Стоян бе поканил приятеля си Калин в дома си.

Докато седяха на масата, се започна интересен разговор между двамата.

– Какво правиш, когато искаш да спреш да вършиш грях? – попита Стоян.

Калин се замисли и след няколко минути даде следния отговор:

– Лишавам се от нещо, пазя се от изкушаващи ситуации или се разсейвам с по-безобидни дейности.

– Мисля, че никоя от тези техники няма да проработи, – заяви Стоян.

– Сигурен ли си? – наклони на една страна глава Калин.

– Не можеш да пренебрегваш желанията си или да подчиниш волята си, – отбеляза Стоян.

– Защо? – изненада се Калин.

– Защото умът и волята ти не са в центъра на процеса на вземане на решения. Сърцето ти е важно, – наблегна Стоян. – Ако не обичаш нещо, няма да го направиш, а не мразиш ли нещо, няма да спреш.

– Все пак има толкова много книги за самопомощ и дори проповеди с различни стратегии, – възрази Калин. – В тях има някаква мъдрост за това как да спрем лошите навици и да започнем с добрите.

Стоян въздъхна и се опита да започне по-отдалече:

– Хората в миналото, а някои дори и днес, смятат, че правилният начин за премахване на греха са лишенията. „Не докосвай; не хващай; не вкусвай“. Те се лишават от основни блага – „аскетизъм“, нанасят си рани. Начинът да се бориш с греха е да го изтръгнеш от себе си.

– Че какво толкова? – повдигна рамене Калин.

– Виж, – повдигна вежди си Стоян, – ако някой се бори с порнографията, той може да се лиши от интернет и технологиите и когато се провали, той изпитва срам и вина. Проблемът е, че лишенията не могат да променят сърцето така, както гладуването не може да се отърве от глада.

– Добре тези методи не работят, – съгласи се донякъде Калин. – Тогава как трябва да се борим с греха?

– Нужно е да насочваме умовете си към Христос. Не можеш да промениш сърцето си, като кажеш „не“ на желанията си. Но можеш да го направиш, като насочиш ума си към Христос, – подчерта дебело Стоян.

– Не може ли по-друг начин? – сбърчи нос Калин.

– Категорично не, – отсече Стоян. – Когато си спомниш, какво Христос е направил за теб, сърцето ти се изпълва с любов. Това чувство ще пренастроят сърцето ти, за да направи това, което лишенията никога не биха могли.

– Трудно ми е да го приема, – призна си Калин.

– Насочи ума си към Исус и Божието Слово и ще убиеш греха в живота си, – посъветва го настойчиво Стоян.

Емил Петров получи имейл с покана за събиране на хора, които се считаха за лидери в различни сфери като бизнес, медии, музика и т.н.

– О, за мен това е голяма чест, – възкликна Емил.

Но когато провери списъка с поканените, неговото име го нямаше.

Той почувства как леден шиш прониза сърцето му.

Прегледа втори път списъка и забеляза, че и други ги нямаше, а трябваше да бъдат там. Това до някъде го успокои.

Изведнъж му хрумна страхотна идея.

Той реши да обади се на ръководителят на събирането и вместо да попита защо не е в списъка, зададе следния въпрос:

– Мога ли да поканя ….

И изреди имената на липсващите.

Отговориха му:

– Разбира се. Поканете ги.

Емил не се фокусира върху това, че го няма в списъка, той добави други хора, които забеляза, че също ги няма записани.

В случая Петров спази основния библейски принцип: „И така, всяко нещо, което желаете да правят хората на вас, това и вие правете на тях“.

Поради ангажимент в друго мероприятие Емил не можа да присъства на събирането, но успя да преобърне чувството си на пренебрегнат и отхвърлен.

И направи всичко по силите си, за да могат други хора да не се чувстват така, както той бе в началото, когато забеляза, че го няма в списъка.

Петър Игнатов се пенсионира. Безделието му тежеше и той реши:

– Ще започна да засаждам дръвчета в нашия райони и то между двата най-оживени пътища на града.

Така за десет години се появи лента от дървета с дължина около три километра и половина и ширина стотина метра.

Първоначално околните гледали на начинанието с насмешка, а за дядо Петър казваха:

– Той е луд! Вместо да си почива на стари години, взел да сади дървета?!

Дойде време и съвестни граждани забелязаха:

– Старецът не се шегува. Хайде да му помогнем в засаждането.

– Хубава идея, – съгласиха се група младежи.

А Ицо добави:

– С дърветата получаваме цветя и плодове. Зеленината привлича птиците.

Чичо Димитър се усмихна и вдигна двете си ръце нагоре:

– Тези дървета даряват на хората прохладна сянка и свеж въздух.

В кметството обърнаха внимание на зародилото се течение от ентусиасти за засаждане на дръвчета и обявиха:

– Нека тази залесена зелена зона стане парк, където хората да почиват.

Дигата се разпука и водата заля близките селища.

Николай се давеше, но изпита облекчение, когато чу звука на спасителния хеликоптер над главата си.

От летящата машина излетя чек за много пари.

Отчаяният мъж бе обхванат от чувството за благодарност, когато с трепереща ръка успя да го улови.

– Сега няма да се удавя! – възкликна Николай. – Ще мога … да сменя холовата гарнитура с по-нова.

Въодушевен, Николай извика към хеликоптера:

– Почакай и аз искам да помагам при раздаването на ……

Хеликоптерът отлетя и хората в него не го чуха.

Имаше толкова много чекове за раздаване.

Служителят от хеликоптерът обикновено казваше:

– Трябва да бързаме. Необходимо е да бъдем при тези хора преди да се удавят. Те се нуждаят от тези пари.

Николай оцеля за разлика от други.

Той твърдеше:

– Спасението си дължа само на този чек. Той няма да замени дома ми, но поне ще покрие някои разходи за храна.

Не е ли чудесно, с така получените пари, Николай можеше да се нахрани като крал в някое скъпо заведение.

Дани бе интелигентен и открит човек. Винаги казваше това, което мисли.

Един ден братовчед му Петко, който бе в инвалидна количка му свидетелства за жертвата на Исус Христос на кръста и последствията от това.

Дани не бе от хората , които обичат да спорят, но мислеше логично, за това попита:

– Защо Бог невинаги се проявява, когато трябва да го направи, например, за да облекчи глада и страданието?

Без да дочака отговор, Дани продължи да напада:

– Ето ти си в инвалидна количка, нима любящ Бог ще остави теб, Неговия посветен последовател да бъде в такова състояние.

Петко се опита да обясни:

– В Библията ясно се казва, че болката, болестите, уврежданията, страданията и смъртта са се появили, след като грехът е бил предизвикан от сатана. Счупените парчета, болката и срамът ни могат да бъдат преобърнати в нещо добро от Бог, нашия Изкупител.

Дани припряно махна с ръка, а Петко продължи:

– Бог често използва неща, които на пръв поглед изглеждат ужасни, за да помогне на другите хора да видят истинските надежда, радост, любов и мир, които можем да имаме чрез Него дори и насред бурите.

– Искаш да ме направиш християнин, който има надежда за някакво си мъгляво бъдеще, а тук да страдам? – усмихна се скептично Дани.

Петко тихо въздъхна и поясни:

– Мисията ми не е да те направя християнин, а да обичам теб и всички останали, като ви насърчавам да почнете да ходите с Исус.

– Няма ли да разочароваш Господа с неуспеха си да ме вкараш в църквата? – повдигна вежди Дани.

– Той ми е казал да говоря и аз го правя. Божията любов не се променя. Всичко, което искам да правя, е да Му служа и да виждам другите освободени, така че да могат да намерят истинските си цел, път и свобода.