Един ловец на змии се сприятелил с отровна змия. Той не се разделял с нея. Те била увита около врата му.

Ловецът на змии обичал да побъбри с някой, но всички го отбягвали, когато видели какво се е увило около врата му.

– Никой не ме разбира, – оплаквал се ловецът на любимката си. – Даже не искат да разговарят с мен. Хората не знаят как да се обичат и да се отнася по човешки един от друг.

Неговият разговор със змията чул един негов познат. Като се стараел да бъде по-далече от ловеца, той му извикал:

– Ей, ти, махни змията от себе си и тогава никой няма да бяга от теб. Именно това е по „човешки“ от твоя страна. Едва тогава ще разбереш, че хората не са виновни.

Отдалечете се от лошите си навици и ще бъде по-близо до Бога и хората.

Без значение с какво сте се сблъскали, хората не могат да ви влязат по кожата. Важното е да знаете как да управлявате чувствата си, когато имате работа с човек, който ви дразни.

Вместо да си мислите, колко много този човек ви дразни, съсредоточете се на това, защо така му реагирате.

Често на нас не ни харесва в другите това, което не харесваме и в самите себе си. Освен това другите не създават бутон, а само го натискат.

Точно определете механизмите, които биха повлияли на чувствата ви. Тогава вие ще можете да предвидите реакциите си, за да я смекчите и дори да я измените.

Запомнете, че е по-лесно да променят своите възприятия, нагласи и поведение, отколкото да принуди някой да се превърне в друг човек.

Всеки от нас знае какво представлява един бездомен човек. В повечето случаи, това не са приятни на вид хора, стигнали дъното заради личните си проблеми, изглеждат,  сякаш съвсем не ги вълнуват това.

Независимо от предубеденото отношение от страна на обществото, сред тях попадат и такива, които заслужават нормален живот.

Мариус бе бездомен. Той се появи една сутринта пред едно малко заведение. Негов собственик бе 30 годишният Григоров.

– Моля ви, господине, дайте ми няколко лева – каза Мариус на Григоров –   или поне нещо за ядене.

Григоров се замисли, много му се искаше да изрита бездомника далеч от заведението си, но изведнъж се обърна към Мариус и му каза:

– Защо да не ти дам работа?

– Аз живея на улицата от 16 години, – наведе глава Мариус. – Заради криминално престъпление, никой не иска да ме вземе на работа. Трябва да крада или да прося, за да мога да преживявам.

Този разказ на скитникът, още повече затвърди желанието на Григоров да му помогне.

– Добре, – каза собственикът на заведението, – ела да миеш съдовете в кухнята за два часа.

– Готов съм само за храна да ви работя, – съгласи се скитникът.

Мариус сложи престилка, изми ръцете си и започна работа.

Когато собственикът предложи сандвич на Мариус, скитникът го раздели на две и едната половината занесе на една бездомна жена на улицата. След това се върна и продължи да мие съдовете.

След двата часа работа Григоров заплати на Мариус няколко лева. И двамата се разделиха. На другия ден Мариус отново дойде, да мие съдовете в заведението. Това продължи няколко седмици.

Накрая Григоров повика Мариус и му каза:

– Ти заслужаваш да работиш в заведението ми на постоянна работа…

Мариус прошепна:

– Благодаря ви…

А очите му се насълзиха.

Не трябва да съдим за човека по външния му вид. Ако някой не помогне на изпадналия, проблемите му няма да се решат.

През 1970 г. работниците от ски курорта в Ню Мексико са измислили много бърз начин да се придвижват от едно място на друго.

Те се спускали като яхвали лопатата, управлявайки движението ѝ чрез дръжката ѝ.

С течение на времето, тази игра започнала да привлича все повече и повече хора, дори се превърнала в спорт, включен в Зимните екстремални игри.

Редовно се получавали травми и наранявания, влошавали се модифицираните лопати, за да им се предаде по-голяма скорост, ето защо състезанията по спускане с лопати почти навсякъде били забранени.

Разпространено е поверието, че вълците вият срещу луната.

В действителност за вълците няма значение дали има на небето луна и в каква фаза тя се намира.

Воят за тези хищници е важно средство за комуникация и социално поведение, с помощта на които те предават сведения за лова, координират действията си за него и заявяват своите права на дадена територия.

Когато вълците вият, вдигат глави, за да обезпечат разпространението на звука във всички посоки.

А на хората им се струва, че те вият на луната, защото в лунните нощи времето е ясно и няма вятър.