В архитектурата, формата следва от функцията. Кажете ми за какво искате да използвате сградата и аз ще ви кажа как да я изградите.
Но при хора, това е точно обратното. Функция следва форма. Разбера какво Бог е предначертал за вас, имено за това Той ви е дал духовните дарби и способности. Тогава вие ще знаете какво трябва да правите в живота си.
Знаете ли, че Бог има специфичен труд, за вас, докато сте на тази планета? Бог не поставя хората на Земята, без да им дава работа в живота. Тази работа не е свързана с вашата ежедневна работа или кариера ви. Работата е част от Божията цел за живота ви. Бог не ви е поставил на Земята, само за да използвате ресурсите ѝ. Той ви е поставил тук, за да дадете своя принос.
Бог никога няма да ви даде работа, която не сте в състояние да извършите. Ето защо трябва да имате духовни дарби. Те са спящи във вас, докато не решите да ги откриете и развиете.
Ако сте на работа трябва да използвате това, която Бог ви е дал, а не да се измъкате. Животът е твърде кратък, за да го губим за работа, за която не сме предназначени. Бог не ви е поставил на Земята, за да правите пари. Бог ви е оформя според това, което трябва да изпълните.
Осъзнавайте вашите духовни дарби отговорете на въпросите: Каква е Божията воля за живота ми? Какво Бог иска от мен да правя с живота си? Каква работа, каква кариера трябва да имам? Какво трябва да бъде моето служение? Каква трябва да бъде моята мисия в света?
„Подаръците“ обясняват къде трябва да бъдат насочени усилията ни, а те се формират с работа.

Екраната клавиатура, независимо от размера на дисплея, не може да се сравни по удобството на работа с физически аналози. И тъй като голям брой хора използват за писане на смартфон или таблет  външни устройства с клавиши, най-доброто от тези устройства е клавиатурата Textblade – компактна, но и функционална.
Textblade е една от най-малките външни клавиатури за мобилни устройства. Когато е сгъната, тя може да се побере в  подобна опаковка за дъвка, така лесно се носи в джоба на ризата или дънките.
Клавиатура Textblade се състои от три модула, два от които са под лек ъгъл един спрямо друг – те са бутони за директно писане на текст. Третата част на клавиатурата е безжичен модул, с които устройството се свързва с смартфона или таблета.
Клавиатурата Textblade се състои от осем бутони, всяки от които отговаря на три до шест знака. Между клавишите има два милиметра разлика, което дава на потребителя усещането за работа със стандартна клавиатурата.
Textblade свързва смартфони и таблети чрез Bluetooth и има ниска консумация на енергия. Това осигурява работа на мобилно устройство без презареждане в продължение на месец или повече.
Теглото на тази необичайна външна клавиатура за мобилни устройства е 40 грама.
Textblade устройство е проектирано да работи с iPhone и IPAD. Клавиатурта връща на потребителите на тези устройства възможността да пишат на сляпо, почти забравено, при работа върху сензорни екрани.

Събраха се много хора. Днес е рождения ден на Соня. Всички влизаха засмени и честитяха рождения ден на малкото момиченце.
Бащата иска да „блесне“ пред гостите и казва на петгодишната Соня:
– Благодари на Бога, за храната, която имаме днес.
Детето бе доста срамежливо и въпреки подканянията на баща си мълчи. За да я ободри, той ѝ казва:
– Е, дъще, моли се така, както майка ти обикновенно се моли.
И дъщерята започна:
– Боже, отново толкова много гости, кои ги е викал всичките…..

Изследователи от Сан Диего са изработили ултратънък материал, който прилепва към кожата и може да открие нивата на глюкоза при хора.
Диабетът засяга милиони хора по целия свят. За контрол над болестта, се наблюдават редовно нивата на кръвната захар, която в момента е невъзможно без инжекция. Учените са създали гъвкав сензор, който не предизвиква дразнение и може да открива глюкозата в течността под кожата.
Предварителното тестване на седем здрави доброволци показало, че сензорът е в състояние точно да определи нивото на глюкоза в кръвта.
Изследователите са дошли до извода, че устройството е подходящо за лечението на диабет и други заболявания, например, при бъбреците.

Дора много се зарадва, че ше има гости. Бързо прогони студа от стаите. Мислите ѝ тичаха към тези, които щяха да дойдат при нея. Не бе виждала дъщеря си откакто роди, а и малко повече щеше да се порадва на внучката си.

– Ще прекараме чудесно, мамо, не се притеснвай, – каза Роси, когато пристигнаха с Младен и бебето. – Освен това Младен ще ни помага. Луд е по малката и не откъсва очи от нея.

– Не е ли странно? – Погледна Дора дъщеря си. – До сега не съм виждал мъж толкова привързан към детето си. Не, в това няма нищо лошо…

– Понякога ми се иска да не беше чак такъв, – каза мрачно Роси. – Бих искала да ме остави сама да се грижа на нея.

– А ми ти, как се чувстваш у дома с Дени? Сигурно нямаш минута свободно време. Нали работата ти не ти липсва много?

– Тук е чудесно, – каза внимателно Роси, като избегна въпроса на майка си.

Чувстваше се изтръгната от корените си, самотна и много объркана. Напоследък, когато Дени спеше повече, тя беше по-добре. Дните бяха  добили по-определена форма, но въпреки това работата ѝ липсваше ужасно много. Липсваше ѝ напрежението, бъркотията, радостта от хрумналите нови идеи и самото им осъществяване, колкото и трудни да бяха. Липсваха ѝ хората, които се интересуваха от нещата, които я вълнуваха и разбираха амбициите ѝ.

Тя искаше да угоди на мъжа си, да бъде добра майка и съпруга, но нямаше признанието за постигнатите успехи, наградите, които вървяха редом с работата ѝ. Не можеше да се отърси от всичко това и да забрави.

Когато се роди Дени, трудно си представяше как ще остави. Обичаше я прекалено много. Надвесваше се над нея докато спеше, следеше всяко нейно трепване. Никога няма да забрави деня, когато Дени ѝ се усмихна за първи път. Беше я нахранила и повдигнала да се уригне, когато забеляза как сините ѝ очички не се откъсваха от нея. Дени внимателно разглеждаше майка си. След това розовите ѝ устнички се разтвориха в прекрасна усмивка.

Роси беше трогната, тя усети как очите ѝ се напълниха със сълзи, а сърцето ѝ се изпълни с безмерна обич.

Само веднъж беше изпитала подобно чувство, когато усети Дени да се движи за първи път в нея. Нещо трпваше и изчезваше в корема ѝ. Тя не беше просто бременна, а майка. В нея растеше малко човече. Сподели с Младен преживяното и двамата очакваха с нетърпение следващото потрепване. Когато го усетиха, Младен нежно придърпа Роси към себе си, целуна я и каза:

– Обичам те.

В подобни моменти тя знаеше, че е постъпила правилно.