В цялата история на съществуването на полицията на Исландия нейните сътрудници само веднъж са убили човек.

Това се случило през 2013 г., когато въоръжен мъж от своя прозорец е открил стрелба по минувачите и превозните средства.

След проникването в апартамента на мъжа, полицаите също били подложени на обстрел и те открили ответен огън.

Началникът на полицията поднесъл съболезнования на роднините на загиналия, а на участващите в операцията била предложена психологическа помощ.

Учени са назовали пет органа, които не са нужни на човека. Списъкът включва наченки на опашна кост, апендикс, мъдреци, мускули на ушите и трети клепач.

Специалистите отбелязват, че по-рано тези органи били крайно необходими, но в днешните условия са станали безполезни.

Например, с помощта на мъдреците нашите предци са се справили с влакнести храни. При храносмилането е помагал и апендикса.

Мускулите на ушите са помагали по-добре да се възприемат звуковите сигнали. Освен това, в наши дни рядко се отбелязват хора родени с къси опашки. Подобен случай е бил описан от Габриел Гарсия Маркес в „Сто години самота“.

В магазина бе пълно с хора. О, нима може да не е така, щом докараха нова стока?! Въпреки навалицата, когато Мирослав Никодимов влезе в магазина млад мъж привлече вниманието му.

Той беше от друга раса. Имаше особена прическа. Облеклото му беше доста странно. Някак не пасваше на обстановката в този магазин.

Никодимов натовари покупките в количката и се насочи към касата. Изведнъж, той почувства нечия ръка на рамото си.

Обърна се и видя същият млад мъж. Трепна от изненада. Младежът му подаде портмонето му и се извини:

– Съжалявам, че ви стреснах, но мисля, че това е ваше.

– Дори не съм забелязал, кога съм го изпуснал, – каза Никодимов. – Благодаря ви.

Мирослав се засрами за начина, по който бе преценил този млад човек. Той бе по професия учител и бе обучавал ученици от различни националности.

„Знам, че е глупаво да си правя преценка по външния вид на човека, но ето направих го. Колко е хубаво, че Бог не ни оценява по това как изглеждаме“ – помисли си Никодимов.

Мирослав наведе глава и тихо прошепна, едва доловимо с устни:

– Боже, помогни ми да не правя повече такива прибързани оценки и нека да виждам най-доброто във всеки човек. Не искам да съдя за никого по външния му вид.

Да, Бог наистина не гледа на лице, защото Той знае какво има в сърцето на човека, преди някой да Му е казал това.

Някога имали ли сте слон в къщи? Едва ли. Ако бяхте имали, щяхте да знаете къде се намира.

А щурец имали ли сте у вас? У дома имаше такъв. Слушах песните му непрекъснато. И когато си мислех, че съм открила от къде се обажда, той млъкваше. Дълго време изгубих да го търся. Накрая спрях да се занимавам с него и той просто изчезна.

Понякога в живота си се срещаме със „слонове“, като смърт на близък човек, развод, неизлечима болест, но повечето от дните ни преминават под свирнята на щуреца, малки неща, които ни дразнят, стресират и отклоняват вниманието ни от важните неща в живота.

Когато шумът от щурците започне да ни уморява, можем да потърсим Божията помощ чрез Библията и молитва. Можем да размишляваме върху това, което е истински важно.

Когато се настроим да чуваме Божиите думи, няма вече да чуваме щурците.

Когато някой губи любим човек, за него казват, че е с разбито сърце. Понякога това се случва в буквален смисъл.

Силните емоционални преживявания, могат да предизвикат стресова  кардиомиопатия или „синдром на разбитото сърце“, което може да доведе до остра сърдечна недостатъчност, смъртоносно камерно мъждеене или разкъсване на стените на камерата.

Въпреки, че в повечето случаи даденото заболяване не води до сериозни усложнения или смърт на пациента.