Кирил се бе пак провинил. Лъжеше, оправдаваше се, само и само да не бъде наказан. Дори се опита да докаже на баща си, че това е направил едва ли не с „благородна“ цел.

Баща му го изгледа, усмихна се и каза:

– Имаш лошият навик да превръщаш грешките си в нещо разумно и полезно,  но въпреки това се бориш със съвестта си, с цел да постигнеш мир в сърцето си.

– Каква съвест? – Кирил започна да върти хитро очи.

– За да постигнеш мир, можеш да отречеш това, което си направил, – погледът на баща му бе станал строг и неумолим. – Да намериш извинения или да се опиташ да се измъкнеш от отговорността и последиците от своето неправомерно поведение.

– Човек може да стане и „по-добър“, – плахо предложи Кирил.

– За да компенсира грешките си ли?

– Е, мога да дам най-доброто от себе си, – смънка нерешително Кирил.

– Докато не признаеш грешките си, няма да стигнеш доникъде.  Щом извършиш нещо лошо, отказваш да приемеш обвиненията срещу направеното, – скастри го баща му.

– Но какво толкова ……, – все още се съпротивляваше Кирил.

–  Можеш дълго време да изграждаш алибито си, да измисляш извинение, но в крайна сметка дълбоко в себе си знаеш, че си виновен.

– Е, добре де ….., – неохотно се  съгласи Кирил.

– Когато човек казва истината, признава, че не е прав. Без изповед няма истинска свобода, – подчерта бащата.  – Тогава идва облекчението, човек се освобождава от тежестта на лъжите и извиненията си.

Кирил мълчеше. Той бе навел глава и не смееше да погледне баща си.

– За това дойде Исус, – наблегна бащата. – Той не бе разпънат на кръста, защото сме добри хора, а за това, че всеки е тръгнал по своя си път и върши своите си работи. Иди при Христос, за да възстановиш вътрешния си мир и духът ти ще бъде обновен!“

– Сбърках, – много тихо каза Кирил.

– Изповедта е акт на честност и смелост. Тя е доверие към един любящ и прощаващ Бог, – каза възторжено баща му.

Да бъдеш учител е голяма отговорност, всеки знае това.

Това е знаел и учителят от китайската провинция Съчуан Фан Мезонг.

Когато започнало земетресение, той казал на учениците си:

– Запазете спокойствие. Това е земетресение.

Във всичко това няма нищо лошо, ако след думите си  не избягал от класната стая, без да се оглежда.

Така без да спира, Мезонг стигнал до средата на футболното игрище. Там забавил тичането си, осъзнавайки, че прави нещо нередно.

В Китай не поощряват раждаемостта, но не е прието децата да се оставят в опасни ситуации на произвола на съдбата, особено, ако грижата за децата е твоя пряка отговорност.

Фан бил честен, когато трябвало да обясни постъпката си. Той не търсел начин да се измъкне, а си признал:
– У мен е много развит инстинкта за самосъхранение. Никога не съм бил смел. По принцип не ме интересува ….“

Честността на учителя е ценно качество, но Фан Мезонг изгубил работата си.

В една приказка се казва, че на небето имало прием на добродетелите. Там били правдата, честността, искреността, добротата, простителността, любовта, добротворството, благодарността и др.

Всички добродетели радостно разговаряли и споделяли преживяванията си. Някои забелязали, че добротворството и благодарността не разговаряли изобщо помежду си.

Оказало се, че те изобщо не се познавали, защото намали случай, в който да се срещнат.

Това може да ви звучи прекалено, но съдържа в себе си горчива истина.

Талмудът казва, че който се наслаждава на нещо без благодарност, обсебва нещо от Бога.

Благодарността е една от най-големите привилегии на човека. Тя доказва, че разбираме и ценим живота.

Колкото повече благодарим, толкова повече приемаме. Лютер твърди, че благодарността е истинската добродетел и най-доброто богослужение.

Когато постоянстваме в благодарността, тогава Бог постоянства в благословението.

Благодарният за всичко има поглед, отправен към Бога.

Семейството на бъдещият бизнес магнат избягало от от континенталната част на Китай в Хонг Конг по време на Китайско-японската война.

Бащата на Ли бил начален учител. Той умрял от туберкулоза.

За това 14 годишният подрастващ Ли трябвало да напусне училище и да започне работа във фабрика за каишки на часовници. След това се преместил във фабрика, където правели изкуствени цветя. Там работил по шестнадесет часа на ден и почти всичките изкарани пари ги давал на майка си.

Ли Кашин никога не е посещавал колеж или университет, но е четял ненаситно.

Една от главните компоненти на неговия успех е умението да придобива самостоятелно знания.

Когато станал на 22 години открил фирма за производство на изкуствени цветя и други пластмасови изделия. Той сам водел счетоводните книги. За целта просто взел учебници и ги изучил, така разбрал как да води счетоводството на фирмата си.

Такава работоспособност и обучаемост, съчетана с рядка честност  в бизнес средите, направи Ли Кашин най-богатия човек в Хонконг и втория в Азия.

Пътят към едно ново начало започва с чиста съвест и покаяние. Първо прегледайте всяка област от живота си, а след това се покайте за всеки грях.

Какво означава това, да се покая? Това означава: Първо, да поеме отговорност за греха си. Второ, да се отвърне от него. И на трето място, да се  включите към Бога и Неговата благодат.

В Библията се казва: “  Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа. Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, Който е на небесата, и нека речем: Съгрешихме и отстъпихме“.

Покаянието не означава, рационализиране на греха си. Вие не казвате: „Това беше голяма работа.“ , „Това се случи толкова отдавна“, „Това беше просто един етап през, които минах“ или „Всеки го прави.“ Това не е от значение! Вие не може да се рационализира грях, да го сведете до минимум, да се извините или да обвините другите за него. Това не е истинско покаяние.

В Библията се казва: „Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас“.

Бихте ли искали да се отърват от лошите си навици в живота? Ще победите, когато спрете да лъжете себе си. Всичко започва с честност и признава, че нещо не е наред, без значение колко искате да го рационализира и да го извините. Трябва да го признаете, да го изповядате и то ще напусне живота ви.