Сградата на православия храм е построена в Горно-Алтайск през 1990 г. от сибирски бор, а след това  е пренесена на кораб за доставки на Руската антарктическа станция Белингсхаузен, разположена на остров Кинг Джордж.
Първоначално двама монаси от руски манастир доброволно са прекарвали в Антарктическата църква година. Оттогава манастира ежегодно изпраща свещеници – игумени в Троицкия храм.
Въпреки разрушителната сила на полярни ветрове, дървената конструкция висока петнадесет метра е непоклатими в продължение на повече от 10 години.
Църквата може да побере до 30 енориаши. Тук идват да се молят служители от руската, чилийската, полската и корейската станции, намиращи се в Антарктида.

Историята на храма на снега, който е разположен в американската научна станция на САЩ на остров Роса, е много тъжна.
Независимо от факта, че храмът е построен през 1956 г. и се намира в лед и сняг, той е изгорен до основи два пъти.
За първи път сградата се запалила през 1978 г. от повреда в отоплителната система.
Възстановен отново, храмът е опожарен след тежка буря, след което няколко години е бил в руини.
След втория пожар, храмът е възстановен отново, украсен е бил с витражи и антарктически пейзажи.
През зимата на станцията работят около 200 души, а през лятото броя на посетителите достига до 1000.
Тъй като храма е некофесионален, тук идват последователи на всички религии, а отец Майкъл Смит извършва даже будистки и бахайски обряди.

Антарктида е ледена пустиня, в която на пръв поглед животът спира. Но даже в това негостоприемно място хората са намерили начин, да се погрижат за душата си.

Представям ви една католическа църква, която представлява пещерен храм със стени от лед. Тя е най-южното място за поклонение в света.

Църквата функционира целогодишно.

Тя е била построена край аржентинската научно изследователска база през 1955 г. на остров Коутос.
Денят и ноща на това място продължават по четири месеца.

Много се обръщат към Бога в страх или по време на страдание, но когато минат трудните моменти, те отново се връщат към живот, който няма нищо общо с вярата. Живеят така, все едно няма Бог.
За някои вярата е синоним на „религия“. Те търсят тишината и спокойствието в храма. Много от тях още от детството си са участвали в религиозни ритуали, където всичко им се е струвало загадъчно и тайнствено. Но това е само повърхностно възприемане на нещата. „Религията“ може да осъществи някой прекрасни преживявания, но това не е същността на вярата.
Има хора, които смятат, че религията е полезна и необходима за нацията, обществото, семейството, за болните и умиращите, за да се поддържа морал, с други думи всичко се свежда до „ползата“.
Веднъж една жена ме посъветва как да изкореня злото от децата си със следните думи: „Кажете им, че Бог вижда всичко. Те ще се уплашат и повече няма да правят така“.
Но всичко това по-горе не може да се възприеме за вяра.
Вярата е осъществяване на очакваното, увереност в невидимото. Тя е стремеж, привличане към желаното, предчувствие за съвсем различно, отколкото е то, очакване за това, за което си струва да живееш.
Вярата в християнството не е резултат от разсъждения и проверка, нито мимолетно емоционално преживяване, но среща с най-голямото човешко очакване, което е невидимо за човека, но към което човек се стреми.
„А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат“.