няма да му се карат за случилото се.
Когато абатът се върнал, той веднага отишъл при портиера и му казал.
– Много си се харесал на архиепископа. Той каза, че си имаме много добър портиер, който го е принудил да се моли ….

Откакто бяха дошли, Огнян постояно беше с тях. Надяваше се да ги предразположи добре към себе си, а това беше добре за хората около него.

Огнян беше широкоплещест, но имаше приветлив глас. Очите му неспокойно следяха гостите.

– Какво предпочитате заешко или яребички? – попита Огнян.

– Може би яребички, – усмихна се Хасан.

– Виното ни също е хубаво, – предложи Огнян.

– Алах ни забранява тази наслада, – заяви Исмет.

– Всички богове са милостиви, – засмя се Огнян.

– Тогава защо вашият ви изостави?

– Не Христос довежда хората до нищета и беди, а бягството от Него.

– Няма значение това, – възрази Хасан, – важни са последствията.

– Но и това не е решаващо за крайния изход, – каза Огнян.

– Какво искаш да кажеш? – попита Исмет.

– Държавното падение, не се отнася за народното съзнание и разум, – подметна Огнян.- При нас само отстъпниците и неверниците бягат от Бога.

– Да страдаш за истина, в която си убеден в наше време, е голям подвиг, – засмя се Хасан. – Хубаво е човек да страда, но всички хора са различни. Човек е устроен така, че мисли първо как себе си да запази.

Огнян избягваше да спори, но осъзнаваше, че сега не можеше да отстъпи.

– Явно не познавате нашите закони по вероучение, – меко каза Огнян, – не сте чели житията на нашите мъченици. Едни са били хвърляни на лъвовете, а други в пустинята са яли само корени заради Христос. Всички те са били душевно чисти, победители над недостойните си желания. Но не само те отиват в рая. Достойни да отидат там са всички покаяли се и потърсили спасението си при Господа. Ние християните имаме в сърцата си любов към Бога и така се доближаваме до Неговата същност. Смисълът на нашето учение е себеотрицание в името на доброто.

– Себеотричането е най-тежкия вид самоубийство, – преглътна сухо Хасан. – Ето защо то не може да бъде разрешение във видимия свят.

Огнян реши повече да не спори. В случая той реши, че най-подходящия отговор е една добре премерена усмивка и пожелание за приятна почивка.

Човек започва да разбира дълбочината на своето падение, когато осъзнае каква цена Бог е платил за неговото спасение.
Ние се нуждаем от Спасител, в противен случай сме обречени.
Бог е заплатил със най-скъпото си, което Той е имал. Чудно ли е тогава, че ангелите закриват лицето си и млъкват в свещен трепет, свидетелствайки за изпълнението на Божия план? За тях е било непостижимо, че Исус е трябвало да вземи въру Себе Си  цялата тежест на човешкия грах.
Но скоро те открили лицата си, за да прославят Бога. На този ден на Голгота е заблестяла в светлина.
От Кръста се изливало сиянието на Божията слава. Светлината на спасението разсеяла ужасяващата тъмнина.
Легионите на сатана били победени. Те повече не можели да държат човечеството в плен.
Гори ли светлината на Евангелието в твоето сърце? Свети ли то на тези, които те заобикалят?

Забелязала съм, че хора, които винаги си мислят за Небесното Царство, дори и в най мрачните си дни са спокойни и радостни.
Ако възприемаме небесната слава като реалност, а отделяме по-малко внимание на материалните неща, ако мислим за духовните и вечните неща, нас трудно ще ни разтревожи нещо.
Това не е бягство от реалността, както твърдят някои. Напротив, истинската вяра в бъдещото тържество, ще ни направи по-отговорни в живота.
Около нас има много хора, на които не би им дошло на ум за рая или вечността. Как те ще узнаят за тях, ако не им кажем?
Истинското бягство от реалността се заключава в нежеланието на човек да погледне към това, което Бог е приготвил за него.
В тези мрачни дни, пълни с объркване и несигурност, християнинът гледа с увереност в бъдещето, запазвайки спокойствие и изпитващ радост, знаейки че един прекрасен ден ще царува с Христос.

Екранът на компютъра става по-тънък, а човекът по-дебел.
Днес младежите обичат да се присмиват на приказките на възрастните хора особено, когато казват:
– В нашето време  беше по-различно.
И наистина за някакви си 20-30 години, светът се е преобразил до неузнаваемост.
Размерите компютри са намалели в пъти, докакто размерът на потребителите обратно, нарастнал е очевадно в килограми.
Първия мобилен телефон при падане, нищо не им се случаше, но модерните iPhone на баснословни цени стават на парчета при най-малкото невнимание.
Май не всички промени са в полза на човека!