Господи, запази децата ми от лоши и зли хора! Болест да не ги достигне, нека растат здрави.
Господи, любов им дай, за да познаят и изпитат, какво означава думата „майка“. Не ги лишавай от бащини чувства, награди ги  с красиви души.
Животът съвсем не е рай, за това, Господи, дай им търпение. Помогни им да не се спъват в ежедневието, нито враговете да им надделяват.
Животът е сложен понякога, но мъдър. Не задържай за тях доброто. Животът им нека бъде дълъг, но помогни им да го изживеят истински,смислено и разумно.

По време на конфронтация между етническите групи в Бурунди, които са утихнали едва в последниет десетилетия, жителите на страната пробягвали големи разстояния на групи.
От една страна, за да изразходват натрупаната енергия, а от друга, ако се случи, да дадат заедно отпор на въоръжени групи.
През март 2014 г. президента Пиер Нкурунзиза забранил пробеците заявявайки, че по такъв начин някои хора прикриват своята подривна дейност.
Много представители на опозицията за попаднали в затвора заради тези групови пробеци.

Колко е приятно, това които си направил, да го предложиш на другите с любов. Сега осъзнавам какво ме е вдъхновило да творя, колкото малко и незначително да изглежда за някои! Когато правя нещо за другите, изпитвам голяма радост и любов към тях.
Да именно любовта! Именно тя ми помага да творя. Любовта към хората ме води към това, което създавам. Тя ми дава сили, вдъхновение, идеи и мотивация.
Когато създаваш с любов, то получаваш и любов. Всичко върви по-гладко, лесно, сякаш цялата вселена се е ангажирал да ми помага. Всичко върви като по часовник, душата ми пее, аз искам да живея и да се радвам на живота!
Харесва ми да споделям с вас това, което имам. Доставя ми удоволствие да служа и работя за хората. Да служиш с любов е прекрасно!
Нека заедно да нарисуваме картината на живота с любов!

Хората започнаха да излизат от киното. Лицата на повечето бяха пожълтели и гледаха неспокойно. Те бяха потресени от филма, който беше свършил преди малко. Той не бе свързан със реални събития, а с едно предполагаемо бъдеще. В него видяха сринат любимия си град, но сега дишаха спокойно, виждайки че всичко е на мястото си.

– Несъмнено такъв ужас, макар и измислен, ще ни накара да ценят този шумен град не мислите ли? – попита Фистов, среден на ръст, леко закръгленият собственик на предпиятие за детски играчки.

– Е, само един посредствен ум може да разсъждава така, – каза Чочо без да го погледне.

Мигновенно се възцари мълчание. Фистов изпепели с поглед Чочо.

– Какво намеквате младежо? – обърна се той към Чочо.

Чочо зарея поглед нагоре, сякаш го интересуваха планинските върхове, които бяха източили ръст в далечината.

– Това не е приказка или някаква фантасмагория, – каза младежът с безгрижен тон, сякаш не разбираше, че с думите си бе засегнал бизнесмена. – едва ли ще забравите кадрите, които сте гледали преди малко. Помислете, ако това се случи с нашия град, мислите ли, че това не ви засяга?

Фистов застана смаян:

– Какво мога да направя? Това може и никога да не се случи.

Чочо го погледна, а на устните му се изписа подигравателна усмивка:

– За да не случи такова нещо, трябва да го предотвратите, – каза съвсем серизно Чочо.

– И как ще стане това? – Фролов подскочи като ужилен.

– Нали бъдещето е последица от миналото? попита Чочо.

– Не мога да разбера, какво целите, – студено каза Фролов.

– Кълновете на това разрушение, се намират тук, – обясни Чочо, сочейки наоколо с ръка. – От нас зависи да предотвратим това, което ще се случи в бъдещето. Ние сме отговорни за него.

– Но това е нелепо, – възраси Фролов, – Ако нещо е предопределено да стане как ще се промени?

– Съдбата си е съдба….., – недоверчиво поклати глава Чочо. – Наистина ли предпочитате да прехвърлите отговорността за вашите действия на някой друг?

– Мисля, че бихме могли да избегнем тези разрушения, които гледахме във филма, – намеси се дребно старче с рунтави мустаци. – Ето, господин Фролов произвежда играчки. Много е важно какви са те и как ще се отразят на възпитанието на децата ни.

– Така е, – съгласи се Васка, – ако още от сега държат автомати, пушки и саби и наушким си играят на война, какво ще стане утре с тях? Дали някои от тях няма да си спретне утре, като възрастен, някоя война или унищожение на хора и селища, просто така за удоволствие?

Хората от оформилата се група наведоха глави. Всеки от тях разбираше, че не може безгрижно да се отнася към днешните събития, защото всяко от тях е залог за добро или ужасяващо бъдеще.

След напрегнатата и нервна работа цяла седмица приятели решиха да прекарат почивния ден в своя дом на колела.
За беда спокойствието им често се нарушаваше от доброжелателни, но неканени гости, които се пазполагаха близо до туристите.
Тогава приятелите измислиха оригинален начин, чрез който да се освободат от натрапниците.
Днес, когато се настаниха на избраното място, окачиха на вратата на фургона си следната обява:
„Застрахователен агент. Запознайте се с нашите изгодни условия за застраховка“.
Никой не посмя да се настани наблизо, защо ли?
Изглежда така наречената от Тери Прачет „за страх уловка“ или както ние си я знаем – застраховка, буди невероятни „чувства и усещания“ у хората.